Да назначиш Слави Бинев за председател на комисията по култура и медии в парламента, е горе-долу все едно да назначиш активист на "Хамас" 5-и дан за министър на здравеопазването в Израел.
Дори ми е неудобно, че си го помислих...
В Народното събрание обаче думата "неудобство" е непозната, защото там се работи на квоти. И когато квотата за комисията по култура се е паднала на Патриотичния фронт, се случват назначения извън рамките на здравия разум и патриотизма като цяло.
Дори и само като зачетеш историята за нападението над спортния център "Д'ескрим" в далечната 1993 г. (виж текста на 16-19-а стр.), по всичко личи, че Слави Бинев има много тъмни моменти в миналото си. И те прозират безнадеждно ясно, включително и в ситуациите, в които той е жертва.
Всички знаем, че в онези години и борците, и каратистите, че и бившите барети бяха едни и същи рекетьори и мутри. Без значение дали се наричаха ВИС, СИК, "Аполо и Болкан", или пък "Защита", в която членуваше Бинев. Защото всички те изнудваха българите под предлога, че ги защитават.
Хубаво е Слави Бинев да не забравя, че стотици хиляди хора от дребния и средния бизнес, които в ония години бяха принудени да плащат рекет всеки месец, помнят много добре тези малки детайли.
Всъщност, макар и за радост далеч от тази тематика, помнят го дори и хората на изкуството. И точно това е причината да блокират движението пред парламента заради него.
Всъщност "Д'ескрим" и сблъсъкът с Георги Илиев в БИАД далеч не са единствените ъндърграунд допирни точки на спорния председател на комисията по култура. И за тъмните петна в биографията му днес могат да разказват много, много хора.
Затова нека възможно най-бързо лидерът му Валери Симеонов да го посъветва да се откаже от поста, в който така упорито се е вкопчил за ужас на артистичната гилдия.
Заедно със Слави Бинев обаче трябва да се прости с неочакваното назначение и д-р Орхан Исмаилов, който също стиска здраво поста си. Зам.-министърът на отбраната има един много сериозен проблем в биографията си и той не е в никакъв случай турското му име.
Пропускът в историята на Исмаилов е, че реално той няма история. И с право предизвиква раздразнението на патриотите как от лейтенант скача директно в стола на зам.-министър на отбраната, партийно прелетял мимоходом и през някоя държавна комисия. Възход, който в България не става заради качества, а по "партийна линия ".
Да, вярно е, колкото и на Валери Симеонов да не му харесва, във властта трябва да има представители с турски имена. И колкото повече от тях не представляват ДПС, а други партии - толкова по-добре и за турския етнос, и за държавата.
Но все пак нека се избират личности, които са се доказали с реални биографии, а не парашутисти с напудрени сивита.
А ако Бинев и Исмаилов си отидат, не само ще отпаднат два сериозни компромиса на съвестта на управляващите, но и ще се възстанови крехкото доверие в правителството.
До следващото разпределение по квоти...