В речниковата дефиниция за демокрация пише, че това е управление, при което властта принадлежи на народа и се упражнява пряко от него чрез негови избраници, излъчени на свободни избори.

В същите дебели книги пише, че и България е държава с демократично управление от вече 25 години, но от формулата горе единственото частично вярно нещо за нас е, че изборите ни са свободни.

Всичко останало е долнопробна имитация в стила на созополския кмет Рейзи, който брани с ограда плажа Алепу от шепа къмпингари, след като бетонира Созопол по-тежко от столичния квартал “Люлин”.

 Точно толкова нескопосано имитират народно представителство и депутатите ни от всички политически партии. Включително и тези, които са в момента в парламента и отхвърлиха предложенията на президента за референдум около изборните правила.

Ако трябва да бъдем честни, някои от текстовете там не бяха достатъчно прецизни, но Народното събрание в нормалните държави е мястото, където те могат да се усъвършенстват. По-конкретно идеята за мажоритарно гласуване, която нямаше да измени много-много сегашната ситуация.

Но нищо не пречеше тя да се промени смело, като се премахнат всякакви прагове, за да може гласът на народа в максимална степен да определя кои избраници и в какъв ред да влизат в Народното събрание.

 Точно това прокламираха реформаторите преди една година. Но когато дойде моментът, в пленарната зала се оказаха “против”. На ГЕРБ пък им се развалиха копчетата за гласуване, което веднага роди последния парламентарен виц, че Реформаторският блок обявява обществена поръчка за доставка на 20 пулта за гласуване за депутатите от ГЕРБ.

Хуморът и хаосът около отхвърлените предложения за референдума обаче само леко маскират една много стройна организация за контрол върху човечетата в пленарната зала, които имат задача да прикрият много нечистоплътни политически договорки.

 Като оставим шегите настрана, проваляйки задължителното гласуване и възможността за мажоритарен вот, почти без изключение депутатите ни гласуваха за запазване на статуквото да купуват гласове с парите от данъците ни и да ни изолират като избиратели, лишавайки ни от всякаква възможност за контрол.

На 28 юли 2015 г. депутатите показаха съвсем категорично и за пореден път, че не желаят народът да им се бърка в бизнеса и че реално в сградата на българския парламент те представляват единствено себе си и своите интереси - икономически, маскирани като партийни.

Да, партийците ни искат сами да редят листите си за Народно събрание, за да продължават да вкарват в тях послушни тъпанари, които след това прехвърлят в изпълнителната власт, за да се заобиколят те пък на свой ред с роднини и земляци на държавна работа.

 Има цели такива министерства - с диалект от винаги ключова партия.

Това е и причината държавата да буксува във всички сфери - управляват ни партийци, а не професионалисти. Тази схема е отровна не само заради немощния кадрови потенциал на партиите, но и заради липсата на възможности за перспектива на младите хора - тъй като в страната ни всичко е предопределено и разпределено.

Както навремето с комсомола и БКП-то. И днес, ако не си партиец, тъпчеш на място или хващаш метрото за терминал 2.

 А колкото до референдума - само видяхме колко сме жалки. Гърците може и да изиграха излишен ОХИ театър, но вдигнаха сцената за гласуването за две седмици. 570 хиляди българи се подписаха за задължително гласуване и мажоритарен вот преди повече от година и накрая нищо.

Няма референдум в страната на партийците. По-перспективно е билет за терминал 2.