В първия ни брой за 2014 г. попитахме учени, психолози, историци каква е причината за трайния неуспех на българина.
Защо от нация с велики постижения в най-дълбока древност, от народ, който след вековни драстични изпитания е успявал да вдигне глава и да стане пример за най-богатите империи от Стария континент, днес не само сме най-нещастни и бедни в Европа, но сме и неразрешимо разделени като нация. Разделени за това каква е причината за българския срив и какъв е пътят за преодоляването му.
И за първи път получихме отговори, различни от полярните диагнози на прехода: "45 години разрушителен комунизъм" - "23 години мафиотски капитализъм."
Учените - коментатори на "168 часа", се обединяват в намирането на проблема в начина на мислене на съвременния българин. В трайната загуба на ценностна система, която ражда голямата българска илюзия - че пътят на успеха е лесният път.
Път, в който вземаш, без да даваш. Всекидневие, в което стремежът да се справиш с проблемите и да бъдеш съвършен в своята работа е дълбоко заменен с мрънкане, заобикаляне на правилата и чакане на помощ отвън.
Промяната в мисленето и морала са ни увредили до такава степен, че раждането на най-съвременни бизнеси като "зелен рекет" и вече условният рефлекс да си пречим помежду си ни лишават дори от милиарди евро инвестиции. Хубавото е, че изследователите на българската душевност са оптимисти, те смятат, че ни предстои ново възраждане - мощно и с продължителна инерция като това в края на XIX и началото на XX век.
Само да не го пропуснем...
Професорът по социология Кръстьо Петков вижда изхода към обединението на нацията в създаването на институция на посредниците по примера на Тунис, както и във все по-честата демонстрация на политически компромис. Популярният поет и писател Калин Терзийски пък смята, че ще ни оправят повече смелост и образование, че трябва да се сплотим около добри каузи и да доказваме достойнството си всеки ден. С други думи, обобщено - да осъзнаем най-сетне, че бъдещето ни е в наши ръце.
Успешна година!