Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Един от най-успешните ни министър-председатели от времето преди войната - Георги Кьосеиванов, е бил вербуван от комунистическата Държавна сигурност, а Симеон Сакскобургготски му е възложил да състави задгранично правителство, без да знае това.

Сензационната новина разкрива документално политологът Антон Тодоров в архивите на комунистическите тайни служби.

Антон Тодоров
Антон Тодоров

Историците - академик Георги Марков и проф. Людмил Спасов, бяха изключително изненадани от неочакваното откритие. Бившият премиер Сакскобургготски пък не е подозирал до тази публикация за тайната връзка на Кьосеиванов с ДС. Пресслужбата му вчера все още нямаше готов отговор на историческата сензация, но се ангажира с бъдещ коментар за вестника.

Как обаче се случва така, че българският премиер от 1935 до 1940 г., който е известен англофил, попада в мрежата на Държавна сигурност?

Като наш пълномощен министър в Швейцария той дълго време работи под псевдонима "агент Кис" за прочутия Алън Дълес, създателя на ЦРУ. Но бившият ни премиер неочаквано става горещ почитател на Съветския съюз. Тайните служби у нас научават за прелома във възгледите му и се възползват от него.

Веднага е задействана секретна операция и вече доста възрастният политик е привлечен на наша страна. Чрез него ДС осуетява опитите за създаване на българско задгранично правителство.

Авторът на "Агент Леон", книгата за историческото откритие, която е под печат, сподели пред "168 часа":

"Откритието стана случайно, докато четях доклад от април 1987 г. на тогавашния началник на Първо главно управление на ДС ген. Владо Тодоров. Изказването е по повод 40-годишнината на българското разузнаване и съдържа двадесетина страници, в които по принцип се изреждат тривиални подробности за създаването на службата през 1947 г. Още в първите страници на доклада стигнах до място, където се описваха

най-големите успехи в дейността на външното разузнаване

Тогава с изненада научих, че между тях е било и вербуването на Георги Кьосеиванов.

Познавам добре историята и си дадох сметка, че досега тази информация не е била известна. Попитах историци и се оказа, че действително това е напълно непознат факт. Тогава подадох заявление до председателя на Комисията по досиетата, който по техните правила съответно нареди проверка в основния им архив в Банкя - разказва Антон Тодоров. - И там се оказа, че има цяло литерно дело. За читателите ще поясня, че това означава тематично дело, в което е събран

целият документооборот по определена тема

Изследвах го на границата на допустимото, защото според действащия закон не е разрешено да бъдат оповестявани като агенти починали хора."

Литерното дело е озаглавено "Агент Леон" и съдържа информация за разработката му. При това документите в него не са копия, а са в автентичен вид, както са били в архива на ДС.

"Това е изключително голяма драма, защото Георги Кьосеиванов всъщност се е покварил, приемайки да сътрудничи на ДС. За мен това е много трудно за обяснение - в края на живота си той прави нещо, което тотално го девалвира като политик - разкрива изумлението си изследователят. - Постъпката му хвърля

сянка на съмнение и върху прословутата му прозорливост.

Да не повярваш, че същият човек е предвидил съюза между Хитлер и Сталин, когато никой не го е очаквал, както свидетелстват германските архиви. А на младини е известен с прякора Сфинкса, тъй като се славел като много концентриран човек, който може да прави добри заключения."

Георги Кьосеиванов е роден през 1884 г. и е бил на 74 години, когато го вербуват, разказа Тодоров. Работи за ДС само година и половина, тъй като умира на 27 юли 1960 г. Но за този кратък период има активна връзка с агентурата на ДС и провежда с нея многократни срещи в Монтрьо.

За вербовчици са изпратени негови роднини - племенницата му Екатерина Рилска и зет му Тодор Рилски, който е съпруг на сестра му. И двамата са доверени връзки на ДС, тоест те са вербувани, преди да бъдат задействани в конкретната операция.

