Доказателството за една от най-големите национални гордости - превземането на Одрин през 1913 г., е фалшифицирано. Тази теза поддържа турският историк Атила Орал.

Фотографията, направена през славната за българската история година, най-вероятно е монтаж.

На изображението, на което се вижда как цар Фердинанд връща сабята на Шукри паша, са останали почти сигурни следи, че образът на турския главнокомандващ е прибавен към по-стара снимка. Атила Орал открива и оригинала, от който по-късно е направена легендарната снимка.

Кадърът, на който Фердинанд символично връща оръжието на Шукри паша в знак на уважение към един силен противник, е обиколил не само българските, но и редица чуждестранни издания. Години наред се смяташе, че това е едно от най-достоверните свидетелства за жеста на българския цар.

Оказва се обаче, че

съществува друга снимка

- направена година по-рано, на която позата на българския владетел, фонът и дори фигура на заден план напълно съвпадат с това изображение. Шансът година по-късно същите лица да са се подредили по идентичен начин клони към нула. Българските историци обаче и дума не дават да се обели, че тази снимка е монтаж (интервюта с изтъкнати наши специалисти четете на стр. 4)

Ситуацията с връщането на сабята на Шукри паша става още по-заплетена заради конспиративна версия на сърбите. Според западните ни съседи тяхно подразделение, което също е взело участие в превземането на Одринската крепост, е разполагало с много по-съвременна техника от българската. Притежавали са дори безжичен телеграф, който е бил пазен в тайна от родната ни войска. Сръбските историци настояват, че парадната сабя на пашата е попаднала първо в ръцете на техния майор Милован Гаврилович.

Снимката, в чиято достоверност се усъмнява Атила Орал, представя моментът, в който цар Фердинанд ритуално предава обратно оръжието на Шукри паша, след като той е заловен от българската армия. Турският историк твърди дори, че има и множество други фотографии от онова време, които са манипулирани с пропагандна цел.

По отношение на кадъра с нашия владетел доказателството, което Орал смята за неоспоримо, е снимката, направена на 30 октомври 1912 г. пред една от портите на крепостта в Кавала - четири месеца преди падането на Одрин, върху която смята, че е нанесен образът на Шукри паша.

На снимката от Кавала до царя е генерал Стилиян Георгиев

Върху неговия образ по-късно чрез средствата на фотомонтажа, които са били използвани още в началото на ХХ в., е насложен Шукри паша. По мнението на експерти технически манипулацията не е била проблем дори в онези години.

Един от най-издайническите детайли за фалшификацията е образът на българския офицер с брадата, който се вижда на заден план и остава незаличен на подправената снимка. Той, също както и Фердинанд, е застанал по абсолютно същия начин на двата кадъра, за които се твърди, че са различни.

"Напълно е възможно този кадър да е манипулация. Качеството обаче е такова, че не може да служи за доказателство дали е била фалшифицирана или не. Ако е монтаж, турският офицер също е добавен отнякъде", коментира известният фотограф Йордан Симеонов.

Историците смятат падането на Одринската крепост за звездния миг от началото на ХХ в. за България, защото благодарение на храбростта на армията ни за една бройка не ставаме империя на 3 морета. Самият Фердинанд предвкусвал падането на Константинопол. Крепостта, която българските войни покоряват, е била строена от германски военни експерти и се смятала за непревземаема. По това време Одрин е вторият по значение град в огромната турска държава.

"По примера на Александър Втори Освободител, който е върнал сабята на Осман паша след завземането на Плевен в знак на почит към един силен противник, и цар Фердинанд връща сабята на Шукри паша - коментира историкът академик Георги Марков. - После го взема в София, настаняват го в хотел "България" заедно с няколко други паши. Дори

има снимки как Шукри паша му гостува във "Врана"

и там си говорят на френски. Не е монтаж и няма причина да бъде монтаж." Сцената от предаването на сабята е със силен исторически заряд, защото според описанието, когато Шукри паша е закаран при Фердинанд, той се обръща към него с репликата: "Храбростта на българската армия е безподобна.

