Напоследък най-модно е да осъдиш и изтръскаш джобовете на държавата за полицейски и прокурорски произвол.

Това не е нова дисциплина, но в нея се състезават все по-разнообразни играчи - на пистата са бивши министри, обикновени крадци, хиляди българи, лишени от правосъдие, антимафиоти и дори хора, убити преди повече от 10 години.

Ето например, след като наскоро България бе осъдена да плати 55 хиляди евро на семейството на Чакъра за убийството му с гранатомет през 2003 г., онзи ден и Министерският съвет изпревари събитията и отпусна почти същата сума - 50 хиляди евро плюс 27 хиляди лева съдебни разноски на близките на друг герой, загинал при полицейски екшън - Ангел Димитров-Чората.

За да вземеш пари от държавата обаче, въобще не е нужно да си мъртъв. Не е нужно дори да си мъртъв престъпник. Напълно достатъчно е даже да си жив служител на МВР. Трябва само да си се сблъскал "по служба" с колеги - полицаи и прокурори, които или са крайно некадърни, или са ти спретнали дело по поръчка.

Доказателство са антимафиотите от Пазарджик Георги Грозданов и Виктор Кожухаров, които осъдиха полицията и прокуратурата, че са държани в ареста не 72, а 84 часа, за което всеки от тях трябва сега да получи по 10 хиляди лева обезщетение (виж подробности на 12-а стр.).

Ако някой не е разбрал, повтарям, 10 хиляди лева за 12 часа незаконен арест. Това прави по 833 лева на час - невероятна сума дори и за най-големите гъзари с адвокатски карти в Съдебната палата в София. И това не е всичко. Оттук нататък предстои още по-тежко дело, което Грозданов и Кожухаров със сигурност ще спечелят - двамата са оневинени за злоупотреба със служебно положение и искане на подкупи.

За уронване на престижа и нанесени морални и материални щети те тепърва ще съдят държавата за стотици хиляди лева и най-вероятно ще им бъдат присъдени суми, които никога нямаше да могат да изкарат с работа в МВР.

Също като бившия министър на отбраната Николай Цонев. За неговото управление в министерството се говореха какви ли не чудесии... Вероятно истината стоеше зад огромна част от тях. Но във всяка демократична държава едно е слух, а съвсем друго - обвинителен акт, който издържа в съда и води до ефективна присъда.

Суровият сценарий по отношение на Николай Цонев, меко казано, не се получи. Полицията и прокуратурата претърпяха брутален провал. И в резултат тия дни ексминистърът получи оферта от държавата - 15 000 евро обезщетение. Сега той се съветва с адвокатите си дали може да вземе повече, или пък да се съгласи, защото това предложение е само за първото дело, което спечели, а може да търси правата си по още 3, защото прокуратурата загуби срещу него с 0 на 4 общ резултат.

Ако Цонев, Чакъра, Чората и антимафиотите от Пазарджик бяха единствените грешки на системата, българската полиция и прокуратурата щяха да са най-стабилните на планетата, както казват в Перник.

Проблемът обаче е, че от 2000 до 2011 г. съдът в Страсбург е присъдил над 10 милиона лева за полицейски и прокурорски произвол и липса на правосъдие в България. Само през 2012 г. страната ни е трябвало да изплати обезщетения по почти 60 случая.

Не искам нещо да ви впечатлявам особено, но до 2013 г. присъдите срещу страната ни са цели 454, а нерешените случаи, които чакат на опашка, до началото на тази година са над 1300. В същото време в наши дни три пъти повече български граждани завеждат дела срещу родното правосъдие в Страсбург.

Причините за това са три - първо, пострадалите познават все по-добре правата си и не се колебаят да ги защитават, второ, тези, които им ги нарушават, не само не намаляват, но и се увеличават непрекъснато, и трето - полицаите, прокурорите и съдиите отлично знаят, че не носят никаква отговорност - нито материална, нито служебна, за тормоза върху гражданите, независимо дали са действали по поръчка, срещу хонорар, или са просто некадърни.

Ако обаче чиновниците, заради които губим дела, започнат да плащат сметките от Страсбург, убеден съм - нивото на работа в полицията, прокуратурата и съда рязко ще се повиши и още толкова рязко ще падне съдебният произвол.

Толкова е просто и логично - виновните да започнат да отговарят пряко за постъпките си, вместо сметката да идва при всички нас.