Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Сесил Каратанчева:

- Сесил, успя да запишеш четири победи в турнира, в който още 15-годишна достигна до четвъртфинал - "Ролан Гарос". Доволна ли си от сегашното си представяне в него и как можеш да сравниш емоцията с тази отпреди 10 години?
- Беше много приятно изживяване за мен пак да играя добре на този турнир. Като се замисля, наистина минаха цели 10 години от дебюта ми в него, но ми е трудно да сравня емоциите. Със сигурност щастието от изявата е едно и също. Разликата е, че тогава за мен успехът беше доста по-неосъзнат. Все пак вече съм по-зряла, а тогава бях още дете. Бях по-малка и по-неопитна. Постигнах добри резултати тогава, но сега всеки триумф е по-сладък след многобройните изиграни мачове и турнири. Вече мога да оценя истински всяка награда за моя труд.
- Забрави ли вече скандала, който избухна покрай теб и Бойко Борисов? Двамата срещали ли сте се?
- Не. Не комуникираме.
- Дори случайно?
- Не.
- Вестник "Ню Йорк таймс" публикува материал за твоите възходи и падения. Кой е най-трудният момент, който те е променил като човек?
- Самото порастване, което понякога е много бързо. Особено
щом в една крехка възраст започнеш сам да печелиш пари
и да бъдеш финансово независим. Този факт и самото му осъзнаване ти се отразява. Както и възможността отрано да се срещнеш с всякакви интересни личности. Всички тези изживявания и усещания те променят.
- Как ти се отрази в такъв случай и славата, която се стовари върху теб, когато беше твърде млада? Как я възприемаш сега?
- Тогава беше много по-просто. Просто се радвах. Сега знам, че не всички, които ми се усмихват, ми желаят доброто. Това е най-големият урок, който научих още като тийнейджър. Хората обичат да използват думи като "приятелство" и "искреност", но
значението им се е обезценило ужасно Всичко вече е много пошло. Несъзнателно винаги сравнявам 15-годишното си Аз с настоящото. Знам своите грешки и винаги си имам едно наум днес. Радвам се, че научих доста важни уроци, и то толкова рано.
- Лесно ли прие онова двегодишно отсъствие от корта, след като те отстраниха заради употреба на допинг?
- За щастие бях дете и не ми се отрази твърде пагубно. На такава възраст не можеш да приемеш събитията в живота в тяхната пълна сила като емоции. Пострадах няколко дни, а след това продължих да тренирам и да гледам напред.
- Сега на "Ролан Гарос" очакваше ли, че ще триумфираш над Йелена Янкович, бившата водачка в световната ранглиста при жените, и то само за час?
- В спорта всеки се надява на победа. Имах респект към Янкович като към състезател и като към човек. Все пак и двете излязохме на корта с идеята да доминираме над другата. Мисля, че играх доста по-стабилно от нея, докато тя беше по-разсеяна. Накрая едната стана победител, а другата загуби. На корта няма средно положение. Стремя се да забравям всяка загуба и да се насоча към следваща победа.
- С Гришо попаднахте в класация на големите изненади от турнира, само че ти блесна в положителна светлина, а той в отрицателна. Имахте ли възможност двамата да се срещнете и да говорите за представянето си в Париж?
- Не сме се засичали, но бих му казала, че лично на мен негативните класации не са ми по вкуса. Мисля, че хората критикуват малко прибързано. Не трябва да се забравя, че Григор е десети в света и представя България от тази позиция. Има хиляди тенисисти, които работят неуморно всеки ден и искат да са на неговото място. Всеки играч има лоши представяния. За него не е краят на света, защото му предстоят още много турнири, а той е млад и упорит.
- Готови ли сте с Цвети Пиронкова за дуетно изпълнение?
- Ние и преди сме играли заедно в няколко турнира. Познаваме се добре и си пасваме на корта. Като цяло за двойките е много важно да има позитивна енергия между партньорите. Смятам, че между нас има такава.
- Какво те накара да скъсаш договора си с казахската тенис федерация?
- За Казахстан дадох шест години от моята професионална кариера. В крайна сметка те дойдоха при мен,
когато аз бях нула в световната ранглиста Малко или много повярваха в мен като спортист, за което съм много благодарна. Предложиха ми да се състезавам за тях в тежък за мен момент както в професионален план, така и в личен. След шест години обаче нямаше какво повече да си дадем един на друг. Решението да се прекрати договорът ми с федерацията беше по взаимно съгласие.
- Радваш ли се, че отново играеш за родината?
- Винаги съм живяла в България и цялото ми семейство е било тук. Надявам се, че тепърва ще има какво да дам на страната си.
- Когато се съгласи да се състезаваш за Казахстан, притесняваше ли се, че много родолюбци ще те упрекнат за решението?
- Кариерата ми винаги е била на първо място. Тогава взех решение, от което зависеше оцеляването ми като спортист. Живеем в жесток свят и човек трябва да се бори сам за себе си. Тенисът не е спорт, който може да се плаща с бонбони, дъвки и поздравления Ако работата вървеше с такава валута, много хора щяха бързо да спонсорират пътуванията ми из целия свят, за да играя. Имам турнир всяка седмица в различни краища на земното кълбо и си плащам сама тези разходи. Знам, че хората си имат право на мнение и никога не можеш да се харесаш на всички, каквото и да правиш. Затова и не се опитвам.

Цялото интервю четете в новия брой на в. "168 часа"

Коментара ()

Вашият коментар