Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Райна Кабаиванска: СНИМКИ: АРХИВ НБУ

Наричат я Божествената. Самата тя споделя пред "168 часа", че е просто жена, водила с лекота един двойствен живот, прескачайки постоянно от света на илюзията и невероятните страсти на сцената към този на нормалността и спокойствието в своя дом.
Предопределена от таланта и гласа си да бъде истинска примадона, за оперната звезда било съвсем естествено да триумфира съвсем млада в Ла Скала и Метрополитън опера, защото винаги е била вярна на своя инстинкт. Вроденият порив, който тласка човек към осъществяването на неговата съдба така, както тази на Райна Кабаиванска винаги е била да бъде Божествената в светлините на прожекторите и извън тях.
От 15 години тя предава своя опит на младите кандидати за слава във водения от нея Международен майсторски клас в НБУ. Тазгодишният вече е към края си и ще завърши с галаконцерт в Софийската опера и балет с оркестъра на оперния театър под диригентството на Найден Тодоров на 27 септември.


- Г-жо Кабаиванска, водите поредния Mеждународен майсторски клас в НБУ. Kакво се крие зад това ежегодно отсяване и обучение на таланти?
- Зад всичко това стои много труд, стремеж и мечти. Не ми се вярва, но изминаха 15 години от първия ми майсторски клас в България, който започнах да обучавам. Инициативата беше подета от Георги Текев от Нов български университет, който с някаква невероятна енергия, страст, обич и желание организира този майсторски клас.
Той не просто потръгна успешно, а стана част от една международна система и един традиционен кръг, който правя през годината - от Модена през Сиена до София. В консерваторията "Веки - Тонели" в Модена, където живея, обучавам целогодишен майсторски клас, после преподавам в академия “Киджана” в Сиена и след това идвам при талантите в София. Спомням си как още първите ми ученици в България израснаха по необикновен начин. През всичките тези години блеснаха много надарени деца, които вече са по световните сцени и съм много горда, че те минаха през София и са стипендианти на моя фонд към Нов български университет.
- Разпознавали ли сте някога у някои от вашите възпитаници самата себе си? Усещали ли сте предопределеността на нечий глас?
- Винаги съм казвала, че човек трябва да е това, което е. В никакъв случай не бива да се имитира. Всеки си има своето очарование. Особено що се отнася до изкуството.
Никой не може да бъде втората Рената Тебалди, третата Мария Калас, четвъртата Кабаиванска. Няма нужда. Нека всеки блести със своето лично обаяние. Работа на педагога е да индивидуализира всеки ученик с неговите качества и недостатъци. Това е творчески процес. Намесвам се много в чисто техническата подготовка на учениците си, защото смятам, че тези млади деца не са много добре водени. Това е феномен в целия свят.
- Какво ви доставя най-голямо удоволствие в преподаването?
- За мен то винаги е голямо удоволствие като цяло. Доставя ми радост да чуя как някой идеализира това, което съм искала от него. Щастлива съм да виждам не само наличието на талант, интелекта, но и способността да вземат нещо велико и да го направят свое.
- Строга ли сте към своите възпитаници?
- Доста. Предпочитам да казвам истината и да не създавам илюзии на никого.
Смятам, че честността е много по-коректна от моя страна и по-полезна за тях.
Може би често наранявам много млади деца с думите: "Няма база, няма талант, не можеш да се бориш срещу природата", но поне не ги залъгвам да хвърлят своя труд и енергия на вятъра.
- По какво Кабаиванска, която днес предава опита си на младите с всички свои невероятни концерти зад гърба си, известни партньори и покорени световни сцени, прилича на онази 20-годишна Райна, пред която всичко това тепърва е предстояло?
- Характерът не се променя. Може малко да се коригира по отношение на другите, но не се изменя цялостно. Спомням си, че заминах през 1958 г. за Италия с четири куфара, пълни с храна, и едно невероятно спокойствие. Започнах да пея и само след няколко месеца ми се виждаше съвсем естествено, че съм в миланската Ла Скала и излизам на сцената в Метрополитън опера в Ню Йорк. Чак след няколко години започнах да си давам сметка къде съм и коя съм. Това доказва, че съм по-вярна на инстинкта си, отколкото на рационалността.

С какво съпругът на оперната звезда я е впечатлил и спечелил сърцето й, четете в новия брой на в. "168 часа".

Коментара ()

Вашият коментар