Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Комунистите откраднали Първи май от анархистите

Знамето на комунистическата идеология - Денят на труда, е безцеремонно откраднато от анархистите, доказа проучване на в. "168 часа".

1 май, който десетилетия наред е честван с най-пищните манифестации както у нас, така и в Съветския съюз, изобщо не е измислен от социалистите, както се твърдеше през изминалия век.

Акция, проведена през ХХ век, всъщност дава началото на честването на този ден като празник на труда. Причината е, че група анархисти и синдикалисти в Чикаго се събират на протест за по-добри условия на работа.

Недоволните настояват за по-високи надници и 8-часов работен ден.

Решителната демонстрация е насрочена за 1 май 1886 г. Тя е с цел изпълнение на исканията им, но след сблъсък с полицията и частните детективи на агенция "Пинкертън" демонстрантите дават две жертви.

На 4 май анархистите свикват нов, още по-остър протест. В самото му начало при опит на полицията да разгони тълпата, анархистите взривяват бомба. От експлозията са убити 8 полицаи. В настаналата суматоха започва неконтролируема стрелба и загиват още невинни. Точно този случай става повод за обявяването на Деня на труда за празник. Обагрени в червено картини на нескончаеми класови борби,

на социалисти и комунисти, които са нарочили буржоазните експлоататори за изчистване от лицето на земята, са образите, които, се свързват с 1 май. Както и неизменните "герои на социалистическия труд", които окичени с ордени въодушевяваха тълпите. Истинската причина 1 май да бъде честван десетилетия наред у нас всъщност никога не е била докрай изяснена. 45 години властващата комунистическа партия настоява отбелязването на празника да бъде тържествено в максимална степен. Причината е символиката, заложена в тази дата. Работническата класа, която трябва да е начело на страната според партията, задължително трябва да има своя ден за почет. Денят на труда се чества с мащабни манифестации и военни паради на централните площади във всеки град, а участие неизменно вземат държавните служители и учениците. Лозунги и скандирания в прослава на труда и работниците съпътстват парадите, а

партийните величия отправят своите поздрави от трибуните

Оказва се обаче, че началото е поставено преди 128 години в Чикаго от анархисти. Социалистите първоначално нямат нищо общо със събитието, дало повод за честване на Международния ден на труда. Точно затова и днес, макар че е официален празник в над 80 страни в света, в повечето от тях го свързват с началото на пролетта. Само в няколко държави - Русия, Китай, Северна Корея, Куба, България и някои от бившите съветски републики в Азия се отбелязва като Ден на труда.

През 80-те години на ХХ век "Рицари на труда" (официално Благородният и свят орден на Рицарите на труда) са най-голямата и влиятелна американска работническа организация. Под ръководството на лидера си Терънс Паудърли рицарите

насърчават социалното и културното израстване

на трудещите се, но в същото време решително отхвърлят социализма и радикализма.

Създаденото през 1869 г. работническо обединение се застъпва за въвеждането на осемчасов работен ден и за етични отношения между трудещи се и работодатели. Справедливите им искания бързо набират популярност. За кратко време през 1880 г. работническото движение набъбва до 28 000 членове, а през 1885 година над 100 000 души вече са се записали в него.

По онова време САЩ са в депресия. Току-що е приключила кървавата гражданска война между Севера и Юга, нови огромни вълни емигранти от Европа заливат страната. Един от градовете с най-голям прилив на нови преселници е Чикаго. Новодошлите в града са предимно от Германия и Бохемия и се опитват да намерят работа в многобройните фабрики.

За беда работните места бързо свършват,

а вследствие от това дневните надници спадат драматично до 1,65 долара на ден. Смените са по 10, често 12 часа на ден и броят на недоволните от ситуацията светкавично нараства.

"Рицари на труда", които често действат и като синдикалисти, предварително дават ултиматум на щатските власти, че исканията им за намаляване на работния ден и увеличаване на заплатите трябва да влязат в сила на първи май 1886 г. Анархистки организации най-вече от средите на емигрантите също са горещи привърженици на исканията за промени и подготвят акции за определената дата.

На 1 май в една фабрика за производство на селскостопански машини "Рицари на труда" са организирали стачка с искане за 8-часов работен ден. В опит да овладеят ситуацията собствениците на фирмата изпращат стачкоизменници и наети частни охранители от детективската агенция "Пинкертън", за да се разправят с демонстрантите. Намесва се и полицията, като в крайна сметка протестът е разпръснат със сила. За нещастие в настаналото меле при неизяснени обстоятелства загиват и двама работници. Вследствие на това страстите се нажежават още повече и ситуацията излиза извън контрол.

На 4 май анархистите отговарят с демонстрация

против полицейското насилие на площад "Хеймаркет". Още в началото, докато един от лидерите им държи реч на импровизирана трибуна, към тях се приближават полицейски части. Точно в този момент някой в тълпата взривява адска машина. На място загива един полицай, а други седем са смъртно ранени и по-късно умират в болница.

Атентаторът не е заловен, но за сметка на това биват арестувани и осъдени осем от организаторите анархисти - Оугъст Спайс, Адолф Фишер, Албърт Парсънс, Джордж Енгел, Луис Линг, Самюел Фийлден, Оскар Нийбе и Майкъл Шваб. Разследването по делото намира у някои от обвиняемите взривни вещества и материали, идентични с бомбата, взривена на площада.

Четете още: 

Честваме Деня на труда като НЕ се трудим. Парадоксът е съвсем в стила на социализЪма

Няма по двулична и нехуманна идеология от социалистическата измама

Коментара ()

Вашият коментар