Аз сега се уверих, че на вашата армия никакви крепости не могат да противостоят

Моля да благоволите да приемете сабята ми!"

Версията за фалшификацията на фотографията идва 100 години след славните събития. Атила Орал казва още, че българският владетел изобщо не е имал възможността да върне сабята на Шукри паша, защото турският военноначалник е счупил оръжието си малко преди да се предаде.Все пак не може да се отрече, че в спомените от онези славни дни има известни противоречия. В разказа си за падането на Одринската крепост командващият Втора армия ген. Никола Иванов пише:

"Един ден към 1,30 ч. се яви при мене Шукри паша с щаба си заедно с генерал Вазов. Шукри паша беше без оръжие, както и придружаващите го офицери. Аз попитах за оръжията им,

пашата отговори, че те изобщо не носели сабли,

които им повече бъркали, и че саблите им били по къщята."

Ген. Никола Иванов пише още, че дошъл и ген. Георги Вазов, когото представил на царя. В следващия момент заявява, че е трябвало да отидат някъде, за да може царят

да приеме от Шукри паша неговата сабя,

за която в предното свидетелство се твърди, че отсъства.

Дори според спомените на българския генерал излиза, че пашата първоначално е бил сръбски пленник. "Още по пътя казах на Вазова да прати да доведат Шукри паша и другите паши. С пристигането в комендантското поделение дохожда пратеният офицер и докладва, че сърбите не давали Шукри паша, защото го считали за техен военнопленник. Вазов ми доложи това и аз пратих офицер да каже на сърбите по моя заповед веднага да се даде пашата,

в противен случай ще пратя да го вземат със сила".

Този път Шукри паша е взет от българите само срещу разписка, какъвто е бил нормалният ред за предаване на военнопленници, свидетелства още българският висш офицер.

"Дори доказателството, че нещо е фалшификация, никога не е 100% - коментира по повод съмнителната снимка на Фердинанд и Шукри паша председателят на СЕМ Георги Лозанов. - И тук няма как да сме напълно убедени. Ако тази фотография е фалшифицирана,

цялата дясна ръка на Фердинанд трябва да е отстранена

и на нейно място да се е появила друга - със сабя. Това предполага, че може би е имало друг, трети кадър - с оръжието, което той е държал и после са му монтирали ръката тук. В този смисъл фалшификациите, за да ги извършиш, изискват и късмет, за да намериш подходящата снимка."

Сцената от предаването на сабята на турския военноначалник е популяресн сюжет от онази епоха. Изображението, което е взел турският историк, е печатано на картички и е с явен ретуш и затова не може да се взема като историческо доказателство за достоверността на колосалното за българската история събитие.

 

Акад. Георги Марков: Доказано е, има десетки кадри от пленяването на пашата

 - Акад. Марков, наистина ли изображението, на което цар Фердинанд връща сабята на Шукри паша в Одрин, е монтаж?

- Не е монтаж. Има поне 30-40 снимки от пленяването на Шукри паша. Той първо предава сабята си на ген. Никола Иванов, който е командващ Втора армия.

Когато се превзема крепостта първо Шукри паша се предава на ген. Георги Вазов, който е началник на Източния сектор, след това го завеждат при ген. Никола Иванов, който е командващ Втора армия. Там си предава сабята, но ген. Никола Иванов настоява, когато дойде царя след 3 дни,

той да я връчи лично на Фердинанд

като върховен командващ на армията.

- Турският историк Атила Орал обаче твърди, че е намерил оригинала...

- В Националния исторически музей има поне 30 снимки от пленяването. Вярно, че сме нямали филмова камера като сърбите, които са по-успешни в пропагандата и след няколко дни също "го пленяват" и го заснемат на кинолента. И те разпространяват, че са пленили Шукри паша, въпреки че той обяснява, че вече е заловен от българите. За разлика от тях ние имаме само снимки.

