Комисията за конфликт на интереси трябва да се бори срещу най-значимите прояви на корупция в нашата страна.
Трябва да разкрива и предотвратява лобиране под масата там, където това се случва всеки ден, за да засегне след това милиони българи - в парламента, в общинските съвети, в министерствата, в службите, които дават разрешителни, в големите държавни предприятия.
Там, където всекидневно се дават и приемат подкупи, за да се заобикаля закона и за да се защитават лични интереси, които почти винаги са срещу обществените.
Комисията обаче не прави всичко това. Нещо повече - тя носи загуби и тежи на бюджета. Работи с баланс на по-голям минус и от гръцката икономика, а ние, данъкоплатците, продължаваме да я субсидираме все едно сме Меркел и Юнкер в крайно добро настроение.
Ето и цифрите: Комисията работи от 2011 г., като всяка година бюджетът й е над 1 милион лева, за да се натрупат загуби в 5-ата й годишнина от около 6 милиона. В същото време специалистите там са установили едва 97 случая на конфликт на интереси и са наложили глоби само за 350 хиляди лева.
По щат служителите в комисията трябва да са 40, но и.д. шеф твърди, че са 20. Това означава, че издръжката плюс заплатата на всеки един от специалистите там при среден годишен бюджет от 1,2 милиона лева излиза точно 5000 лева на месец.
Големият въпрос тук е заслужава ли си да правим такъв разход, при положение че тези хора са уличили в конфликт на интереси едва трима български народни представители. В парламент, в който за твърде много депутати нечистоплътният лобизъм е по-силен и естествен рефлекс от дишането.
Нека не забравяме, че имаше случаи, в които дори председателят на Народното събрание абсолютно невъзмутимо пробутваше закони, за да реши временно проблеми с личния бизнес - говоря за пълничката дама от ГЕРБ.
Но такива като нея - в различен калибър в йерархията, има във всяка парламентарна група. Депутати, които прекарват повече време в кафенетата наоколо вместо в залата и в комисиите.
С други думи, в Народното събрание има твърде много "дивеч" за ловците от комисията, но те явно нямат достатъчно смелост за подборен отстрел. Причината за това малодушие се крие в тефтерчето на Филип Златанов - знаменития шеф на същата комисия, който получи 3 години и половина затвор за неизпълнение на служебните си задължения. Това е формулировката според чл. 282 от Наказателния кодекс, а на нормален български език се превежда така: "Златанов е бил маша в ръцете на други хора, които са решавали кои известни политици и шефове в държавната администрация да бъдат мачкани със законните методи на комисията, а кои други, за които има данни за престъпления, да бъдат прикривани и протежирани".
Ето как тази комисия още в зародиш е замислена да обслужва чисто политически и икономически интереси, както се разбира от драсканиците в тефтера, който изяде главата на Филип Златанов и дори му лепна прякора Фифи Тефтерчето.
Смятам, че е очевидно за всеки, че комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси не отговаря на обществените очаквания и товари излишно бюджета. Лошото е, че има поне още 20 такива структури, които не вършат почти никаква работа.
Там се назначават всевъзможни партийни недоразумения, които си раздават бонуси още в първата работна седмица, а дори и да има комисии с желание за работа, техният успех е успешно "препънат" със закон, който ги прави неефективни - такива проблеми имаше дълго време комисията "Кушлев" например.
Но това са си съвсем нормални практики за България - тук сме ненадминати в имитацията на дейност - особено когато става въпрос за престъпност и корупция.