Тодор Рилски има много интересна съдба. Учил е в Германия машинно инженерство през 20-те години, като е финансиран от Съветска Русия. Когато завършва, отива в СССР и там се издига до началник на отдел в един от техните комисариати. (Така се казват министерствата по Сталиново време - бел. ред.) През 1939 г. се връща у нас и Кьосеиванов, който по това време е премиер, не само му осигурява широко поле за действие, ами го натоварва и с

ръководството на своя бизнес в родната си Пещера. Рилски е и много близък с видни комунистически функционери като Васил Коларов например.

Бившият български премиер не е завербуван случайно. Целта е била да се внесе разкол в българската емиграция на Запад.

"На 7 януари 1958 г. с указ на Симеон II е провъзгласено създаването на "временно българско представителство", което би трябвало да представлява събирателен център на цялата емиграция. Информацията за него

хвърля в голяма паника Държавна сигурност

Започват няколко паралелни мероприятия, като едно от основните е вербуването на Георги Кьосеиванов", обяснява Антон Тодоров.

Идеята е била да се използва едно предложение, което нееднократно е било отправяно както от американците, така и от кръга около царското семейство.

Според него именно Кьосеиванов е трябвало да оглави българската емиграция. ДС започва подхода към него, за да може да го вербува. Но същевременно и да вмени на влиятелни хора в обкръжението му точно той да бъде предложен за глава на временното българско представителство.

В описанието на вербовката ясно е написано и кои хора е трябвало Кьосеиванов да предложи за членове на кабинета. Те са 7-8 души и ДС е изготвила пълните им биографични профили. Неговата цел, задачата, която му е поставена от ДС, е била да девалвира отвътре това временно българско представителство. Показателно за това доколко успешно се е справил е, че то е създадено на 7 януари 1958 г., само няколко месеца преди вербовката на бившия министър-председател. А през юни 1960 г. то вече е разпуснато от цар Симеон Втори, защото е показало пълната си неспособност да свърши каквото и да било. Малко след това умира и самият Кьосеиванов. "За мен най-учудващото бе, че в донесенията на вербовчиците

има запазени един куп фрази на Кьосеиванов,

в които той хвали Съветския съюз по такъв начин, по какъвто дори комунистите никога не са го хвалили. Например казва буквално: "Съветският съюз провежда изключително миролюбива политика, политика, с която не се накърняват правата на други народи." Тези констатации са предадени в доклада на Екатерина Рилска и впоследствие на Тодор Рилски", разказва Тодоров.

Освен това според архивните документи Кьосеиванов смята за свое голямо постижение сключването на търговската спогодба от 1939 г. със Съветския съюз. А в действителност благодарение на този договор България се отваря за съветска пропаганда и започва неограниченото разпространяване на съветски вестници и филми у нас.

"Трябва да разбием и мита за англофилството на Георги Кьосеиванов по времето, когато е заемал премиерския пост. И това ще бъде според мен другата голяма изненада в книгата. Макар да си давам сметка, че в обкръжението му са хора като Мильо Милев и Евгени Силянов, които по-скоро са симпатизирали на англоамериканската коалиция, писмените свидетелства говорят друго.

Когато през 1957 г. неговата племенница Екатерина Рилска се среща за първи път с него в Швейцария, тя пуска много подробен доклад. В нейното описание оценките му за политиката, която е водил преди войната, показват един много просъветски настроен политик. И в същото време е бил критичен, ама изключително критичен към Америка и Великобритания. Както за времето, когато е бил на власт, така и когато е бил в емиграция.

По мнението на автора книгата ще представлява интерес и за известни фигури от емиграцията, които са живи, включително и за самия цар Симеон II. Първата от трите глави в нея е за произхода, родословието и кариерата на Георги Кьосеиванов като политик, дипломат, шеф на канцеларията на цар Борис Трети и като министър-председател.