Сега в Турция върви този неоосманизъм. По-миналата година за 100-годишнината направиха една антибългарска изложба. Там твърдят, че изобщо е нямало щурм на Одринската крепост. Пашата бил с добро сърце и аман-заман казал: "Отваряйте вратите, че ще изколят правоверните". Заради неоосманизма се опитват да пренапишат историята. През последните 10 години Турция приема Османската история като своя.

- Кога е направена снимката според вас?

- Фердинанд няма как веднага да влезе в Одрин. Той влиза след 3 дни тържествено. Има изградена арка, защото е главнокомандващ. Турският военноначалник е един достоен противник, който е доказал 6-7 месеца съпротива при обсадата на крепостта и затова Фердинанд му връща сабята.

Нима там е имало турски фотограф?!

Това е превзетата Одринска крепост, 60 хиляди пленници са изведени с 12 паши и 18 знамена. Изобщо няма турски кореспондент. В същото време има други чужди пратеници - от Германия, Франция, Австроунгария, и там също има снимки.

Върви ревизия на историята. Те са му вдигнали паметник "Шукри паша - победител". Какво е победил, не знам, след като крепостта е паднала след 48 часа щурм.

През 1913 г. тази фотография е била публикувана, а аз имам доверие повече на онези снимки, на онази първобитна техника, защото сега с компютър може и сабята да се махне.

 

Георги Лозанов, медиен експерт: Уволнените от историята ги уволняват и от снимките

- Г-н Лозанов, според вас снимката на Фердинанд и Шукри паша монтаж ли е?

- Вижте, че ръката е съвсем друга. Освен да е истински голям фалшификат.

- Какво ще кажете за фигурата на заден план?

- Да, идентични са на двете снимки. Има основание да се мисли в тази насока, но това подлежи на експертиза.

- А относно снимката, на която Каменев и Троцки са отстранени?

- Да, това се правеше много често. Установяването е въпрос на много професионална проверка. Не мога да отговоря, гледайки копия, трябва да се наблюдават в професионална среда, но фалшификациите на снимки са общоизвестен прийом, който има много важна роля в историята.

Чистенето на образите се случваше, когато някой падне от власт и не трябва повече никой да си спомня за него. Уволняват те от историята и те уволняват от изображенията. При Сталин даже не само ги уволняват, но и ги унищожават.

Друг интересен случай на фалшификация е този с члена на политбюро Иван Михайлов, защото той пък беше прибавен.

- Как се прибавят образи в снимките?

- Вземат се от други кадри и се монтират. Разбира се, първо се заличават фигурите, които не би трябвало да присъстват. Новите персонажи се поставят на тяхно място или някъде в свободното пространство.

Заличаването в тоталитарните страни е много характерно, защото когато падне някое величие, хората не трябва повече да го виждат - все едно че не е съществувал. Пропагандният образ не се нуждае от историческата истина, а постоянно я коригира, когато тя му пречи.

Днес цялата реалност е виртуализирана, затова проблемът става не технологичен, а морален. Не е въпросът дали фалшификацията може да се извърши или не. Трябва да има морална граница, която да се спазва.

Фотографията навремето са я наричали Богиня на достоверността. Към нея има особено доверие, че това, което виждаш, е реално случило се. Даже теоретиците наричат фотографския образ - образ следа. Той е улика, остава веществено доказателство за някакво събитие.

Затова точно фотографията много често се използва за фалшификация на историята, събитията, участниците в тях - защото тя вече предварително е спечелила доверието на публиката и го използва.

- Сещате ли се за някои съвременни куриозни случаи?

- В модерния свят монтажът вече не се прави много често. Използват се по-сложни пропагандни технологии от изрязването на някого и поставянето на друг на негово място. Стария метод могат да си го позволят тоталитарните режими, които изобщо не се интересуват от общественото мнение и че на всички ще стане ясно, че това е един лъжовен режим. Монтажите на снимки до голяма степен остават в историята на аналоговата ера.

