Тук може да прочетете интервюто, което "168 часа" взе със известния писател Стефан Цанев преди 3 години. То е така актуално и днес, след като скандалът с отличието "Златен век" се развихри с пълна сила. Тогава, той бе подкрепил протестът на Ранобудните студенти. 

- Казахте, че подкрепяте ранобудните студенти и ги нарекохте деца на свободата, а какво е отношението ви към общите протести в България, които вървят вече повече от половин година?

- Протестите ме радват. Българите се събудиха. Това е добре, независимо ще постигнат ли протестите пряката си цел - оставката на това марионетно правителство. По-важно е другото - тези протести ще контролират властта, не само тази, но и всяка следваща. В това е смисълът на истинското гражданско общество - да протестира срещу всяка несправедливост, срещу своеволията на властващите.
- Изостанал народ ли сме?
- Странен въпрос. По отделно ние не сме изостанали хора, умни сме, съобразителни сме, всеки поотделно, попаднал в подходяща (чужда) среда, постига много. Има безброй примери. А всички заедно тук в родината си сме изостанали. Факт е.
Обяснението може да бъде само едно: че нашата прословута завист убива инстинкта ни за задружност.
- Ако приемем, че историята е учителка на народите, къде бихте причислили българите - сред отличниците или сред повтарячите?
- Сред полуграмотните.
- Има ли справедливост в историята?
- Историята не се интересува дали е справедлива, или не, дали я харесваме, или не. Както казват, там "ако" не съществува.
Но колкото по-велик е бил един народ в миналото, толкова по-несправедлива му се струва историята. Ние сме сред тези народи и може би затова не обичаме историята си - тя ни създава комплекс за малоценност.
- Кои от историческите факти, за които пишете в "Български хроники", ви изненадаха най-много?
- Историческите факти след Освобождението от турско робство. Цялата тази история е фалшифицирана от официалната ни историография - историята на Българската комунистическата партия се представяше за история на България.
Сложните ни отношения с царска Русия и СССР, всички събития и всички личности са преценявани от гледна точка на тъй наречения марксизъм-ленинизъм. Всичко е така изопачено, че за да се ориентираш що-годе сред мистификациите, често се налага да четеш тази история наопаки.
- А кои събития ви подразниха?
- Не е тази думата. Изплашиха ме,
отвратиха ме събитията около 1923-1925 година
А още по-страшни и по-неизвестни са събитията около 1944-1945 година. Това са двата най-страшни братоубийствени периода, кървавата им сянка още витае в душите на българите.
- Периодът след 9.09.1944 г. не е ли най-малко познат?
- Да. И продължава да се прави всичко възможно той да остане забулен в забрава. Ще спомена само едно явление: въоръжената съпротива на нашия народ срещу комунистическия режим през годините 1949-1958 г. Освен осъдените на смърт от Народния съд 2618 души, освен безследно изчезналите над 20 хил. през септември-октомври 1944, по официални данни на Държавна сигурност през 1949-1956 са ликвидирани 440 банди (така наричаха горянските чети). Горянските чети се състояли от по 4-5, 10-20, до 100-150 души - средно по 10-15 души да са били в чета - значи броят на въоръжените горяни възлиза на 5-6 хиляди души.
Но това е само върхът на айсберга. Пак по данни на Държавна сигурност към края на 1953 г. в страната е имало 736 нелегални организации
и групи, които тайно са се въоръжавали, а вражеският контингент наброява общо 384 000 души. Въоръжената съпротива на населението окончателно е разгромена през 1956-1958 година - продължила е 10 години!
Ако в Полша, Унгария или Чехословакия имаше такова масово и продължително съпротивително движение - чехите, унгарците и поляците щяха да проглушат света - и с право! А ние си мълчим и
светът заслужено ни смята за най-мижитурската комунистическа държава. В учебниците по история няма и дума за това съпротивително движение - с какво да се гордеят децата ни?
- Скандално ли е да търсиш истината в историята?
- Не би трябвало. Но много често някои факти от историята не са приятни, не са изгодни за политическата сила, управляваща държавата, затова и твърде често историческите факти са изопачавани, нагаждани са към желанието на въпросната политическа сила. Поради тази причина нашата история е пренаписвана многократно.

