Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Севда Шишманова, програмен директор на БНТ1:

 

- Г-жо Шишманова, как върви организацията на Детска Евровизия 2015?

- БНТ създава мащабна европейска продукция и за осъществяването й сформира международен екип. Обществената медия е пред уникален шанс да демонстрира капацитета на българската телевизионна индустрия, защото в производството на различните модули на спектакъла са включени български независими продуцентски компании. Форматът за партньорство с bTV и компанията "Седем осми" при избора на българския участник, предложен от Вяра Анкова, се оказа успешен. Партньорите ни работят и по създаването на песента на спектакъла (team song) и с написването на песента на Габриела Йорданова. Друг важен сегмент от шоуто е представянето на страните участнички и визуалната концепция и реализация. Тя се осъществява от продуцентска компания "Дрийм тим". Креативен директор на Детска Евровизия 2015 е Джон Маккъла от Ирландия. Той е работил по различни международни ентъртейнмънт проeкти на EBU, както и за МТV в Италия. Режисьор на шоуто е Гордън Бонело, с широк опит в различни ентъртейнмът продукции, както и в киноиндустрията. Работил е по кастинга на "Троя", "Мюнхен" и "Шифърът на Леонардо". Гордън е и съавтор на музиката на общата песен на шоуто заедно с Евгени Димитров-Маестрото и Васил Иванов-Декстър. Продуцент от страна на БНТ е Йоана Левиева-Сойър. Проектът на сцената е на италианската креативна компания GioForma и дизайнера Клаудио Сантучи.

- Как бяха разпределени трите милиона лева от бюджета на БНТ за шоуто?

- Най-голямо перо е за сценичната реализация на самия спектакъл, за наем на зала и цялостното технологично обезпечаване на излъчването. Финансирането в България е значително по-малко от последната детска Евровизия в Малта, а и трябва да се има предвид, че това са три милиона лева, но с ДДС.

- Какво да очакват зрителите от формата на БНТ "Ръкописът"?

- Влизаме в сезона на скорост, защото зрителите през лятото се запознаха с участниците в новия формат чрез кампанията, с която анонсирахме в ефир "Ръкописът". Важно бе да видим лицата, защото всеки от тези 72-ма автори е част от енергията на уникалното литературно риалити. Приемете, че това е публична защита на една творба. Зрителите ще станат свидетели на процеса на творческо писане в реално време. Участниците ще се срещат с най-четените съвременни писатели, ще бъдат поставяни в ексклузивни ситуации, които след това ще трябва да опишат в различни жанрови форми. В продължение на 12 епизода всеки ще може да докаже, че точно неговият роман заслужава да бъде издаден.

- Трудно ли беше селектирането на тези 72-ма участници?

- Спомням си почти всеки от избраните за кастинга 120 души, пристигнали от различни краища на страната. Отдавна не съм получавала такова преливане на сила от тези хора. Оказа се, че всъщност хора с различни професии са писатели на сериозни исторически романи, фентъзи и фантастика, истории по действителни случаи, хроникьори на съвременния живот в България. По-възрастните участници бяха заложили на автобиографичния и любовния жанр, докато по-младите бяха избрали жанра фентъзи и фантастичната литература. Стана ясно, че някои от ръкописите са плод на дългогодишен труд.

- Има ли много атрактивни личности сред тях?

- Създава се общност от хора, които започнаха като конкуренти, а вече са приятели. В хода на снимките те много се променят, доверието към нас става по-голямо и текстовете, които пишат, по-добри. Но за втория етап от шестте отбора с по 12 души ще продължат само 6-има (по един от отбор) и още 6-има, които продуцентският екип има право да върне. Сред изкушените от литературата участници са ректорът на НАТФИЗ, един от първите български кинорежисьори, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Заявка за своя първи роман направиха свещеник, еколог, както и журналист пътешественик. В кастинга участваха и хора, които живеят в Канада, САЩ, Германия, Франция и Испания. Те се представиха чрез скайп връзка. Най-младият автор е на 18 години, а най-възрастният - на 88.

- На какъв принцип бяха избрани водещият на формата Георги Тенев и членовете на журито Захари Карабашлиев, Ваня Щерева и Владимир Зарев?

