Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Много съм щастлив -

"Животът продължава", би напомнил каскадьорът Явор Кехайов на всички свои близки и приятели, които биват поразени от скръбната вест за неговата смърт.

На 36 години мъжът, който приживе не се страхува от болката, паданията, високите скорости и винаги държи здраво кормилото на своя живот с настървена жажда да го осъществи такъв, какъвто желае, бе покосен от инфаркт след усилена тренировка.

Дни по-късно ревът от мощните двигатели на над 100 мотора изпрати малкия син на легендарния ас в екстремната конна езда Димитър Кехайов в неговия последен път. Бесният вой изплака мъката на стотиците приятели на този възхитителен мъж. Той остави след себе си само поводи за гордост, признание, усмивки и никакви сълзи.

"Ужасно съм щастлив. Благодаря ти!", са последните думи на Кехайов към неговия братовчед и топкаскадьор Калоян Воденичаров-Калата, с когото израстват почти като братя. Двамата се виждат след снимките на английския сериал "Варварите", където в една от екстремните сцени участва и самият Явор.

"Продукцията е историческа от римско време. Той изпълни каскада, в която му отрязаха крака. Казах му, че се справи супердобре. Падна, свали си протезата, стана, скачаше на един крак. Дори режисьорът се възхити и след като научи какво му се е случило, лично ми изказа съболезнованията си.

Явор беше жесток мъж. Много приличаше на баща си. Той просто не може да бъде описан с няколко думи", споделя пред "168 часа" Воденичаров.

Детството на Калоян, Явор и брат му Иво преминава на снимачните площадки и в светлините на кинопрожекторите. И за тримата няма друг професионален път, освен да последват примера на Димитър Кехайов и да си изкарват прехраната в една мъжка, опасна и отговорна професия.

"Явор никога не е смятал да живее обикновен живот дори след инцидента, в който изгуби крака си. Много млад получи тази нелепа травма, но тя не успя да сломи духа му. Никой не можеше да предположи, че толкова проста сцена ще му струва толкова скъпо. Просто го изритаха от една ниска платформа в движение и той си счупи много лошо крака. Няма да забравя как лежеше по болниците с усмивка, позитивен и винаги обнадежден", спомня си известният координатор на опасни каскади.

Фаталното падане на Кехайов се случва точно 40 дни след като баща му Димитър си отива след боледуване от рак.

На 23 години Явор изобщо не се плаши и не помисля дори за секунда, че ще му се наложи да води по-спокоен живот оттук насетне. Той ляга на операционната маса и преживява осем операции след надлъжното счупване на левия крак под коляното. След това лекарите решават да му сложат гипс. Получава се вътрешноболнична инфекция, остеопороза и остеомиелит, а костта буквално започва да се разпада. Още тогава му препоръчват ампутация, но каскадьорът не се съгласява. Следва друга болезнена интервенция в Москва, където му се прилага методът на руския професор Елизаров. Кракът се спасява частица по частица. Правят му микроприсадки на кръвоносни тъкани, отстраняват мъртвото до здравото, трансплантират тъкани и му слагат капли, прикрепени с шпилки. Всеки ден ги разширяват милиметър по милиметър, за да може костта да расте. Така спасяват крака му.

"Шегувах се с него, че са му направили единия крак като москвич заради всички железа, които трябваше да носи. Няма да забравя, че тогава много се ядосвах заради грешката на лекарите, които му сложиха гипс. Те буквално го осакатиха по този начин. Той обаче ми казваше: "Остави ги. Минало е вече. Трябва да гледаме напред"

Дори когато този крак му пречеше, защото беше изкривен, той пак не се отказваше от себе си. И никога не се е отделял дори за миг от киното. Точно след ампутацията, на която се реши след години, се почувства като нов човек. Тренираше и спортуваше много, защото така се чувстваше пълноценен. Веднага след като му сложиха протезата, дори се снима в гоненица, която аз режисирах за един индийски филм в Белград.

Филмът ще излезе през декември и той беше в екипа на каскадьорите. Явор тренираше много, защото така се чувстваше щастлив.

Много заблудени хора коментираха, че не е трябвало да се натоварва, но трябваше. Това го караше да се усмихва.Той вдъхновяваше другите. След интервюто, което даде за една телевизия преди време, няколко човека ми се обадиха, за да ми споделят колко им е въздействал с жаждата си за живот. Дори едно момче, което имаше нужда от подкрепа в труден момент, се свърза със самия него.

Явор отиде при него в "Пирогов" и му даде вяра и кураж да си ампутира крака.

Неговата личност се отразява достатъчно добре в осемгодишната му дъщеря Стела.

Тя беше на погребението и с усмивка и ведрина каза: "Вярвах, че тате има приятели, но не знаех, че има чак толкова много."

Само човек като него може да възпита едно дете да разсъждава толкова философски за живота. Явор никога не е носил яд в себе си и затова той нямаше врагове, а само приятели", сигурен е каскадьорът.

Според него дори след смъртта на хора като Явор и баща му Димитър те остават да живеят у тези, които са ги познавали, завинаги.

"Димитър Кехайов беше стойностен човек, заради което със синовете му станахме това, което сме. Той ни научи на етика, лоялност, честност и онази мъжка доблест, която вече не се среща често днес.

Той беше от старата школа, от кавалеристите и рицарите на честта. Явор приличаше на него и никога не се е страхувал от призванието, което наследи. Ние, каскадьорите, не отиваме със страх на работа, защото приемаме съвсем сериозно и отговорно своите професионални задължения. Явор е имал много интересни и добре изпитани каскади. В лентата Getaway минава с едно БМВ през една будка, която трябва да се разпръсне като купа сено. Тя обаче беше направена малко по-здрава и от екипа смятахме, че ще му даде повече отпор. Той обаче направо я отвя и пак овладя колата, без да създаде рискова ситуация на площадката", обяснява Воденичаров.

Моторите са голямата страст на Кехайов, върху която изгражда своя бизнес и освен това намира още много близки приятели като Григор Попов.

"Тъкмо се бях върнал от чужбина и не поддържах контакт с почти никого в България. Купих си мотор и трябваше да си взема каска за него. Дадоха ми телефона на Явор и отидох в магазина му. Харесах си една доста скъпа каска, но нямах толкова пари в себе си, за да си я купя. Щом разбра, той просто ми я сложи на главата и ми каза: "Отивай да караш, пък като имаш пари, ще ми ги дадеш." За него бях само един непознат, който влиза с думите "Добър ден, търся си каска", а той постъпи така. Беше невероятна личност. След това се сприятелихме, много сме пътували заедно и сме си говорили за живота. Не мога обаче да опиша лесно такъв човек, който е извън рамките", разказва Попов.

Какви са последните думите, с които без да иска Кехайов се е простил със своя приятел моторист и какво е оставил на всички свои приятели, четете в хартиеното издание на "168 часа".

Коментара ()

Вашият коментар