Двама приятели опитват да се самоубият пред зоркия и насърчителен поглед на друг техен приятел. Случката се развива не къде да е, а в театър "Открита сцена", един от добре известните домове на изкуството, но със старото си име "Сълза и смях".
Провежда се една от последните репетиции преди премиерата на мултиедийната театрална постановка на Елин Рахнев "Свалячи" под режисурата на Пламен Панев.
"168 часа" има възможността да се посмее предварително с изпълненията на главните действащи лица Малин Кръстев и Герасим Георгиев-Геро, които са във вихъра на тяхното "ту мен шоу". Те ще скачат от високо, а техният приятел-насърчител е режисьорът.
"Цялото ни репетиционно време мина много комично, а се създава една трагична история - разказва Панев. - Лайтмотив на постановката е, че двамата герои имат проблем един с друг, но по-големият им проблем е, че имат и такъв с обществото.
Задава се вечният въпрос: - "Накъде отиваме?" Колкото по-добра е една пиеса, толкова по-дълбоко се задава тази питанка.
Тук обаче направо се крещи.
Спектакълът започва как основните действащи лица се качват на един покрив и се мъчат да се самоубият. Сценографията е минималистична, а на заден фон се прожектират видеокадри. Участва и актрисата Мариела Топалова, която допринася за женското присъствие - задължително около двамата "свалячи".
Те движат мислите си по този свят, а
накрая намират едно истинско комично спасение,
пристигащо с тежката трагична стъпка на смъртта.Голямата болка на режисьорът винаги е дали не се прави просто вътрешноведомствен хумор, но в този случай аз съм сигурен, че постановката ще е великолепно явление за сезона. Работата ни вървеше, защото така сме настроили мислите си на една вълна.
Щом опитам да направя забележка и Геро не ме оставя да довърша: "Знам, знам." Разбираме се и без думи", обяснява режисьорът.
Панев е удовлетворен и уверен, че публиката ще крещи от удоволствие и ще се помъчи да не се разхлипа накрая.
Преди Малин Кръстев и Геро да се превърнат в двама странични футболни съдии от "Б" група, използваме момента, за да проведем разговор, в който комедия и трагедия се редуват.

- Интересни герои пресъздавате на сцената - свалячи, които са странични футболни съдии от "Б" група и искат да се превърнат в самоубийци.
Малин: Трудно е. Постановката разкрива малкия човек. Нереализираният. Невидяният. Той е парадоксален, смешен и неочакван.
Футболът пък сам по себе си, както казват, е олицетворение на цялата държава. Хитрият ход на Елин Рахнев личи много добре и в една от великите реплики на героя на Геро, който казва:
"Незадоволен страничен съдия - жив дявол
Геро: Ние участваме в своеобразно продължение на пиесата на Елин Рахнев - "Фенове". "Свалячи" е втора част.
Предупредил съм го да работи върху трета с футболисти.
Малин се шегува, че като мултимедиен спектакъл ще вземем и награда от фестивала "Златна роза" за късометражен филм.
- Футболни фенове ли сте?
Малин: Е, как. И на кърлинга. По време на репетиции дори си говорим с футболни термини, и то не само за тази пиеса:
"Айде, хора, дайте малко темпо, че тия влязоха в нашата половина",
"По крилата малко атака".
Геро: Футболът е моята любима игра от малък, но за съжаление някои хора я приемат на живот и смърт. Намирам, че има общо не само с държавата, но и с театъра.
Прилики може да се открият във всичко - взаимоотношения между играчите и актьорите, тренировките - репетициите, терена - сцената, трансферите и естествено всичко е 5 за 6.
Както и в цялата държава. Всъщност смятам, че гладиаторските битки са първоизточник на футбола, изглежда и на всичко останало. На арената излизат гладиаторите и се бият, така както и в "Б" група става голям кютек. (Смее се). Сега ми хрумна, че трябваше да докараме постановката до 90 мин., за да сме съвсем тематични. Точно като един футболен мач.
Малин: Плюс антракт от 45 мин.
Геро: И продължение.

Цялото интервю четете в новия брой на в. "168 часа"