Животът на пълнолетния убиец Мерт от Джебел е като в електронната игра "Хитмен" - купища трупове и нула процента емоция - отворен сюжет, в който действията на главния герой определят хода на играта. Няма ограничения, чувство за вина и контрол от страна на държавата.
В резултат ученик, израснал без баща, едва 18-годишен се превръща в по-хладнокръвен и безчувствен от много масови убийци, които познава криминалната психология от най-новата история на страната.
Кой може като Мерт да разсече с три удара 24-годишната си приятелка и 7-годишната дъщеря, да се прибере у дома, да хвърли за пране окървавените си дрехи в пералнята, брадвата - зад гардероба, и да заспи дълбок сън?
Това дори и най-бруталните битови убийци го правят поне на шише 50-градусова парцуца.
Мерт обаче не е бил пиян, а на следващата сутрин с плячкосаните пари излязъл на пазар с майка си, за да си купи нови маратонки, мобилен телефон и симкарта. После прескочил до службата за пробация, за да се подпише, тъй като имал присъда за кражба. И след като оставил поредния автограф в тефтера, продължил да си живее, сякаш нищо не се е случило.
Очевидно е - майката на Мерт не се е справила с възпитанието му. Повече от очевидно е - държавата е претърпяла пълен провал с превъзпитанието му. Мерт бил съвсем обикновено момче допреди 2-3 години, когато за кратко време натрупал зад гърба си 6 ареста за обири от магазини и частни домове.
Накрая, закономерно, получил и присъда за поредната кражба - 6 месеца пробация.
Пробация, тъй като му е за първи път и тъй като в този момент все още е бил непълнолетен. В какво обаче се състои наказанието на Мерт - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца и два пъти седмично среща с пробационен служител. Как точно това превъзпитава един младеж и му създава респект от закона и държавата? Никак.
Може би, ако беше копал лехички в градските градинки или бе положил някакъв друг общественополезен труд, вместо да дава автографи в пробационната служба, Мерт щеше да си даде сметка, че когато следващия път сгази лука, няма само да го погалят по главата.
По този въпрос, разбира се, може само да гадаем.
Но пък е 100 процента сигурно, че ако Мерт беше задържан, когато в дните преди убийството бе хванат с пакетче марихуана, съдбата на Джейлян и Джейда щеше да бъде коренно различна.
Но ето как държавата за едни е майка, а за други мащеха - заловен с дрогата, Мерт, макар и вече пълнолетен, е пуснат на свобода и това се случва в същия ден, в който неизлечимо болният от множествена склероза Марин Калчев от Ловеч получава присъда за отглеждане на същия наркотик, който, медицински доказано, облекчава непоносимите му болки. В тези две истории полицаите и съдиите губят симпатиите ни, защото са праволинейни буквояди в прилагането на закона. А както се вижда, този подход се оказва фатален и за двамата главни герои.