- Екипът, който реализира формата, е този, с който направихме "Голямото четене". Режисьор е Милко Лазаров, а водещ Георги Тенев. Спомнете си, това бе форматът, който преобърна представите на телевизионния пазар за риалити и провокира невероятен интерес към четенето. Направи го по атрактивен начин, като показа, че четенето е модерно. "Ръкописът" е продължение на амбицията на нашия екип да покаже, че актуалните телевизионни формати могат да имат своя важен културологичен ефект и да предложат алтернатива на зрителите. По време на снимачния процес става ясно, колко важно е присъствието на писател и драматург като Георги Тенев, тъй като в това предаване няма класически водещ, а по-скоро ментор, който разяснява на участниците техните задачи и е в ролята на личен консултант и редактор за всеки един от тях. Той е този, който ги подготвя за срещата им с журито. А изборът на тримата съвременни писатели, които ще решат кой е най-добрият дебютен текст, е защитим първо през това, че са много четени. Романът "18% сиво" на Захари Карабашлиев беше един от най-високо класираните български романи, написани след 1989 г., в проекта "Голямото четене" и в момента се филмира. "Образцов дом" на Ваня Щерева е с изчерпани четири издания, а "Разруха" на Владимир Зарев е определен от европейската критика за "романа на прехода в цяла Източна Европа".

- С този културен риалити формат телевизията цели ли да покаже обратната крайност на шумната и скандална продукция "Биг брадър"?

- Това е поредният формат, с който БНТ показва алтернатива на съдържанието срещу това, което комерсиалните телевизии избират да продуцират от години. Това, първо, не развива телевизионния пазар, второ, явно изчерпва възможностите една продукция да бъде атрактивна, без да направи компромиси, които стигат до пошлост и цинизъм и в крайна сметка профанират аудиторият. Защото разликата между първите и последните сезони на формата, който цитирате, е в девалвацията на съдържанието. Наблюдавам процеса от гледна точка на промяна на изискванията на аудиторията. Има един критичен праг, който не може да бъде минат. Защото и комерсиалните телевизии трябва да формират вкус у зрителя. И големите телевизионни европейски телевизионни пазари като френския например реагираха преди години точно по отношение на опошляване на съдържанието и забраниха продуцирането на същия този формат.

- Какви ще бъдат литературните предизвикателства в ефира?

