Когато през 1993 г. Нейчо Неев се изцепи с великата фраза: "Ега ти държавата, щом аз съм вицепремиер", този енергетик от с. Присадец дори е нямал идея какви недоразумения и на какви високи постове ще бъдат назначени в държавната ни администрация през следващите години.
Министърът на транспорта в правителството на Любен Беров ще се запомни с тази велика мисъл и с внезапните проверки, които правеше по жп гарите в страната. Той може би не беше някакъв страшен капацитет, но пък със сигурност беше по-висока топка от Гошо Тъпото (депутат земеделец и шеф на Комисията по хазарт) и със сигурност не беше крадец, защото нарушаването на югоембаргото, за което го разследваха, в онези години си беше чиста проба държавно-частна политика.
Нейчо Неев беше енергичен партиен функционер и съвсем логично от енергетик се издигна до транспортен министър. Той обаче израсна кариерно по "партийна схема" в първите години на демокрацията, когато и най-големите анализатори и сиви кардинали от задкулисието нямаше как да предположат, че преходът няма да свърши и през следващите 20 години, а проблемите в държавата ще се задълбочават все повече, като основната причина за този системен разпад ще бъдат именно политическите партии.

1. Защото никога не са разполагали с качествен кадрови потенциал,

2. защото се обградиха с частни икономически структури, които облагодетелстваха винаги когато управляваха страната,

3. защото в перманентни битки за завземане на властта и в дежурен реваншизъм унищожиха тотално администрацията, включително МВР,

4. защото поради първата причина, а може би и с известна доза умисъл не създадоха работеща съдебна система, която да въздава така дефицитното за прехода възмездие и да налага ред в този престъпно подреден хаос.

Всичко това в следващите 20 години задълбочи повсеместния морален упадък, защото границите между добро и зло се размиха тотално, а поради неумението да управляват държавата и корупцията, която наложиха като съвсем естествен модел на поведение, партиите издълбаха много дълбока пропаст между себе си и избирателите.
Днес никой нормален човек, който има хубава професия и успява да се развива, няма да влезе в която и да е партийна централа. С малки изключения там отиват "комсомолци", които няма къде другаде в живота да се реализират, или пък "наши хора", които играят конкретни роли в конкретни схеми.
Верни на инстинкта си за самосъхранение, партийците отблъснаха гласоподавателите и започнаха да купуват гласове. Не позволиха на гражданите да гласуват истински мажоритарно, за да продължават да си избират сами депутатите, а след тях и висшите магистрати, членовете на Висшия съдебен съвет... до най-незначителните чиновници - тотална подмяна и рестарт след всеки парламентарен вот.
Така партиите разрушиха всички сфери на администрацията. Вкарваха във властта все по-големи интелектуални и морални недоразумения, а те се оказваха в най-добрия случай просто некадърни, за да загубим милиарди по европрограми, а твърде често и "Калинки" с фалшиви дипломи, любители на неприлично големи бонуси в момент на криза, нагли чиновници, които превръщаха цели държавни агенции в частни фирми за лично облагодетелстване, като рекетираха и без това умиращия частен бизнес.
Цялата държавна администрация, включително ДАНС и МВР, се превръщаше винаги в инструмент на управляващата партия. Инструмент, който твърде често бе ползван не по предназначение в услуга на гражданите, а като оръжие срещу политическите противници.
Немощното бездействие и активното злодействие на партиите са косвена и директна причина за всичко негативно около нас - последното увеличение на тока, взрива в Горни Лом, източването на здравната каса, западащото образование.
Основната вина на обикновения българин, на избирателя и данъкоплатец, е, че с бездействие и овчедушие позволи всичко това да му се случи. За да си върне контрола, днес българинът трябва да гласува възможно най-активно.
А утре енергично да взисква - за да върне настоящето и бъдещето в свои ръце.