Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Дълги години в прокуратурата бе много популярен терминът "дело на чекмедже", който в голяма степен илюстрираше пошлите корупционни практики на българските магистрати в годините на прехода.
"Дело на чекмедже" не е официален термин - няма да го намерите в учебниците по право, защото е незаконна практика. Означава досъдебно производство с установен извършител, което обаче се оставя умишлено недовършено и не се внася в съда. По този начин "извършителят" се държи в постоянна зависимост, като изгодите от това може да бъдат най-разнообразни.
От най-опростените схеми за чист финансов рекет, който се изразява в еднократен подкуп или серия от такива, до много по-смущаващи договорки, при които често не се разменя нито лев, но пък се налага много по-страшна глоба - зависимостта.
Много по-страшна, защото понякога "извършителят" е държавен служител, може би дори министър или пък магистрат, който всеки ден взема решения, засягащи както човешки съдби, така и големи финансови интереси.
От незаконната схема "дело на чекмедже" никога не печелят държавата, обществото и правосъдието. Далаверата е или за соловия играч магистрат, прибрал подкупа, който знае как да "смачка" едно дело, за да не стигне въобще до съда, или пък печели цяло тайно общество, което с години държи в ръцете си важни хора в управлението на страната.
Ако те в един момент станат непослушни, чекмеджето се отваря и делото заплашително се поставя пред "извършителя" на магистратското бюро. Така се постига една солидна "абонаментна зависимост".
Сетих се за цялата тази пошла практика, когато стана ясно, че магистратът Пенгезов ще бъде обвинен по едно много старо разследване - още от 2010 г. В конкретния случай искрено се надявам, че това дело не е било умишлено заключено в някое магистратско чекмедже през последните 48 месеца, както и много ми се иска да вярвам, че този път разследването ще има завършен резултат, за да не се окаже, че е само един медиен балон.
За хората, които са запознати със задкулисието в управлението на държавата и правосъдната система, е добре известно, че в един дълъг период от време в миналото магистратът, който сега е на мушка, нямаше как да бъде разследван за каквото и да било.
Главният прокурор ни демонстрира днес, че в момента ситуацията е коренно различна. Дано зад тази решителност да стои и съответната доза професионален капацитет, за да не завърши този случай с тих провал и голямо обезщетение в Страсбург, което всички ние накрая ще трябва да платим през данъците си. Както между другото завършиха по-голяма част от шумните дела срещу големите хора от властта в близкото минало.
И би било много полезно също така този случай да стане повод да се проветрят масово магистратските чекмеджета, да се поизтупат металните каси, за да не се окаже, че все още в прокуратурата се задържат дела, които чакат своите задкулисни решения.
За да остане схемата "дело на чекмедже" в миналото, където е мястото.

Коментара ()

Вашият коментар