Един от най-великите новатори в историята на киното разкрива един от най-големите майстори на социодокументалната фотография, докато той самият разказва историите на всяка своя снимка, гледайки я, а зрителите успяват да видят самия него през творбите му.
В документалния шедьовър "Солта на земята" германският режисьор Вим Вендерс, факирът на визуалните магии, заснема истинския Себастиао Салгадо, наблюдателят на света, уловил чрез обектива си пулса на живота.
Лентата портрет ще има специална галапремиера на 19-ия "София филм фест". Най-мащабният международен кинофорум у нас ще продължи от 5 до 29 март и тази година е посветен на 100-годишния юбилей на българското кино.
За
изключителния си принос към киноизкуството
Вендерс беше отличен с почетна "Златна мечка" на 65-ия кинофестивал в Берлин.
В заснемането на "Солта на земята" германският майстор работи съвместно със сина на Себастиао - Жулиано Рибейро Салгадо, с когото като помощник-режисьор се стремят да покажат човека зад фотографа.
69-годишният Вендерс и 70-годишният Салгадо прекарват много часове в разговори още преди камерата да заработи. Единият задава въпроси, а другият отговаря и споделя своите истории. Режисьорът постепенно научава всички тях наизуст и разбира, че Себастиао е изживявал всеки свой кадър и
всичко видяно по света се е отразило в душата му
Променило го е.
"Разбрах, че той е изпаднал в депресия след всички жестокости, с които се е сблъскал в Руанда. Целият този глад и всички кланета. Един ден оставил апарата си и повече не искал да го докосне. Как е успял да се измъкне? Научих. Излекувала го е природата, която му възвърнала вярата в човечеството. В това е сюжетът на филма: аз разказах за това възраждане. Говорих за неговата екологична активност, за мисията му по възстановяване на горите в родната му Бразилия", разказва Вендерс.
Салгадо и съпругата му успяват да превърнат регион от джунглата в Бразилия в природен резерват. Създават и неправителствена организация, която се стреми към повторно залесяване, опазване на природата и образованието, а за нейната дейност и резултати двамата са удостоени с награда на ЮНЕСКО и на Световния фонд за дивата природа (WWF).
В началото Вендерс застава пред камерата по време на разговорите със Себастиао, но не му харесва тази идея, защото усеща, че просто трябва да го остави сам. Режисьорът признава, че е трябвало "да изчезна и
да оставя първия план
на артиста и на
неговите творби"
Така фотографът коментира собствените си снимки и отговаря на въпроси, задавани от Вендерс, който е извън кадър, а камерата пък е поставена зад екрана, на който се появяват фотосите, заснемайки Салгадо сякаш именно през тях.
"Това ми се стори най-добрият начин, за да може публиката да го чуе как говори за своята работа, докато съзерцава творчеството си", обяснява режисьорът.
Още от самото начало на своята кариера Себастиао преживява лично всичките си репортажи - в Африка, войните в Ангола, Мозамбик и Сахара, опустошителната суша в Етиопия, геноцида в Руанда. В свой голям труд от 1993 г. той документира живота на работническата класа по света, а през 2000 г. показва резултата от принудителните миграции на хората вследствие на глада, природните бедствия, войните.
Всичко това се случва благодарение на факта, че преди цели 42 години той зарязва уредената си работа на икономист, за да стане фотограф на свободна практика и ловец на мигове. Бразилецът се решава на тази кардинална промяна в живота си три години след като неговата съпруга поставя в ръцете му една съвсем обикновена камера, която обаче разкрива истинското му призвание. Днес Себастиао вече има многобройни фотографски отличия, посланик е на добра воля на УНИЦЕФ и почетен член на Академията на науките и изкуствата на САЩ.
"Когато погледнах през обектива, нещо трепна у мен, сякаш винаги бях
чакал да видя света
през тази призма",
споделя Салгадо.
Самият Вендерс също открива своя нюх към седмото изкуство, след като няколко пъти се насочва към различни професии. Първоначално иска да стане пастор, но влечението към рокендрола го отказва от тази идея. Като студент следва два семестъра медицина в Мюнхен, след което един семестър философия във Фрайбург и после един семестър социология в Дюселдорф. Интересите му постоянно се променят, а накрая заминава за Париж и започва работа като гравьор в ателието на известен немски художник.
"Бях много беден, не можех да си наема хубава квартира с отопление. Открих, че във филмотечното кино мога да стоя на топло, да гледам филми срещу нищожна сума, и прекарвах там всички
вечери чак до
два часа през нощта
Увлякох се, а после започнах и да изучавам кино в Мюнхенската академия за кино и телевизия", спомня си Вендерс.
"Солта на земята" е носител на специалната награда на журито и на екуменическото жури в програмата "Особен поглед" от фестивала в Кан (2014), отличие на публиката в Сан Себастиан (2014) и номинация за "Оскар" за най-добър документален филм.