Ако правосъдието в България беше наистина ефективно, през октомври 2014 г. щяхме да имаме наистина стабилно правителство и още по-стабилна държава в следващите месеци и години.
И целият този оптимизъм не е, защото силното правосъдие щеше да носи постоянно възмездие, като публично с произнесените присъди наказва виновните и възпитава по този начин всички останали в дисциплина и респект към законите.
А просто защото успешното правораздаване щеше да увеличи почти двойно избирателната активност, а тя пък щеше да донесе много по-стабилни резултати и съответно истински легитимен избор.
Все пак едно е, когато за 43-ото Народно събрание са гласували под 50 процента от хората, и съвсем друго, когато вота си са упражнили над 90 процента от българите.
Каква обаче е пряката връзка между силното правосъдие и избирателната активност?
Тя е само една - в броя на лишените от свобода в българските затвори.
Вероятно не се досетихте от раз просто защото не знаете резултатите от гласуването там (виж подробности в новия брой на в. "168 часа"). А те показват активност на нашите пандизчии от цели 93 процента! Абсолютен рекорд от старта на прехода досега.
Вярно, че по времето на комунизма гласуваха винаги 99,8% от населението. Но ако погледнете избирателната активност в женския затвор в Сливен, ще се хванете за главите - абсолютно точно 100 процента! Ето как затворените за превъзпитаване момичета скриха шапката на статистиците на Живков, които така стъкмяваха числата, че оставяха винаги едни дежурни 0,2 процента негласували.
Резултатите от панделата са още по-фрапиращи срещу официалните данни от ЦИК за гласували едва 46,8 процента от българите с право на глас. При това тези числа са несправедливо надути, защото в тях влизат и отличните резултати от вота в затворите.
Както и да се гледат числата, не може да се тълкуват грешно - пандизчиите са двойно по политически и социално отговорни хора от свободното население на страната ни.
И ако в годините на соца те са гласували като в някакъв дълго чакан миг на разнообразие при потискащо еднообразния начин на живот зад решетките, днес това обяснение рязко губи аргументация.
В наши дни в затворите има телевизия, алкохол, цигари, джиесеми, наркотици от всякакъв вид, че дори и секс, макар и по-различен от общоприетия. С други думи, да вкараш бюлетината в урната, няма как да мине за нещо специално.
Така че сигурно е - затворниците гласуват, защото знаят, че това е начин да бъде чут гласът им, да променят ситуацията. Уникален пример дават лишените от свобода в Бургас. Те са гласували 100 процента като колежките в Сливен, като за първи път в историята там печели, забележете, не ДПС, а Реформаторският блок.
Не мислете, че това е някаква революционна реформа в мисленето. Просто за първи път от общо 36 арестанти цели 25-има не са роми, а българи. И ето до какви резултати води моментално засиленото им присъствие зад решетките.
А сега си представете, че правосъдието в България беше, ама наистина, ефективно. Тогава в затворите нямаше да има някакви си 1246 души с право на глас като на последния вот, а със сигурност поне 124 600, а ако трябва да бъдем честни - може би и десет пъти повече.
Представяте ли си тогава каква избирателна активност щяхме да имаме, какъв стабилен кабинет и силна държава...