"Разгледал съм много подробно периода 1935-1940 г., който много историци и изследователи, а и аз донякъде бихме нарекли "бел епок". Данни за всичките му законодателни актове, както и конкретната му политика. Бил е силно антипартийно настроен. Тази антипартийна зараза представлява нещо като

отправна точка за това как да се оценява всеки един политик

И от тази гледна точка мисля, че днешните ни ссънародници, ако се запознаят с различните наредби-закони, включително за избор на народни представители, които са приети по негово време, ще бъдат много петимни те да бъдат приложени и днес. Тъй като сегашният исторически момент много напомня на тогавашния.

В нея има страхотни детайли. Така например забранява се на един човек да се кандидатира за народен представител, ако има някакъв бизнес, свързан с държавата. Тоест на ранен етап биват парирани всички корупционни възможности, които водят до разлагане на държавния организъм.

Включил съм и многобройни детайли за външнополитическата му дейност - посещенията му в Белград, в Турция и в Германия. Най-ценното е, че в научния архив на БАН, в личния фонд на главния секретар на външното министерство Иван Алтънов открих и

абсолютно неизвестна колекция от снимки,

от визитата на Кьосеиванов в Германия през 1939 г. Има оригинални негови фотографии с Херман Гьоринг, със съпругата на Гьоринг, както и с началника на тъй наречената доброволна трудова повинност в Германия. Запазени са и снимки от негови пътувания по автомагистралите, които са строени по това време."

Втора и трета глава от книгата са за живота на Кьосеиванов в Швейцария, където той става пълномощен министър през октомври 1940 г. След 9 септември 1944 г., макар че не е съден от Народния съд, Кьосеиванов не се прибира в България и е лишен от гражданство. Но в началото на 40-те години като пълномощен министър в Швейцария той е бил таен информатор на Алън Дълес, който тогава е шеф на местното бюро в Берн на Управлението на стратегическите служби на САЩ, предшестващо ЦРУ. След войната Кьосеиванов известно време се опитва да възстанови контакта с американците, като през 1951 г. дори пътува до Америка. От това, което цитират агенти и източници на ДС, е много интересно, че като съветник Кьосеиванов е поискал заплащане от американците от 1500 долара, за да им бъде съветник по българските въпроси. На самите американци, а и на кръга около царицата в Испания това им се е видяло като "сваляне на нивото".

В книгата читателите ще открият и много други неизвестни факти за

навлизането на съветския шпионаж у нас,

уверява авторът.

"За пръв път публикувам и цялото житие на нашия началник на военното разузнаване през 1943-1944 г. Стефан Недев.

Полковникът е назначен за шеф на военното ни разузнаване, при положение че още през 1939 г. като военен аташе в Букурещ е вербуван от външния отдел на НКВД. По този начин цялата ни армия е била тотално инфилтрирана със съветски агенти.

Разбира се, възможно е и обратът на възрастния Кьосеиванов да е плод на лично разочарование, допуска историкът.

"Той е страдал много, че не е в България, а неговият брат дълго време е бил в лагер. Цялата тази история е страшна драма. Малко преди самият той да бъде вербуван през 1959 г., е

бил вербуван и неговият брат Петър в ТВО - Белене,

от Трето управление на ДС и тогава е пуснат. Поне така пише в литерното дело.

Много е трудно човек днес да съди, защото никой не може да гарантира за себе си в мирно време, че ще бъде някакъв герой, а и те са били подлагани на ужасни мъчения. При срещата ми с дъщерята на Петър Кьосеиванов - Екатерина Кьосеиванова, която е жива, тя каза, че баща не е подписал декларация. Има и документ, в който пише, че Петър Кьосеиванов, който е бил зам.-председател на Народното събрание преди войната, неколкократно е изпращал молби до Президиума на Народното събрание да бъде помилван. При това с много силни аргументи - защото много пъти в миналото е спасявал комунисти от смърт, буквално ги е връщал от стрелбището.

"За мен едно от възможните обяснения за радикалната промяна във възгледите на стария политик се крие в нещо, което наричам "палачинкова теория за политическо поведение". Става въпрос за много интересен феномен, който в България не само не е изключение, а по-скоро е правило.