- Някои от авторите ще влязат зад кулисите на изумителен частен цирк в провинцията, други ще летят с делтапланер обучавани от шампиони, а трети ще могат да пишат за съдбата на хората в бежанските лагери. Зрителите ще ги видят с режисьоритe Явор Гърдев и Иван Добчев, любимите си актьори от "Под прикритие" Владимир Пенев и Захари Бахаров, музикантите Васко Василев и Ицо Хазарта. Ще проследят съветите на писателите Георги Господинов, Илия Троянов и носителката на наградата "Пулицър" Елизабет Франк, както и на невероятната Тайе Саласи, жури в италианското издание на формата.
- В началото на годината обявихте, че БНТ има програмна необходимост да продуцира и два сериала до края на 2015 г.
- С екипа на Студио "Екран" в момента работим и по двата проекта, които са на различна фаза на развитие. Първи в производство е пуснат пети сезон на "Под прикритие",
а със сценаристите на "Четвърта власт" затворихме библията, т.е. основната история, и започна писането на епизодите на втори сезон. Снимките на "Под прикритие" стартират през последната седмица на септември. Това означава, че от края на ноември зрителите ще могат да гледат любимия си криминален хит по БНТ1.
- Обявихте, че излизането на пети сезон на "Под прикритие"зависи от качеството на сценария. Тъй като стартира снимачен процес, значи ли това, че е налице перфектен сценарий?
- Това е последен сезон на "Под прикритие", което дава възможност историята и характерите да бъдат "изчерпани" и екстремно развити. Имала съм възможност да кажа, че по проект сериалът трябваше да има три сезона. Но невероятният зрителски успех в България и световната дистрибуция ни накараха да продължим производството и да презаредим историята. С четвърти сезон проверихме доколко това е възможно.
Изборът е в това дали да амортизираш един успешен продукт, или да излезеш от него с най-висока скорост. Привърженик съм на второто. Пети сезон има изключително добър сценарий, точно защото няма нужда да поддържа монотонно един сюжет. Има драматургия, която те вкарва в капана на съспенса, има развитие на характеритерите, които на места те оставят без дъх и, разбира се, екшън. Зрителите трябва да се разделят с героите, докато още са влюбени в тях. Примерът с един от най-добрите световни сериалът "В обувките на сатаната" (Breaking Bad) е показателен как работи индустрията. След последния сезон създателите получиха изключително предложение да продължат продукта само с още няколко серии срещу баснословна сума, по-висока от всичко, което са получили от целия проект. Отказаха и започнаха нов сериал, който кореспондира с този, с който спечелиха аудиторията. Сценарният екип на пети сезон на "Под прикритие" е този, с който работихме първите два сезона и създаде концепцията на филма. Има невероятен ход към основната история на полицая под прикритие, който е възможен само когато тя свършва.
- Ще се борите ли за втори сезон на "Четвърта власт" като продуцент и консултант?
- Решението на Управителния съвет на БНТ да бъде продължен сериалаът "Четвърта власт" е много важно, защото това е проект, който предизвика широк обществен дебат и беше забелязан от европейските институции. Работя със сценарния екип по сюжета и защото той е свързан с територии, които професионално много добре познавам от работата си като международен кореспондент. Само две години след като създадохме първи сезон, констатираме колко различна е възможността да влезем във взаимоотношенията власт, медии и служби само ако поставим случващото се в нашата страна в мащаба на промяната в света в момента. Подготовката за реализацията на "Четвърта власт" може да започне в края на тази година.
- Като автор и режисьор на редица документални филми имате ли афинитет към този вид кино от позицията си на зрител?
- Едно от първите програмни промени, които направих, е позиционирането на документален слот както за български документални филми, така и за продукция на документалистиката с най-висок стандарт на Би Би Си и Дискавъри например.
Гледам документални филми непрекъснато, дори в киносалоните.
Нещо повече, интересуват ме игралните филми, създадени на основата на актуалната документалистика. Журналистическата ми биография предопределя темите и сюжетите, които ме занимават. В момента работя по сценария на пълнометражен филм със сюжет от работата ми като военен кореспондент, който се надявам да мога да заснема и като свой режисьорски дебют в игралното кино.
- Били сте международен кореспондент в много горещи точки по света. Кога сте се чувствали в най-голяма опасност?
- В Пакистан, където заминах веднага след ударите срещу кулите близнаци в Ню Йорк. Бяхме с оператора Иван Обрейков в Пешавар. Това е градът, където е създадена "Ал Кайда". Беше първата петъчна молитва след атентатите, когато хиляди хора излизаха от джамиите и като лава заляха улиците на целия град. Срещу нас тръгна поток от крещящи мъже, въоръжени с горящи факли и сопи. Държах се за Иван, той в същото време снимаше. Когато усетих как много ръце ме сграбчват и се опитват да ме откъснат, започнаха да дърпат дрехите ми, усещах, че попадам в някакъв водовъртеж от лица в обръч и тогава Обрейков ме издърпа. Спряхме да снимаме и излязохме от центъра на множеството. Бях единствена жена сред толкова много мъже. Спомням си до ден днешен
чувството, не е страх, а сковаване на цялото ти същество.
- Коя е най-драматичната човешка история, с която сте се сблъсквали?
- Беше по време на голямото земетресение в Турция през 1999 г. Цял ден снимахме спасителна операция в един от най-пострадалите градове - Измит. Леките трусове продължаваха и всяваха паника. Но хората не губеха надежда, че има оцелели.
Изпод руините измъкваха телата на деца, жени, мъже, все мъртви.
Спасителните отряди работеха денонощно. Бяха се събрали доброволци.
Има един страшен момент тишина, когато по знак от спасителите трябва всички да млъкнат, да се спре през две улици движението, за да може да бъдат чути гласовете на живите. Защото са много отслабнали и тихи. До мен беше застанал Сервет, баща на пет деца, който оставил всички вкъщи заедно с жена си под същите руини, пред които стояхме. Беше девети ден след трусовете и почти нямаше надежда някой да е останал жив. Разказа ми бавно това в продължение на часове, дума по дума, с откъснати изречения и на края каза: "Човек е по-силен от това, което му се случва."
На следващия ден го открихме на същото място. Разравяше отломките сам, спасителите си бяха тръгнали, защото нямаше шанс да ими оцелели.
- Кога плакахте за последно?
- Плаках от щастие, когато приеха моя племенник това лято за студент по Политика и международни отношения в Лондон.
В мотивационното си писмо защо иска да учи тази специалност беше написал, че е вдъхновен от моята работа като международен кореспондент и документалните филми, които съм заснела. Цялата ми професионална кариера си струва заради тези редове.
- Кариерата пречи ли на личния живот?
- В моя случай оказа се - да. Изцяло бях отдадена на репортерската си работа, беше турбулентното време на 90-те, уволниха ме от БНТ през 2001 г. - точно, когато филмът ми "Незавършилата война" влезе в десетте най-добри журналистически постижения в годишната класация на американския университет "Джонс Хопкинс" и бях включена в листа с журналистите, допуснати в залата на процеса срещу Милошевич.
След време дойде предложението да стана член на Управителния съвет, което приех като предизвикателство да променим телевизията в обществена и така стана, че не усетих как всъщност се отказвам от това, за което съм мечтала най-силно. Израснала съм в семейство с много любов и радост, с родители, чийто живот беше отдаден на нас, техните деца. Изключителни личности, почетни граждани на Разград. За това
сега съм благодарна на моя брат, че създаде голямо семейство, племенниците ми Алекс, Салина и Макси, и това е най-важното, което в момента имам в живота си.
- Какви качества цените у хората?
- Чувството за достойнство. Татко казваше, че ако можеш да гледаш хората в очите, ще можеш да държиш и главата си изправена.
- Как предпочитате да приключва вашият ден?
- С надежда.

Коментара ()

Вашият коментар