Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Васил Панайотов, победител в конкурса на Сиела:

Васил Панайотов е писател и журналист, избягал отдавна от робството на чиновническия труд, лишен от въображение и свобода. Не намира за задължителна идеята да гради кариера на счетоводител и предпочита да бъде зависим единствено от себе си.

На 36 години продължава да държи да развива не само ума, но и тялото си, бил е в националния отбор по плуване преди години, а понастоящем обича да разпуска на боксовия ринг.

"Платон е биел наред всички в Академията, Хемингуей се е преструвал на боксьор, Буковски има боксьор на гроба. Мисля, че мога да ги бия и тримата", шегува се Васил.

За шест часа и половина стига с колело до Стара Загора, а в понеделнишките сутрини предпочита да гледа как хората бързат за работа.

Има всякакви татуси по тялото, а един от тях е поема на Буковски.

За себе си като писател Васил казва с няколко думи, че е разказвач и в никакъв случай не се смята за анализатор, поучител и проповедник. Той се класира втори след Деница Дилова в анонимния конкурс на издателство "Сиела", като впечатли журито със своя роман "Отчужден", наложил се над 400 други ръкописа. Панайотов не може да резюмира с няколко думи произведението си и не смята за необходимо, защото за него историята, втъкана в страниците, е най-маловажното.

- Василе, разкажи ми повече за твоя роман "Отчужден", с който спечели първия анонимен конкурс на издателство "Сиела"?

- Написах романа преди около две години, когато напуснах уютното си инертно гнезденце в един холдинг, с твърдото решение

да започна да случвам

живота си,

а не той да ме случва мен. Бях на 33 години. Очевидно и толкова ми е отнело да го напиша. Но нищо не мога да ти кажа за него.

Няма как да се резюмира един роман. Мога да ти разкажа историята, но това е най-маловажното. На добра история разчитат лошите филми. За добрите писатели няма лоши истории.

- С какво твоя ръкопис грабна журито след "Непорочна практика" на Деница Дилова и пред 10-те романа, достигнали до финала?

- Явно не го е впечатлило достатъчно, след като е предпочетено след нечие друго, но целта на непрофесионалните писатели, т.е. писателите, които не са занаятчии, е публикация, а не пари, така че аз съм доволен от постигнатото.

Не знам какво е било общото ниво на изпратените текстове, но се лаская да мисля, че е било високо и наградените два не са избрани като най-добри само защото другите са били твърде лоши.

- Откога се занимаваш с писане? Имаш ли и други неиздавани романи или творчески проекти, по които в момента работиш?

- Първата ми книга излезе през първите дни на 2000 г., след като стана ясно, че светът очевидно няма да свърши тогава.

Беше готова и по-рано, но издателите не искаха да рискуват. Оказа се, че дори и да беше свършил животът на земята, загубата нямаше да е голяма, поне за литературните кръгове.

- Кои са темите от деня, които те вълнуват най-вече и смяташ, че трябва да бъдат засягани в литературата и публицистиката?

- Предпочитам темите от нощта. Темите от деня не ме вълнуват. Те са приоритет на публицистиката, която също не ми е интересна. Аз съм писател разказвач, не анализатор, поучител и проповедник.

Всичко, което ми трябва, е една история

и малко тъга

Всеки, който пише по темите от днешния ден, рискува да не бъде четен в утрешния.

- Какво все пак те дразни в заобикалящата ни действителност?

- Консумирането без дъно и насладата без таван. Масовият стремеж към кухи деградивни удоволствия. Епикурейците на днешния ден, от чието всяко отверстие стърчи по едно дилдо. Които усвояват живота предимно през устата и през гъза. Почитателите на ракията и салатата, юзърите на бирата и мезетата, менторите на боба, леба и га еба, мисионерите на масите и стомасите, суперразбирачите от жени и коли, феновете на футбола, консуматорите, които гледат реклами по телевизията, вълнуват се от промоции и ходят на мол. И

бягат от всяко физическо усилие, всяко душевно страдание и всеки мисловен напън

С румени бузи, нежни ръце и с тела, меки на пипане и на удар.

- Освен че пишеш за няколко списания, в момента с какво друго заработваш насъщния?

- Налага се да работя и друго. Да се издържаш от писане, означава изискано да гладуваш. Но писането не е и не трябва да бъде работа. Всяка работа търси да максимизира печалбата си, а тя от своя страна - да максимизира вкуса, оборота, тиража. Добрият писател, въобще добрият артист никога не трябва да мисли за пари, за да не прави компромис с творчеството си заради тях.

На повечето обаче им се налага. Поне до един момент. Пикасо често е рисувал безсмислици, който е продавал на свирепи цени, само за да се подиграе на вкуса на тези, заради които някога е рисувал залези.

Цялото интервю четете в печатното издание на в. "168 часа"

Коментара ()

Вашият коментар