Българският парламент е като magic land - територия, в която непрестанно се случват истински чудеса.
Ето сега - промените в конституцията за съдебната власт, които изглеждаше, че никога няма да минат през пленарна зала с тези играчи в Народното събрание, профучаха като мълния при гласуването с цели 184 гласа.
Някаква тайнствена сила, която този път не дойде от североизток, накара цялата група на “Атака” съвсем неочаквано да натисне зеленото копче и реформата на правосъдния министър Христо Иванов получи мощен тласък напред.
Не че тези промени в основния закон ще решат като магическа отвара проблемите в съда и прокуратурата и ще повлияят директно към бърз и ефективен съдебен процес, но все пак са добро начало на фона на съществуващия Висш съдебен съвет, който изглежда повече като бизнес организация, а като контролен орган няма нужната мотивация и механизми за действие.
Това дразни силно гилдията, някои търсят вече спасение и в шоубизнеса - като административния секретар на градската прокуратура Даниела Димитрова, която се пробва директно за адреналинка.
Естествено, промените в конституцията още не са факт - предстоят цели две гласувания в парламента, а политическите квоти в бъдещата прокурорска колегия държат в силно напрежение реформаторите и ДПС.
Опасението на вторите, че политиката ще влияе върху вече избраните магистрати, обаче е абсолютно необосновано - това е все едно някой да е можел да повлияе на Иван Татарчев и Никола Филчев - пълен абсурд.
Да, може би имаше някакви въздействия върху тези главни прокурори, но те далеч не идваха от която и да е партия, а от съвсем други, неочаквани посоки. Едно е сигурно - и двамата бяха независими, но до степен на неуправляемост. И ако някой пострада от тях политически - това бяха точно фигури от партиите, които ги лансираха за поста.
Уникална е и позицията на БСП по промените в конституцията. Червените смятат, че приемането им ще е, забележете, “сериозен удар срещу независимостта и ефективността на съдебната система”. Чудя се какво си мислят избирателите им, като чуват това? Или те наистина не са забелязали, че нашата съдебна система вече 26 години не е нито независима, нито ефективна?
Разбира се, тези, които са притеснени от така неочаквано приетия закон, са в дълбоко заблуждение, че изходът е предрешен и се е случило нещо необратимо. Нека не забравят, че става въпрос за българския парламент, където няма абсолютно нищо сигурно. И е много възможно да се окаже, че някои от партиите са гласували със зеления бутон само предизборно, а веднага след вота ще прехвърлят пръста на червения.
 И това не трябва нито да ни изненадва, нито да ни обижда. Все пак става въпрос за територия на чудесата. Пак така изненадващо гласуваха в подкрепа на новото старо ръководство на БНБ, както и тихомълком през този месец на второ четене - законопроекта за предучилищното и училищното образование.
Там големият въпрос (или по-скоро интерес) беше да вземат или не държавни пари частните училища? Идеята ни бе представена доста благородно - чрез помощта от държавата частниците ще намалят таксите и всички български деца ще бъдат равнопоставени при прием там.
Таксите обаче бяха предварително вдигнати, така че сега, дори и да ги намалят, те ще си останат същите – нещо като намаленията в някои търговски вериги. Но пък този проект бе гласуван услужливо веднага след лятната ваканция, за да може държавната субсидия да се излива директно в частния джоб. Изглежда съмнително, но ако се позаинтересуваме от вносителите и лобистите - всичко ще си стане съвсем ясно и логично.
Така е, зад неочакваните решения на българското Народно събрание винаги има някакъв втори план, който може и да изглежда магически на пръв поглед, но обикновено си е изцяло финансов.