- Опасна и запазена територия ли е историята на България и българите и защо? Има ли срещу вас нападки от мастити историци?
- Опасно е, когато се опиташ да нарушиш установените правила, да нарушиш шаблоните. Имаше историци, които ме нападаха, имаше, които ме хвалеха, но повечето се правят, че "Хрониките" не съществуват.
Знаете ли, при атрофията на слуха се появяват звукови зони, които ухото не улавя, не чува, тези звуци за него не съществуват, колкото и да са силни те.
Така се случи и с нашите историци - те дотолкова са свикнали със своя начин на писане, дотолкова техният критерий е атрофирал, че "не чуват" нищо, което не е написано по техния шаблон.

- Ореолите на великите ни личности засенчват ли техния човешки образ?
- Не, разбира се, нито пък обратното - човешкият им образ не разрушава ореолите им. Тъкмо това се опитах да направя в "Хрониките" - да възкреся човешките образи на великите ни личности. Сам Ботев знаете ли какво казва?
В едно писмо той се провиква: "Драсов! Най-напред трябва да бъдем човеци, а после българи и патриоти." Историците, за съжаление, не се интересуват от човеците Ботев, Левски и прочие, в техните съчинения личностите са само някакви сенки на идеи, които бродят в мъглата на събитията.
Възкресяването на възрожденците все пак беше по-лесно, има достатъчно запазени спомени за тях, трудното беше да се възкресят образите на персонажите от Първото и Второто българско царство.
Там използвах метода на дедукцията: след като можем да предвидим, познавайки характера на една личност, какво ще направи при дадени обстоятелства - то, знаейки как е постъпила дадена личност при определени обстоятелства, можем да определим характера й.
В тия случаи ми помагаше интуицията на драматурга.
- В процеса на проучванията за "Български хроники" коя от историческите ни личности ви изненада най-много, за добро или за лошо - Христо Ботев, Васил Левски, Любен Каравелов...?
- И тримата, първите двама за добро, третият, за съжаление, за лошо.
Твърде завистлив и
късоглед е бил Каравелов, завиждал е на Ботев,
а направо е цензурирал идеите на Левски. Ако не беше оцелял архивът на Дякона, ние нямаше да знаем, че още през 1871 г. той е писал: "Ще имаме едно знаме, на което ще пише: "Свята и чиста република", нямаше да знаем, че в своя проектоустав, известен като НАРЕДА НА РАБОТНИЦИТЕ ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД, Левски казва: "Цел: с една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република... Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система "демократска република" и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна система, то и таквизи ще се считат за неприятели на Отечеството и ще се наказват със смърт." (Подчертаното е от Левски.) Всичко това в Устава и в официалните документи на Централния революционен комитет е било задраскано от Каравелов. Затова на Учредителното събрание през 1879 г. и дума не става за република - никой не е знаел за тези идеи на Левски, архивът му е открит по-късно.
- Какво бихте включили от съвременните събития в "Български хроники", ако ги пишехте днес?
- Протестите. Това трябваше да бъде мажорният финален акорд на "Хрониките".

- Има ли днес публични личности, които ви правят добро или лошо впечатление с морала си?
С лошия си морал - много, много. Но нямам пари за адвокати, за да казвам имена.
- Над какво работите в момента?
- Докато пишех "Хрониките", 5 години не бях писал нито стих, нито една реплика. Натрупаха ми се много идеи за пиеси, в момента работя над три. Страх ме е, че времето няма да ми стигне да реализирам всичко, което е в главата ми.
- Казват, че по Коледа се случват чудеса, на вас случвали ли са се? Какво бихте пожелали на българите за Новата година?
- Човек е най-голямото чудо и чудесата се случват вътре в него. Затова пожелавам на българския народ: да се обичаме.
Ние сме народ, който мрази себе си. Нека се опитаме първо да заобичаме себе си, собствените си персони, после да се опитаме да не мразим другите около себе си, да направим усилия да заобичаме и тях - така малко по малко, малко по малко може би ще стигнем до намерението да се помъчим да постигнем непостижимото, което проповядва Исус: "Обичайте и враговете си!" Ето това би било истинско велико чудо!