Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

След 100 години изплува истината за мистериозната смърт на музата на Дебелянов ПОРТРЕТ: Семейство Петрунови - вторият отдясно е полковникът, а в ъгъла е изрязаната от роднините леля Марица.

В нощта на 9 срещу 10 юни 1911 г. в къщата на "Патриарх Евтимий" № 1 в София, където живее под наем Димчо Дебелянов, се случва ужасна трагедия.

Хазяинът на поета, полковник Петър Петрунов, с револверен изстрел слага край на живота си. Миг преди това той е прострелял дъщеря си Елена, към която Димчо изпитва дълбоки чувства.

Веднага след трагичната случка булевардната преса лансира най-различни фалшиви версии. През последните 100 години неверните слухове са изпълнени с цял куп несъществуващи пикантни подробности, в които неизменно се замесва и името на бележития ни поет. Тиражират се и различни хипотези за причините за нещастието. Стига се дори дотам, че в някои по-скорошни публикации се пробутва и абсурдната версия за противоестествена връзка на уважавания полковник с най-голямата му дъщеря.

Така например в статия, написана непосредствено след инцидента, вестник "Народен глас" хвърля цялата вина за случилото се върху дъщерята. Вестникът обвинява Елена, че е разглезена девойка, че

била "героиня на няколко любовни романа",

"убивала е времето си в коридорите на университета в шеги и закачки","на занятията гледала с пренебрежение", а "само жадувала нови поклонници и рицари". Нейното поведение докарало бащата до пълно отчаяние. Опитвал се с добро да я вкара в правия път, но нищо не помагало. После я заплашвал, че ще се махне или ще се гръмне, защото разваляла репутацията му. Вестникът дори съчинява скалъпена история как вечерта преди убийството Елена се прибирала с приятелката си и двама студенти. Пред входната врата на бащиния си дом тя се спряла с единия от кавалерите й и се разцелували страстно, възползвайки се от уличната тишина. Елена мислила, че никой не ги е видял, но бащата дебнел от прозореца.

Публикацията в "Народен глас"

предизвиква възмущение у студентите и у всички близки на убитата девойка Академичната общност единодушно свидетелства, че Елена е много добра и ученолюбива студентка с висок морал. Нещо повече - съдебните лекари, извършили аутопсията, потвърждават, че не е имала интимни отношения до този момент в живота си. Стига се дори дотам, че на поклонението пред тленните останки на убитата всеки от присъстващите изгаря демонстративно по един брой от "Народен глас" в знак на протест срещу долната клевета.

Истината е, че се касае за нещастен случай. И този факт се потвърждава както от преките наследници на полковник Петрунов, така и от документи, запазени от онази епоха. А всякакви спекулации и съмнения в добрия морал както на семейството на висшия офицер, така и на самия Дебелянов, са нелепи. В това са категорични и потомци на фамилията Петрунови. Те не отричат, че същата вечер

в дома е имало остра разпра между бащата и дъщерята, но тя е била породена от съвсем различни обстоятелства. "Давам си ясна сметка, че изваждането на бял свят на непроверени, неверни и откровено тенденциозни обстоятелства за миналото вероятно има за цел да събуди отдавна изгубения интерес на аудиторията. Скандалът, разбира се, няма никаква връзка с Димчо Дебелянов, но жълтата преса подхваща темата и тръгват едни клевети и клюки... - казва правнучката на полковник Петър Петрунов Бисера Колева пред "168 часа". - И на мен ми се е случвало да чета раздухваната и на няколко пъти премелвана "история" за трагичната кончина на моя прадядо и на неговата най-голяма дъщеря. Но в жълтите публикации по темата недопустимо се смесват две обстоятелства, които са съществено различни.

Всяко от тях допринася за обтегнатите отношения в семейството, но категорично по никакъв начин те не могат да се свързват с детеубийство. Имайки впредвид цялостния морален и човешки облик на прадядо ми, такава теза е абсурдна."

И действително репутацията на офицера е безупречна. Полковник Петрунов е роден в Самоков, а родът му е от Дебър в днешна Македония. Кариерата му на военен тръгва от юнкер, когато през 1882 г. завършва Военното училище в София. Впоследствие като младши офицер заминава да следва във Военната академия в Одеса. Заради високите си професионални качества, когато се завръща е назначен за началник на Шести пехотен полк, който в онези години е бил дислоциран на мястото, където е НДК. Трима от братята му също са военни, а само единият - Асен, е инженер.

