Дали да бъдат арестувани предварително терористите, подготвящи атентата срещу американското посолство в София, или да се изчака, докато се съберат достатъчно улики. Този спор се е разгорял между представители на нашето МВР и американското посолство през 1990 г.
От страна на САЩ са настоявали за спешен арест, но МВР е отказало. Позицията ни е била, че първо трябва да имаме сигурни доказателства срещу следените терористи и чак тогава да бъде нанесен ударът. Това разказа пред "168 часа" ген. Тодор Бояджиев, който описва част от историята за сблъсъка с американците в книгата си "Разговори за разузнаването". Тя официално ще бъде представена на 23 февруари във Военния клуб.
Всичко започва през 1990 г., когато посланик у нас е Хю Кенет Хил. По това време той не е в София и затова го замества временно управляващият посолството Уилям Монтгомъри.
"Той отговаряше за връзките с МВР и спецслужбите" обяснява генералът, който по това време е главен секретар на министерството. Това е причината той и Монтгомъри да са в постоянен контакт, който впоследствие прераства и в приятелство.
"По това време все още съществуващите у нас контраразузнаване и разузнаване получиха информация за подготвян терористичен акт в София. Целта бе американското посолство - допълни генералът. - В този момент вече се говореше за евентуална интервенция на САЩ в Ирак. Войната не бе започнала, а операция "Пустинна буря" все още бе на чертожните дъски. Горе-долу тогава Ирак нахлу в Кувейт, но американската посланичка там успокояваше Вашингтон, че ситуацията не е толкова сериозна. Все пак витаеше усещането, че ще има наказателна операция от страна на САЩ."
Точно в този момент нашето разузнаване в чужбина получава сигнал, че някаква група, която до момента е абсолютно неизвестна, изненадващо е решила да проведе наказателна акция срещу американците. Целта й е да изпревари техните действия в Ирак.
"Колегите намериха източник извън България, който подаде началната информация, че се готви акция срещу САЩ във връзка с планирането на "Пустинна буря" - обясни ген. Бояджиев. - Както и че терористичната група ще атакува посолството в София, за да предизвика голяма международна реакция. На базата на това вече последваха указания по линия на резидентурите на разузнаването в чужбина каква информация още е необходима. По същия начин бе включено и контраразузнаването, което трябваше да търси информация на територията на страната. В резултат на тяхната активна и съгласувана работа, защото тогава
имаше нещо като разузнавателна общност,
информацията бе разширена, установиха се конкретните лица и техни контакти у нас. За разлика от последните 15-20 години тогава се подслушваха не политическите противници, а реални терористи и престъпници."
Целта на ударната група е да покаже, че Саддам Хюсеин има сериозна международна подкрепа. Както и че една война в Ирак неминуемо ще доведе до подобни нападения над американски обекти в цял свят. Самото терористично формирование се оказва международно.
"Ръководител на тази операция е японец от крайно лявата японска червена армия - казва генералът. - В групата имаше филипинец от филипинската крайно лява партизанска организация "Ню джуъл" ("Нова скъпоценност" - бел. ред.) Странното бе, че тя бе локална, т.е. действаше само на територията на Филипините и
никога не се бе изявявала в международен план
Освен представители на това бунтовническо движение във Филипините в групата имаше двама палестинци от двете военни формирования на Ясер Арафат и още един арабин. А парите за операцията идваха по куриери от латиноамериканските картели." Генералът смята, че тогава службите за първи път реално са се сблъскали с така наречения от него черен интернационал на тероризма.

Какви връзки засичат спецслужбите в опита за атентат, четете в новия брой на в. "168 часа"