Агресията в българското училище явно ескалира над нивото на протестите в Гърмен, щом се налага специално в закон да се напише, че родителите са длъжни да уважават учителите.
Не че от този закон ще има някаква полза. Той е само препоръчителен - няма как да накараш някого да изпитва определени чувства към когото и да било.
Всъщност уважението към учителя се формира от два основни фактора - възпитанието, което имаш, и отношението и способностите на самия преподавател.
Помислих си го, когато видях телевизионен репортаж за инцидента във Велико Търново от 27 май, където 14-годишната ученичка Наталия наби учителя си и вкара в класната стая кухненски нож - от тия, които влизат в действие при всяко трето битово убийство.
Щом видях майката да защитава яростно момичето, веднага разбрах какво я стимулира и окуражава да си вдига краката на чина и да слуша музика от телефона си по време на час - тоталната простотия и безвкусица в самото семейство. Те там не се уважават помежду си - какво остава за някакъв учител, който на всичкото отгоре взисква някакви работи...
Грешката обаче е системна не само в семейството на Наталия. В нейния клас, оказва се, да играеш карти и да слушаш музика, докато ти преподават, е нещо толкова нормално, колкото да изтриеш черната дъска в междучасието.
Простотията е навсякъде. Тя е трудноизлечима, но не е единственият фактор за грубото неглижиране на учителската професия. Има и много други обстоятелства, които в годините на прехода девалвираха така тази толкова важна за обществото гилдия.
Какво очаквате да е отношението към преподавателите в страна, в която военните винаги са били по-важни от учителите? Тези в униформите се радват на всевъзможни привилегии, на по-високи заплати, ранно пенсиониране и когато приключат завинаги с труда, вземат по 20 заплати накуп.
Едва сега в закона, за който вече стана дума, българската държава се реши да впише, че при пенсиониране учителите ще вземат по 10 заплати. Чудя се с какво съвременният български военен е по-важен от преподавателя, за да се радва на двойно по-щедро отношение?
Може би неговият труд е по-тежък от този на учителя? Или може би той формира умствения капацитет на нацията? Или пък е участвал в някакви бойни действия за защита на държавата, за които не съм разбрал?
Но нека не противопоставяме тези две гилдии. Не е това идеята, а военните са само един пример за сравнение.
Големият проблем не е в отношението на учениците и родителите, а в отношението на държавата към учителите. Защото преподавателите в България са най-зле платените в Европейския съюз. Тук вероятно никак не успях да ви изненадам. Това важи за всички професии в бедната ни страна.
Но при българските учители проблемът е умножен по 10, защото докато един преподавател в Люксембург взема по 87 000 евро годишно, а този в Австрия - 52 000, колегата им у нас е получил под 5000 евро.
За какво точно уважение говорим при тези числа? Държавата няма никакво отношение към учителите и е неморално да раздава съвети на родителите по този въпрос. При това с твърде закъснял закон.
Администрацията не само не полага необходимите усилия преподавателите да работят със самочувствие, но и с години поддържа порочни практики, които показват, че пари често има, но или се източват, или отиват на грешното място. Нали помните репортажа на "Господари на ефира" от тази седмица, който показа 3 полупразни плевенски гимназии, които обаче продължават да смучат всяка година бюджет от над 700 хиляди лева.
Затова законът, който сега приеха депутатите, е по-скоро акт на безсилие. Нека първо държавата да започне да уважава учителите, а после ще дойде редът и на учениците и родителите.