Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Евгени Динев: Бил съм във виелици и съм тичал сред светкавици
"Приближавах бурята. Усилващият се дъжд ми напомняше това. От изток слънцето се надигаше над хоризонта, от запад облаците ставаха все по-мрачни. Бях между два свята и дъгата, толкова огромна, беше преддверие между тях" - така описва създаването на своя любим кадър ловецът на мигове Евгени Динев.
В момента фотографът пак се е запилял да лови с обектива спиращи дъха красоти. Неговият талант е забелязан и наскоро американският сайт topteny.com нареди българина на 6-о място сред 10-те най-добри пейзажни фотографи в света. Динев скромно споделя, че за него това е ценно признание. Но за него по-важно е удоволствието да тича километри вир вода насред светкавици, за да следва своето призвание.

- Кога беше първа ви среща с фотоапарата?
- Искрата блесна преди десетина години, но не започнах да снимам веднага. Щраках и се чудех защо нищо не се получава, след като имам толкова "хубав" фотоапарат. Постепенно искрата се превърна в пламък и безсмислените щраканици взеха да придобиват образ. Започнах да се занимавам с фотография, когато разбрах, че има смисъл.
- Наследили ли сте от някого това призвание?
- Моят баща имаше фотолаборатория, която от време на време монтираше в банята и проявяваше семейните снимки. Винаги влизах в тъмната стаичка и гледах как изплуват образите в снимките на бледата червена светлина. Сигурно оттам ми е дошла музата, макар вече да няма тъмни стаички.
- Защо природата е най-голямото ви вдъхновение?
- Тя е универсален вдъхновител от древни времена. Чувствам се на място сред величествения простор без значение дали край морето, или в гората. За да запечатам красиви кадри, не стоя, а търся подходящото място, което разкрива красотата си в точното време. Това ме амбицира да улавям все по-хубави и нестандартни изгледи. Превърнал съм се в ловец на мигове, като отстрелвам и по някой трофей.
- В преследване на перфектните кадри пътувате много. Кои са най-впечатляващите места, на които сте били?
- Представете си поляна. Тя може да е невзрачна по пладне, но рано сутрин напролет ще е тучна, с капки роса, осеяна с цветчета, изгряващото слънце ще я осветява в топли цветове. Като бонус има красиво изрисувани облаци или пък, защо не, дъга. Най-вълнуващо обаче е, когато съм в центъра на стихия, било то буря или виелица. Тогава тръпката е най-силна. Впечатлявам се, когато дадено място се преобрази така, че да изглежда в най-добрия си вид. Това зависи от светлината и климатичните условия. Много места се разкриват по невероятен начин при необичайни атмосферни условия, когато човек предпочита да се скрие някъде, отколкото да се излага на опасност. Редовно съм изпадал в екстремни ситуации. Понякога целенасочено, друг път по случайност. Това е част от изискването, за да бъдат снимките интересни, а не просто статични образи. Виждал съм бури край морето, попадал съм във виелици, тичал съм километри вир вода насред светкавици.
- Сам ли се впускате в тези приключения?
- Пейзажната фотография е самотно занимание. За мен е като да медитирам. Хора около мен биха ме разсейвали и ще изгубя концентрация. Затова, дори и да съм с колеги, се стремя да се отдалеча от тях. Снимането в група е полезно в трудни зимни преходи в планината, където не е добре човек да се движи сам.
- По кое време на годината стават идеалните снимки? А от деня? Кой е точният час?
- Нама формула. Аксиома за пейзажната фотография е да снимаш точното място в правилното време. Обикновено това е или около изгрева, или по залез. Всеки сезон си има предимства.

Цялото интервю четете в новия брой на в."168 часа".

Коментара ()

Вашият коментар