Когато погледнем дори в нашето съвремие, някои от нашите политици, които бяха ортодоксални номенклатурчици преди 10 ноември, след това обърнаха палачинката и в наши дни много от тях са редовни гости на американското посолство.

Подобно поведение е и в унисон с теорията за международните отношения на западните правителства и особено на британците, които изповядват следния принцип:

много по-добре е да работиш с този, който

е създал проблема,

отколкото да вкараш външен фактор, който да го реши. От тази гледна точка фактът, че в България не бе допусната лустрация, декомунизация и прочистване на старите служби, е голяма вина на Запада.

При едно посещение в Плевен през 2008 г. тогавашният американски посланик Джон Байърли коментира информацията, че българският посланик в НАТО Любомир Иванов е бил щатен сътрудник на Държавна сигурност, с думите: "Ще работим заедно с тези хора, защото в България те са много." Съкрушително! А ние очаквахме ЕС, НАТО и САЩ да бъдат нещо като политически борд, който да помогне в декомунизацията и лустрацията в страната", казва в заключение Антон Тодоров.

Проф. Людмил Спасов: Изненадата е голяма, трябва да се проучат документите 

Проф. Людмил Спасов
Проф. Людмил Спасов

Изненадата е голяма. Но от друга страна трябва да се има впредвид, че Кьосеиванов, макар и безспорен водач на българската емиграция, е силно разочарован от политиката на Запада. Тъй като реална подкрепа от страна на западните държави няма, а той е изключителен дипломат, на много високо ниво е - между двете световни войни изгрява като новата балканска звезда. Заради това бих желал да се срещна и с Антон Тодоров, да видя документите за това дали е правен опит от страна на нашите тайни служби да влязат във връзка с него. Коьосеиванов е бил обединителната фигура и е съвсем естествено Държавна сигурност да е имала интерес към него.

Същевременно допускам, че и агентите може да са преувеличили значимостта на дейността си, а той да не им е отдавал голямо внимание. Но не мога да изключа никоя версия, защото нашите тайни служби са на подчинение на КГБ, а те са имали един пълномощен министър наш в Москва - Иван Стаменов за който се твърди че бил станал съветски агент още 1934 г. Когато говорим за влияние на агентурата нещата са много сложни, понякога дори не можем да бъдем сигурни дали самия човек е знаел като какъв се води. Така че аз не изключвам тази възможност и смятам че се касае за много интересен факт.

В тази връзка искам да обърна внимание и на друго заблуждение. Отношенията между монархията в лицето на цар Борис ІІІ и Георги Кьосеиванов не са такива каквито се представят в официалната историография. Вярно е че е бил 6 месеца началник на царската канцелария, те се разделят при много тежки обстоятелства. Кьосеиванов е буквално огорчен от начина, по който е принуден да подаде оставка. Причината е, че царят вижда, че той е фигура, която не може да контролира, не знае в каква посока ще поведе българската външна политика, тъй като Кьосеиванов е самостоятелен политик. И поставя на негово място един наистина голям учен, но лаик в политиката - Богдан Филов.

Осевн това в навечерието на смъртта на цар Борис ІІІ, през пролетта на 1943 г., Кьосеиванов пристига от Швейцария, където е бил наш пълномощен министър със специален доклад на шефа на американското разузнаване Дълес. В него освен че се повдига въпроса за съдбата на евреите, цар Борис е хранел някаква надежда че ще може да направи чрез Кьосеиванов поврат в българската политика. В България го посрещат като "новия Бадолио", но Кьосеиванов категорично отказва да се ангажира и да поеме управлението в такъв момент. Тогава страшно разочарован Цар Борис казва на Филов: "Кьосето по-бързо да си заминава".

Въпреки че след войната Кьосеиванов известно време живее в Мадрид, отношенията му със Симеон също не са много близки. Разликата между двамата е от земята до небето. Политици от ранга на Стамболов и Кьосеиванов се раждат веднъж на 100 години.

