Зад волана на огромен кадилак, излязъл сякаш от гаража на Елвис Пресли, сяда българката Диана Паскалиева. Това е нейният първи урок по шофиране, който трябва да вземе от самата кинозвезда Клаудия Кардинале. Двете жени се готвят да запалят автомобилния звяр, но се разбира, че в действителност нито една от тях не е карала кола някога. Камерата спира и екипът на българския игрален филм“Имало едно време един уестърн” (Twice Upon a Time in the West) се забавлява от сърце на неочакваната ситуация. Сцената, разбира се, в крайна сметка се получава. Днес Диана може да се похвали, че е шофирала за първи път, управлявайки кадилак заедно с актриса от световна величина до себе си. 

Със своя филм българският режисьор Борис Десподов успява да върне Клаудия Кардинале 47 години назад във времето. Той я кани да стъпи отново на снимачна площадка, построена от самия киномайстор Серджо Леоне и използвана за редица негови филмови творения. (Това е автентичният декор от кинокласиката “Имало едно време на Запад” на Леоне, който е запазен и до днес, а местните го поддържат, като увеселителен парк на уестърн тематика).

Така в българската продукция носталгия по миналото и равносметка в настоящето се преплитат, за да се създаде една лента - реверанс към творчеството на Леоне и таланта на актрисата, която за първи път в своята кариера играе себе си пред камерата на Десподов. Той е автор на оригиналната идея за филма, като се изявява едновременно в ролята на режисьор, продуцент и сценарист заедно с Андрей Паунов. Оператор е лауреатът на множество международни награди за операторско майсторство Джими Гимферер, монтажът e дело на Винсент Асман. Освен Клаудия Кардинале, в лентата участват и изключително популярните испански актьори Алекс Брендемюл, Франсес Гарридо, Хосe Нобо, Лаура Конехеро и Лорънс Бъртън, изпълнителен продуцент на филма е Красимир Иванов.

Кинопродукцията вече е напълно готова, а нейната световна премиера ще се състои на 7 октомври в голямата зала на Софийската опера и балет. От 9-и ще се завърти и в повечето киносалони у нас. 

За първата прожекция на големия екран в България ще пристигне и самата Клаудия Кардинале, за да засвидетелства с присъствието си своята благодарност към създателите на филма. Кметът на София Йорданка Фандъкова е отправила специална покана към италианската актриса да посети и заедно с нея Музея за история на София.

Всеки детайл около “Имало едно време един уестърн” е прелюбопитен, а "168 часа" почерпа информация направо от кухнята в интервю с Борис Десподов.

- Няма режисьор на света, който, след като е завършил свой кинопроект, да не е искал да го пипне отново тук-там. В този случай генерално съм доволен от филма. Поради много причин той беше много труден за снимане поради факта, че е с всестранна драматургия. Монтирането и самата сглобка на всички детайли в едно си беше предизвикателство, но в крайна сметка смятам, че стана хубав филм.

- Случайно намерих в интернет локацията, на която снимахме в пустинята Табернас в Андалусия (Южна Испания). Там са създадени почти всички филми от жанра "спагети уестърни", наред с "Имало едно време на Запад". 

 Първоначално исках да направя документален филм, но после се реших за игрален. Там сякаш си насред Дивия запад. Останали са много и различни декори от различни мащабни продукции, дори от различни филми на Леоне. Той открива това място, докато търси къде да снима своя филм "Един пробит долар". Ридли Скот завършваше “Изход: Богове и царе”, когато ние започнахме снимките. В интерес на истината в една сцена дори използвахме един от декорите на Скот, но впоследствие тя не влезе във филма.

- Проведохме дълги преговори с общината на Табернас и кметицата беше изключително добре настроена, като ни позволи да снимаме в града срещу изключително символичен наем. Пустинята пък е собственост на различни хора и там трябва да плащаш наем на частни лица. Ние снимахме в земята на един индианец, който ни даде разрешение. Той дори участва във филма с много важна роля.

- Да. Хората там са много здраво обвързани с киноиндустрията. Те постоянно работят като статисти и буквално живеят във филмите. По някакъв начин местните жители съществуват в един измислен свят, където не е ясно кое е реалност и кое - фикция.

Изгубени са в представите си докъде те са герои и докъде - реални хора. Случките, в които са участвали пред камерата, много често им се преплитат с реални събития. Те живеят в един абсолютно халюциногенен свят. Още преди да започне снимачният процес, ходих няколко пъти на терен и попаднах на много интересни образи, от които нямаше как да не се възползвам.