И до днес никой не знае какви точно са били отношенията между Дебелянов и убитата Елена. В квартирата поетът усилено работи върху превода на еротичния роман на Пиер Луис "Афродита". Елена отблизо следи творческия процес и му помага с добрите си познания по френски. Съквартирантът на поета - писателят Константин Константинов, пише в спомените си, че подозирал за

"неговото увлечение в пламенното чернооко

момиче от горния етаж",

което също не можело да крие чувствата си, но Димчо никога не говорил за това. Факт е, че още докато Елена е била жива, Дебелянов посвещава и една от своите най-хубави творби. Стихотворението е акростих и в първите букви на всеки ред се чете името "Елена Петрунова":

EЛА И ДАЙ МИ СВОЙТА РАДОСТ ЯСНА

Ела и дай ми свойта радост ясна,

Лъчи обилно в мрачна нощ пръсни,

Ела, в нерадост аз самотен гасна,

Неволен губя свойте златни дни.

Аз ще открия тъмните си тайни,

През звездни нощи ще те чакам сам,

Една ще си в вселената безкрайна.

Ти кат весталка в светъл, хубав храм.

Разсей скръбта на тъмна орисия,

Усмихната и в радост и в беда,

Най-скъп венец от песни ще ти свия.

О, хубаво дете, дете безгрешно,

Виж, май си веч отива навсегда,

А розата увяхва безутешно.

Вероятно заради това през годините не престават и спекулациите за някаква интимна връзка между двамата млади, която е накарала ревнивият баща да посегне към револвера си.

Правнучката Бисера Колева разказва: "Къщата на "Патриарх Евтимий" е била голяма, двуетажна, с обширен вътрешен двор. Под нея е била известната механа "Хладна почивка". В нея квартиранти са били писатели и поети - видни фигури от софийската бохема. По времето, когато най-голямата дъщеря Еленка Петрунова е била студентка по френска филология, писателят Константин Константинов е наемал едната стая, а Димчо Дебелянов - другата. Еленка е помагала на Дебелянов при преводи от френски. Трудно е връзката между тях да се нарече любовна. Близки са били, действително, пък и двамата са били млади. Самият Димчо Дебелянов е бил нежна, влюбчива и изключително романтична натура. За него да се увлече по интересна и красива девойка по никакъв начин не води до консумиране на връзката. Имало е близост преди всичко на духовна основа. Но присъствието на Димчо Дебелянов и романтичната им платонична връзка няма нищо общо със случая. То не води до никакво престъпване на добрите нрави в строгия смисъл, разбиран в онези години. Разбира се, той сигурно е бил влюбен в нея -

никой не пише стихове

за жена, която не обича,

но не е имало закачка, не е имало флирт в съвременния смисъл на думата. Причината е, че полковникът е имал патриархален авторитет и е пазел строго честта на дъщерите си. Само незапознат с тогавашните нрави човек би помислил, че един провинциален квартирант, който държи на добрите взаимоотношения с хазяите, ще си позволи да задява дъщерята на виден офицер. Баба ми също категорично отричаше, че между Еленка и Димчо е имало връзка. Той си е имал достатъчно приятелки от по-други кръгове, но тя му е била като съветник и консултант, тъй като е знаела френски много по-добре от него. Истината е, че техният романтичен флирт, доколкото изобщо е съществувал, е дал плод в това хубаво и нежно стихотворение и е по-скоро един литературен, а не биографичен факт."

Всъщност година преди фаталния инцидент

умира съпругата на полковник Петрунов

и той остава сам

с петте си дъщери,

три от които невръстни.

"Когато съпругата му умира от родилна треска, прадядо ми започва да се грижи сам за децата си. Остава вдовец твърде млад - бил е четиридесет и три годишен. Затова роднините започват усилено да го атакуват да се ожени повторно и да намери добра мащеха за дъщерите си, която да поеме отглеждането и възпитанието им. Докато съпругата му е била жива, са пример за едно прекрасно семейство. Прабаба ми Катина е била много красива, фина и образована, произхожда от стар и достолепен пловдивски род. Брат Христо Труфчев, известен учител и книжар, загива в Априлското въстание. Прабаба завършила Роберт колеж и станала учителка в Пловдив, където се запознали с прадядо ми. Много я е обичал и не е искал да се жени втори път. Направо отсичал:

Не искам друга жена

в къщата си!