Не мисля че е мит, че е бил англофил, но по мое мнение е бил най-вече българофил. Истината е, че той не е скъсал мостовете нито с Великобритания и Франция, нито със Съветския съюз. Както е известно, едната от сестрите му е омъжена за член на Комунистическата партия на Съветския съюз и живее в Москва. Нещо много важно - когато СССР изпраща у нас един от най-големите си дипломати, Лаврентиев, за да продължи прекъснатите преговори, Кьосеиванов оставя вратата за бъдещо сближаване отворена, като казва, че той сам ще ги потърси, когато настъпи подходящ момент. Точно това обаче предизвиква уплахата на царя. Цар Борис изпитва невероятен страх от Сталин, за него той е "червеният Петър Първи".

Известно е също така, че не е бил за съюз с германците. Става министър-председател през ноември 1935 г., а посещава Германия чак през 1939 г. Вярно е, че през този период имаме активни търговски връзки, но политически не сме били обвързани. Затова и след смъртта на царя германците настояват по никакъв начин Кьосеиванов да не влиза в регентството или допускат в най-лошия случай да му дадат министерски пост.

В случая би било интересно дали има нещо лично написано от Кьосеиванов за вербуването му. Трябва документация и в това отношение от голяма полза биха били съветските архиви. Кьосеиванов, който умира през юли 1960 г., е бил "голяма лъжица" за нашите служби. Той е бил изключително голяма фигура и в тази връзка от българската Държавна сигурност са способни, дори само да са провели разговор с него, да се хвалят, че са го спечелили на своя страна. Затова, докато не видя черно на бяло документите, не мога да го твърдя със сигурност.

Сигурен съм, че Георги Кьосеиванов като единствената обединяваща фигура е бил дълбоко убеден, че създаването на задгранично правителство е безсмислено. Какво ще прави с този кабинет, като американците и англичаните изобщо не се интересуват?! Той е човек, който вижда напред с 30 години, който разбира, че подобна кауза е обречена. Той не се връзва на цар Борис през 1943 г., та камо ли в условията на студената война през 1958 г. да се реши сериозно на подобна стъпка.

Емиграцията действа от името на Симеон в стремежа си за по-голяма представителност, но не съм сигурен дали самият цар е знаел какво се върши от негово име. Един такъв обигран политик като Кьосеиванов, с толкова голям опит и такива познания за цялата световна политика, няма начин на сериозно да се заиграва със Симеон. Всичко му е било ясно, категоричен е, че държавите, които са в Източния блок и са поставени под съветско влияние, не получават ефективна помощ и нищо не може да се направи.

Търсили са го заради авторитета, разбира се, но съм против да се митологизират и "големите специалисти" от Държавна сигурност, които са го излъгали. Но ако видя документ с неговия подпис, че е приел да им служи, то тогава нещата са съвсем различни. В случая хубавото е, че Антон Тодоров повдига въпроса и оттук нататък вече той окончателно ще се изясни. Ще очаквам с интерес книгата му.

Акад. Георги Марков: Имало е опити, но се съмнявам да е вербуван

Акад. Георги Марков
Акад. Георги Марков

Не съм запознат с новооткритите документи от Антон Тодоров, но познавам добре личността на Георги Кьосеиванов, като един виден български държавник. Заради това се съмнявам, че той в края на живота си се е съгласил да сътрудничи на Държавна сигурност. Освен това в архивите на Държавна сигурност има всякакви документи, но те не бива да се четат буквално. В някои случаи те си приписват успехи срещу хора, които не са успели да вербуват реално. Все пак ще бъде интересно, като излезе книгата да се запозная с документите, но не вярвам за Георги Кьосеиванов.

Знаете, че преди години излезе информация от досиетата, че и Симеон Сакскобургготски са го използвали, мисля, че "Паразит" беше озаглавена разработката, но впоследствие се оказа, че той е отказал сътрудничество. Скептик съм и защото смятам, че документите не трябва да се четат буквално, а да се съотнасят исторически към определената епоха. Що се отнася до доклада на ген. Владо Тодоров, където се споменава за тази вербовка, трябва да имате предвид, че началниците на ДС много са обичали да се хвалят.