Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Адвокатка, родена в Елена, стана хит в САЩ с романа си "Самодива"

Преди 22 години, когато у нас все още няма интернет, едно тъмнокосо момиче от град Елена, тъкмо завършило гимназия, се качва на самолета и заминава за страната на неограничените възможности. Днес Краси Зуркова живее в бляскавия Лос Анджелис, където се труди неуморно като дипломиран в "Харвард" правист. Между много си задължения успява да напише своя първи роман "Самодива" (Wildalone). Така се превърна в първия български автор, публикуван с дебютна книга от авторитетното американско издателство "Харпър Колинс". За минимално време нейната творба се нареди сред 100-те най-търсени заглавия в "Амазон". Издателство "Егмонт" пък ще обогати и българския книжен пазар през месец май с превода на романа за родните читатели.
Краси споделя пред "168 часа", че в сърцето си все още пази красотата и обаянието на европейските градове. В нейните най-скъпи спомени се е запечатало скътаното в Балкана градче Елена, изтъкано от чар и интимност, в което е родена и израснала. Дом на магия като от приказките с кълдъръмените си улички, стари живописни къщи, озвучаван от хор на жаби и щурци през нощта. Нейният роман потапя читателите в сферата на фантастичното с романтичен привкус. На страниците на "Самодива" авторката разказва история, основаваща се на български легенди и древногръцки ритуали, които водят до любов и убийство в Американски университет.
"Отне ми седем месеца да измисля и напиша историята, а след това още пет години да я разширя, изчистя и превърна в книга. Не исках просто да разказвам случки, а
да създам свой собствен, завършен свят
Отначало беше само усещане, настроение, атмосфера. Исках да напиша нещо тъмно и готическо, свързано с легенди, любов и мистика", разказва талантливата писателка.
Краси първоначално завършва история на изкуството в "Принстън", където всъщност и главната героиня на нейния роман следва в първи курс.
"Като характер и отношение към хората героинята ми е изцяло мое отражение. Тя предпочита да наблюдава вместо да дава мнения, и първо да опознае хората или средата, преди да ги критикува. B Америкa това се възприема като признак на слабост или наивност, така че ми се наложи тук-там да добавя цели сцени, в които да обясня, че мълчанието може да е знак на сила. Автобиографичното е в целия роман. Не само "Принстън", а адаптациятa към Америка изобщо, към една култура, която ни е съвсем чужда като ценности и разбиране за света", коментира Зуркова.
От изучаването на развитието на изкуството през вековете Краси рязко сменя посоката и записва право в "Харвард".
"Причините ми бяха съвсем прагматични. Трябваше да порасна и да поема тежките отговорности на живота. Исках финансова независимост, житейска сигурност, зелена карта. Творческата пътека се оказа лукс, който не можех да си позволя извън колежа. Надявам се писането да не е само хоби за в бъдеще. Но каквото и да стане, професията за мен е контекст, не самоцел. Отначало бях само адвокат, сега съм и писател, мога да съм и двете или нито едното, или пък нещо съвсем различно - стига да съм щастлива", сигурна е вече действащата адвокатка.
Всички в нейното семейството са се занимавали с точни науки. Майка й е физичка, баща й химик, а баба и дядо, които неуморно се грижели за нея, докато навършва десет години, били учителка по математика и зъболекар.
"Мен обаче винаги са ме привличали точно обратните сфери. Изкуство, музика, езици, литература. Имах късмет, че не ми бяха налагани чужди желания, а бях насърчавана да преследвам мечтите си. Вдъхновявам се, когато си представям светa такъв, какъвто бих искала да бъде. Хората да се водят от чувствата, а не от прагматичния разум, а cтраданието е резултат от грешки на добри хора, а не от целенасочените постъпки на лоши хора", обяснява писателката.
Зуркова проявява таланта си на творец още като студентка, когато печели два конкурса, един на "Принстън" и един на "Харвард", с есето си "Колекциониране на книги в отсъствието на книги".
"Реших да разкажа за детството ми в България и как по комунистическо време имаше недостиг на книги, както и на много други неща. Най-важното за мен беше обаче да покажа и положителната страна. Как хората живееха скромен, но духовно богат живот и как книгите тогава бяха не само лукс, а и малка ежедневна мечта. За моя изненада есето спечели и двата конкурса. Отзивите бяха неописуеми. И тогава разбрах, че въпреки езикови и културни бариери имам какво да разкажа на хората и то докосва душите им", щастлива е българката.
Краси се надява нейният роман да допадне и на българските читатели, така както се е харесал на американските. "Тук, в Америка, засега отзивите изтъкват като най-силна черта преплитането на митологични елементи. За мен това е по-скоро фон, отколкото образ. Основното за мен в книгата са не фактите и информацията, а магията на човешките отношения. В тази насока романът си е чисто български: душевност, ценности, поглед към света. Много от житейските позиции, които съм отразила, за американския читател са необясними и чужди. Не мисля, че българският читател ще има нужда от разяснения или аргументи по тези въпроси", смята тя.
Българката е планирала и продължението на "Самодива"още отначало. Първата книга е само експеримент, в който се разкрива половината от историята и има за цел да провери интереса на читателите. Втората част ще е още по-сложнa и по-дълбока, обещава Зуркова. За всяко свое действие и избор Краси слуша само един верен наставник. "Човек не бива да прави дългосрочни планове, защото животът си има свой план и той често е различен от нашия. С избора на място за живеене занапред смятам да процедирам както винаги досега - да следвам сърцето си", без колебание заявява тъмнокосата балканска "самодива".

 

Коментара ()

Вашият коментар