Да бъдат вдигнати с 12 процента "на калпак" заплатите в съдебната система, е може би справедливо искане, но със сигурност в същото време е и най-екзотичното решение, което може да се случи в този момент в България.
Първо, държавата няма пари - взема голям дълг, който остро противопоставя големите политически партии и е на път да разцепи някои от по-малките (виж как и защо депутатите от АБВ гласуваха зад гърба на лидера си Георги Първанов на 7-а и 8-а стр.).
Второ, искането за по-високи заплати, което идва от самите магистрати, изглежда, меко казано, нелогично на фона на изводите от последния доклад на Европейската комисия (ЕК). Там най-общо се казва, че съдебната система в България остава все така неефективна - осъдителните присъди са все още малко на брой, а условните и извънсъдебните споразумения - твърде много.
Съвсем между другото, от излизането на доклада на ЕК е минал точно месец. Нима за това време настъпи някаква видима промяна в ефективността на българското правосъдие? Не, разбира се - не е настъпила дори и невидима. А ако се разчита така чаканата не само от експертите в Брюксел, но и от 7 милиона българи промяна да тръгне от самата система, това със сигурност няма да се случи в обозримо бъдеще.
Всичко си е постарому, а Висшият съдебен съвет (ВСС), който е основен поддръжник на това неприемливо статукво, генерира скандал след скандал. И най-невероятното е, че искането за 12-процентно увеличение на заплатите идва точно оттам.
От най-висшия орган на съдебната власт у нас, който посрещна доста критика в последния доклад на Европейската комисия. Там бе посочено, че ВСС е твърде уязвим от външен натиск и зависимости, включително и политически. И в същото време няма гражданска квота, която да представлява интересите на българите, както и система за адекватно оценяване на работата на магистратите.
Казано с прости думи - в Брюксел смятат, че Висшият съдебен съвет по начина, по който работи в момента, не може да изпълнява функциите, за които реално е създаден, и да отговори на обществените очаквания. Ние всичко това си го знаем отлично от години и без да ни го казват чужди експерти в доклад. Но искането за вдигане на заплатите от същия този ВСС само месец след оценката от Брюксел, честно казано, малко ни изненада.
Показа ни, че прагът на наглост е много по-висок, отколкото си представяме и възможността съветът да извика финансовия министър Владислав Горанов на заседание с искане за пари не е извратен сценарий, а просто точка в дневния му ред от 26 февруари 2015 г.
Горанов, разбира се, им отказа пари с по-голяма лекота, отколкото консултация с парламентарната група на "Атака" по ратифицирането на външния дълг. Но въпреки 100 процента заслужените критики на Европейската комисия заплатите в съдебната система са действително грубо несправедливи.
Причина за това обаче не е бюджетът, който им отпуска Горанов, а именно неефективността на Висшия съдебен съвет по отношение атестацията на отделните съдии и прокурори. Въпреки че за това се говори от дълги години, сравнително еднакви заплати получават магистрати от София, Варна и Перник, които буквално не могат да си вдигнат главите от томове дела, и техни колеги от Малко Търново и Разград, които работят 5-6 пъти по-малко.
Адекватното решаване на проблема с брутално различната натовареност на съдиите и прокурорите в страната е задача, която ВСС от години отлага и отлага. Равномерното разпределение на делата или определянето на възнаграждението според натовареността на магистратите ще донесе най-бързо тази дефицитна справедливост.
А вдигане на заплатите е уместно да се иска, след като се покажат резултати. В съдебната система те са възможни само след реформи срещу задушаващото правосъдието статукво.