По света има какви ли не нелепи и причудливи примери за човешка смърт - да се удавиш в мивка, да те удари метеорит по главата, да те глътне хипопотам върху циркова арена пред стотици зрители.
Във Великобритания дори са учредили специална награда "Дарвин" - тя се присъжда вече 29-а година поред на мъже и жени от цялата планета, загинали или загубили репродуктивните си способности по възможно най-идиотски начин. Целта на авторите е да докажат, че теорията на Дарвин за човешката еволюция и естествения подбор в природа не важи в наши дни, когато дори и най-глупави и слаби хора не само оцеляват, но и оставят поколение, което носи гените им.
Ако човек се поинтересува по-подробно от историята на приза "Дарвин", ще научи, че на най-силна популярност се радва наградата за върхова глупост, дадена през 2011 г. Печели я инвалид, който не успява да влезе в асансьор и започва да блъска количката си яростно във вратата му. Накрая успява да я разбие... но пада от голяма височина в асансьорната шахта и загива.
Тази нелепа история, случайно записана с видеокамера, събира на уебсайта на конкурса максималния процент гласове в историята на наградата и превръща главния герой в лауреат за "дарвинист" на всички времена.
Разказвам ви всичко това с ясното съзнание, че никой загинал или ранен при падане с асансьор българин никога не може да спечели награда "Дарвин", защото тези инциденти - пример за върхова нелепост по света - в нашата страна се случват толкова често, че няма как да минат за нещо изключително.
Асансьорите в България са един от символите на прехода - те са неми свидетели и жертви на всяко новаторство в най-новата ни история. Веднага след демократичните промени, но още преди да въведат режимите на тока, те потънаха в мрак, защото населението се втурна да краде крушките от таваните им. И това явление доби масовост години преди еволюцията на борците, които се научиха да крадат коли в Чехия и Унгария.
Много скоро БГ асансьорите се адаптираха към тази агресия от най-гладните ни години - лампите в тях бяха защитени със здрави решетки. Във всеки блок, във всеки вход - арматурни железа, алуминиеви плетки, дървени кутии - всевъзможни и причудливи охранителни системи, закрепени на тавана по начини извън границите на нормалната човешка фантазия.
Хиляди примери за наследената от годините на соца вродена изобретателност на българина, който пазеше асансьора на блока като лична собственост. И ако отново потърсим паралел с престъпния свят, решетките върху лампите на асансьорите бяха поставени, преди българинът да защити прозорците на партерните етажи и поне 2-3 години преди появата на охранителните фирми.
И в следващите години еволюцията там не спря своя ход - в последвалите периоди на оптимизъм в захабените кабини лъхна вълна от панелен лукс - решетките бяха свалени, маркерните кореспонденции по стените между футболни фенове и воюващи фамилии - изтрити, сменени бяха копчетата, а машините, снабдени с магнитни ключове за използване само от собственици на сградата. Така българинът носеше в джоба си три ключа - от дома, от колата и от асансьора.
Всичко в тази история вървеше перфектно и единственият инцидент за дълги години там бе свързан по-скоро с липса на култура на ползване, ако помните онова култово заглавие във в. "24 часа" от средата на 90-те: "Цигани се тъпчат в асансьор, падат от високо".
Идилията и сигурността в този бизнес приключиха веднага, щом в него се намеси държавата. Техническата поддръжка премина през лицензионен режим и както обикновено става у нас, политиците оплескаха работата. Оказа се, че разрешителните се дават по наредби от далечната 1969 г. - същата, в която е написан и "успешният" български Наказателен кодекс. Така политиците вкараха случайни хора в системата за асансьорна сигурност. Първата работа на връзкарите беше да премахнат блокиращите спирачки - същите, които ние като деца освобождавахме по 20 пъти на ден, дърпайки метална ръчка зад отварящата се дървена преграда, когато си играехме да засядаме асансьорите между етажите.
Сега техниците спряха спирачките, за да не тичат по адрес при всяко блокиране на кабината. После се оказа, че са намалили и въжетата за сигурност, и започнаха инцидент след инцидент. Какво ли не се случи в асансьори през следващите години - там падаха бременни майки, баби с внучета летяха директно в шахтите, при това в съоръжения в болници.
Там, където по правило в чужбина посрещаха смъртта си основно небрежни техници, в България загиваха нищо неподозиращи за опасността граждани.
Като едно потвърждение на правилото, че когато у нас има лицензиране и се намесят държавата и политиците, винаги лъха на корупция и безотговорност, които неизменно водят до трагичен инцидент - един малък пример за еволюция на Дарвин по български.