Най-много е настоявала да го жени сестра му Марица, но той считал, че това би било предателство към паметта на жена му. Леля Марица подхванала най-голямата дъщеря Еленка и започва да я увещава да внуши на баща си да намери нова майка, за да може да завърши успешно образованието си. Точно това е и поводът за острата разправия между баща и дъщеря. Известно е, че полковникът е бил сприхав, с остър и твърд характер. И действително, когато става тази трагедия, между тях е имало караница на висок глас. Разправяли са се тъкмо за това, а Димчо Дебелянов няма нищо общо", категорична е правнучката на полковник Петрунов. В потвърждение на думите си тя показва и семеен портрет от онези години, който роднините са отрязали така, че на него да не се вижда омразната леля Марица. "Тъкмо по тази причина е отрязана. Бил е страшно изнервен, защото е разкъсван между мъката по съпругата си и натиска да направи нещо против волята му, а са му го вменявали едва ли не като бащински дълг. А той е бил властен човек... пък и воинската чест и доблест по онова време не са позволявали да повериш възпитанието на децата си на чужда жена. Затова този натиск го е изнервил страшно. Почиствал е оръжието си и в нервността си произвежда неволен изстрел, с който я прострелва.

С ужас вижда, че е убил дъщеря си и в

отчаянието си на момента

се прострелва сам"

- разказва още Бисера Колева, която е доктор по философия. - Било е много тежко за невръстните дъщери на полковника, които по никакъв начин не са могли да противодействат на фабрикуваните клевети след случилото се. Всъщност баба ми казваше, че най-нещастни са били кандидатките на полковника. Освен че е бил хубав мъж, той е бил и заможен, с прекрасна къща и много жени са го харесвали. Нещастието се случва по-малко от седмица преди да стане генерал. Факт е също, че след неговата смърт същата леля Марица дава децата по пансиони и богатството изчезва."

Това свидетелство се потвърждава и от показанията на бившия министър Тодор Кръстев, женен за сестрата на покойната Катина Петрунова. Пред полицията той разказва, че на 9 юни вечерта у Петрунови се били събрали роднини и приятели. Гостите играли табла и между другото за пореден път повдигнали болния въпрос за женитбата. След като не получил разбиране, Петрунов съвсем се отчаял. До късно вечерта нервничил сам в кабинета си и накрая към 11 часа избухнала разпрата с дъщеря му, която довела до фатални последици.

"В семейния ни архив се пази и документ, който свидетелства, че още приживе в отговор на слуховете, че връзката на Еленка с Димчо Дебелянов не е дотам платонична, полковникът води дъщеря си в Медицинска академия да установят девствеността . Документът, с който се установява, че Еленка Петрунова е девствена, се пази. Това става много преди да му търсят съпруга. Самият този бащински жест говори колко той е държал на семейната чест. И че го е направил просто за да затвори устите на тогавашните клюки и сплетни", хвърля още светлина върху случая Бисера Колева.

В нощта на трагедията Дебелянов се среща със съквартиранта си Константин Константинов на "Граф Игнатиев". Когато стигат до "Патриарх Евтимий", виждат, че къщата на Петрунови е цялата осветена. Разбрали за трагедията, цялата нощ двамата се скитат чак до Четвърти километър и осъмват в треволяците.

Младият поет преживява твърде болезнено драматичното събитие като загуба на особено близък човек.

Димчо дълго време

плачел и повтарял:

"Умря една светица"

Същата година излиза вече преведеният от френски роман "Афродита" с посвещение: "На една скъпа покойница - обещаният дар".

Съвременници свидетелстват, че поетът дни наред отчаяно бродел из софийските улици, бълнувайки като луд и давил мъката си в безпаметно пиянство. А когато двамата с Константинов се преместват на ул. "Венелин", Дебелянов се завързвал вечер за леглото, за да не се хвърли от прозореца.

В края на годината Дебелянов публикува и стихотворението "Последна скръб", родено от безутешната тъга по изгубената любима. Връзката оставя дълбоки следи в съзнанието на поета. До смъртта си на фронта през 1916 г. Димчо носи в себе си един некролог на Елена, "отлепен от някакъв зид" и една книга, спомен от неговата неосъществена любов.

Коментара ()

Вашият коментар