- Как се установява, че една снимка, направена с аналогова технология, е била фалшифицирана?

- Когато се разглежда със съответните средства - микроскопи, лупи, може да видиш белезите на намесата чисто предметно. Заедно с това, ако си се усъмнил, тече нещо като следствие, като криминална интрига. Започваш да съпоставяш с други събития, други образи, докато накрая стигнеш до извода, че това вероятно е инсцениран кадър, който няма такова значение.

Истината е, че фотографията, когато представя историята, важни събития, никога не е сама. Винаги край нея има текстове, свидетелства, много други неща, които гарантират по някакъв начин достоверността.

Увеличението е най-добрият начин да разбереш всичко. Фотографията винаги може да носи нещо друго, някакво послание, да разкрие неочаквана истина.

- При съвременната фотография как става улавянето на фалшификацията?

- Всичко е въпрос на контексти. Но в съвременния свят никой не си позволява фалшификати. Самият тип комуникация вече е достатъчно усложнен, за да може такива брутални действия да се извършват. Ако те хванат, абсолютно недвусмислено се оказваш един измамник. Често пъти излизат публикации, че някой политик се е срещал с някой престъпник например. Ако този тип фалшификации продължаваха да имат роля, сто на сто щяха да излизат снимки на измислени срещи. Както знаем, няма такъв случай в нашата история на прехода, защото веднага ще се подложи на експертиза и лъжата ще бъде разкрита.

Йордан Симеонов, фотограф: Монтажът е бил възможен и през 1913 г.

- Г-н Симеонов, монтаж ли е снимката на Фердинанд и Шукри паша?

- Доста е вероятно. Качеството на снимката е такова, че изобщо не може да служи за доказателство. Турският офицер вляво също трябва да е добавен от някъде.

- Има ли много известни такива фалшификации?

- Да, много. Всички около Сталин, които са ги махали от постовете им, са изчезвали и от снимките. Такива са случаите с Троцки, Ежов. Аз лично съм работил в полиграфическия отдел в такъв предпечат, където на ръка се рисуваше по негативите.

- Как се прави подобен монтаж?

- Като се прави цветоразделка за печат по старите технологии, в които няма нищо дигитално, се изработва печатна форма за всеки цвят. Ако има 4 цвята, се правят 4 такива, но като са черно-бели, има една. Снимката се репродуцира, от нея се прави негатив или диапозитив с размера на копието за печат.

Ако снимката е 10-18 см, печатът може и да е 2 м. Обикновено негативът става метър или 30-40 см. Върху него се рисува по два начина. Първо - части от изображението се отнемат с остър режещ елемент, подобен на шило. Като се направи това на негатива, после на позитива стават черни черти. Със специален туш се дорисуват полутонове. Рисува се като художник отгоре. След като се направи този негатив, той може да се превърне в позитив и после пак в негатив. Така стават възможни корекции, докато се получи желаният ефект.

- Било ли е възможно това през 1913 г.?

- Да, било е.

- Как се добавя фигура?

- От друга снимка. Прави се репродукция - снима се снимка и от нея се прави негатив. Може да се наложи изрязано изображение да се снима и след това с рисуване да се направи незабележимо.

- Доколко това е видимо за масовата публика и за специалиста?

- При качеството на печата тогава е практически неуловимо, защото то е на много ниска разделителна способност. Навремето, при стария печат, когато излизаха първите броеве на в. "Демокрация", такива бяха снимките.

- Как стои въпросът сега?

- Сега е възможно с фотошоп. Може да стане много добре. Зависи от това как е направен мотажът, дали логиката на осветлението на добавените елементи е същата, колко е обработвана снимката. Сега вече не се правят монтажи, защото може по-лесно да се докаже.

- Как става доказването?

- При старите снимки е много по-трудно. Сега, като използваш дигитална технология, ти оставяш следа - в харддиска, във файла. Ако имаш специален софтуер, може да се намери всичко, което е правено.