Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

"Манекенщината" носи

Да започнем с един стряскащ факт от миналата седмица: преди гола срещу "Виляреал" Кристиано сам - забележете, сам - имаше повече вкарани голове средно на мач (2,25) от 92 от 98-те клуба в Топ 5-първенствата на Европа.
Осмислете това отново, за да си дадете сметка за историческия миг, в който мнозина от вас са успели да видят на живо този истински футболен колос.
Да, на "Васил Левски" Роналдо просто се поразходи; да, "изработи" две дузпи, но това е част от "длъжностната му характеристика" (дузпите впрочем се получиха най-вече от панически пристъпи у защитниците, а на Роналдо му трябва съвсем малко - някои навици, затвърдени още преди години в "Ман. Юнайтед", не умират).
Да, изпусна едната, за която Владо Стоянов ще разказва и на правнуците си, да, нищо не му се получаваше, което го изнерви, да, в края превърна едно
опасно посягане
към ахилеса му
в триминутно лежане, драматично куцане и бавене. Но и да, беше настъпен, паднал, без топка, от Моци (което от отсрещната страна би направил само опасен циклофреник като резервата Пепе), да, веднъж върна топката на някого от "зелените", но след две-три толкова вълшебни докосвания, нещо като "мини-21", каквито 99% от хората, ритали някога топка, не са и няма да постигнат; и да, уви, беше обиждан и клет с варварски плам от трибуните до самото дъно на фуншалската му семка.
Да оставим обаче народопсихологическите ни дефицити настрана и да опитаме да си отговорим защо не само 14-годишните, но дори и мен ме побиха тръпки, когато видях Роналдо на по-малко от 10 метра. (Ето: макар и да симпатизирам на "Реал"«Мадрид» още откакто играха с "Левски" през 1979 - първият мач, на който изобщо съм ходил, - Хамес, Рамос, Бейл и т.н. не ме вълнуват така, както Кристиано, а преди него Камачо, Сантиляна, Щилике, Роналдо Назарио, Зидан, Редондо, Раул и някогашната la quinta del buitre - Маноло Санчис, Мичел, Мартин Васкес и Пардеса, която играеше зад Уго Санчес.) Докато простолюдието псуваше най-голямата звезда в световния футбол на националния ни стадион, последните десетина дни за него бяха знаменити, та дори и само заради слуха, че "Ман Ю" са готови да платят необходимите общо 140 млн. паунда (като трансферна сума и заплати), за да си го "приберат". Но това не е единствената причина Роналдо за кой ли път да е в устата на всички. Освен смазващия факт, с който започнах, има и още: с хеттрика срещу Елче той се доближи на три-четири центрирания от самия покоен Ди Стефано - това беше 25-ият хеттрик на Кристиано (рекордът на Алфредо е 28), и 21-ият му в Ла Лига (там рекордът - 22 - се споделя от Ди Стефано и Телмо Сара, следвоенна легенда на Билбао). Но още по-красиви бяха други два момента, срещу споменатите "Елче" и особено срещу "Ла Коруня", когато Роналдо сякаш заяви, че не само е "новият Бекъм" в маркетингов смисъл, но и е атлет от друго измерение - с почти еднометровия си скок за глава, при който изглеждаше, че
поне секунда-две
виси във въздуха
С това португалецът сякаш каза - и тук въобще не ме интересува какво си мислят внезапните фенове и фенки на "Лудогорец" - че е в чисто нова голова топформа, макар че 30-ият му рожден ден наближава (идущата зима), и че сякаш смята да се възползва от влошената форма и продължаващите контузии на неговата "немезида" Меси. (Чието име, разбира се, се скандираше на мача с "Лудогорец". Ние нямаме дори елементарното въображение например щаго гона на феновете на "Дарби Каунти", които пееха на Роналдо нещо актуално в един мач за Купата на Англия, а именно Your car's too fast for you, след като той беше катастрофирал с ферарито си.)
За да не бъдем обвинени в голословие, все пак - на човек му се потят дланите още докато гледа цифрите на Роналдо. Ето: последните му 52 гола за "Реал" са вкарани в 41 мача, от миналия октомври насам, включително в ШЛ. В Ла Лига има 187 гола в 170 мача; да, Меси има 246 в 282, но може би и вие започвате да го усещате. За първи път, откакто съществува този изумителен личен дуел с Меси (и печелен от аржентинеца след 2008-а), имате чувството - колкото и да сте го псували на стадиона, или пък тъкмо поради това, че е моментът на Роналдо, това е, което той чакаше.

Целият очерк четете в печатното издание на в. "168 часа"

Коментара ()

Вашият коментар