Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Обучаваме чилийци да убият Пиночет. Престрелката трае 6 минути, убити са петима души от охраната му, 11 техни колеги са ранени РЕШЕТО: Полицаи оглеждат пострадал автомобил от кортежа на генерала.

Близо 50 чилийци са обучени в български военни училища в периода 1977-1981 г.

Те изкарали курсове във Висшето народно военно училище "Васил Левски" (днес военен университет) във Велико Търново и във Висшето народно военновъздушно училище "Георги Бенковски" в Долна Митрополия.

Чилийците са обучавани да водят партизанска война в родината си и

да убият генерал Аугусто Пиночет

Един от тях - Хосе Хоакин Валенсуела Леви организира и извършва единственото покушение срещу диктатора през 1986 г. То е неуспешно. Валенсуела Леви и някои от съучастниците му са заловени един по един и убити. Част от атентаторите обаче са живи и до днес.

Във Велико Търново са обучени 30 души. Те пристигат у нас през 1977 г. Половината от тази група идват от СССР, и то по случайност. Също

по чиста случайност те се превръщат от кротки трудещи се в свирепи воини

На 9 септември 1973 г. стотина селяни от Чили заминават за град Запорожие в днешна Украйна. Те трябвало да изкарат там курсове за трактористи. Но още щом пристигат в СССР на 11 септември, те научават, че в родината им е извършен военен преврат и властта е взета от хунта начело с генерал Пиночет.

Макар че почти всички се изучили за трактористи, те имали огромното желание да се върнат в родината си и да се борят срещу хунтата.

Част от квалифицираните труженици поема към България

Те са вербувани от емигриралия сенатор комунист Орландо Мияс (починал през 1991 г.). Той докарва у нас още чилийци от ГДР, Румъния, Унгария, Чехословакия, Швеция и Финландия. Хосе Хоакин Валенсуела Леви пристига от ГДР. А от Румъния у нас идва чилиец, пожелал "168 часа" да го назовава само с бойното му име Марко.

"Живеех си спокойно в Сантяго до преврата", разказва Марко. Когато военните свалят президента социалист Салвадор Алиенде, 19-годишният тогава младеж е обявен за издирване.

Вината му пред режима е в това, че ръководел дружеството на Комунистическата младеж (младежкото крило на компартията) в гимназията в Сантяго, която тъкмо завършил.

За късмет на Марко той имал роднини сред военните. Те постоянно

местели името му от

един в друг списък

на подлежащите на арест, за да го спасят. Негов близък пък работел в паспортния отдел. След като се укрива три месеца, Марко си изкарва фалшив паспорт и преминава безпроблемно с кола от Чили в Перу.

"Там се бяхме събрали десетки чилийски емигранти", спомня си Марко. През 1974 г. една доста голяма група чилийци заминава от Перу за Румъния. Всички са активисти на Комунистическата младеж и на ЧКП. Настаняват ги в покрайнините на Букурещ. Там шест 11-етажни блока се обитават само от чилийски политемигранти. Марко се хваща на работа в букурещкия завод за комбайни.

През 1977 г. ЧКП и сенаторът Мияс предлагат на чилийците в Букурещ да минат военно обучение. "Съгласих се, без да се замислям. До последно не ни казваха къде ни водят. Чак като се качихме на самолета, разбрахме, че отиваме в България", разказва Марко.

Така на 30 септември 1977 г. той е сред 30-те чилийци, прекрачили портала на търновското военно училище. Други пристигат по-късно в Долна Митрополия, но Марко научил за тях след години.

Отначало в училището нямали представа на какво да обучават чилийците. Говорело се, че ще стават партизани. През 1978 г. концепцията се избистрила и 30-те чилийци започнали офицерски курс.

Същевременно хунтата в Сантяго е разтърсена от скандал. От състава й е отстранен командващият ВВС ген. Густаво Лий, който бе заповядал да бъде бомбардиран президентският дворец "Ла Монеда" при преврата. Лий, по-голям антикомунист дори от Пиночет, се опълчва на шефа си и

настоява хунтата да се оттегли и да отстъпи властта на гражданско управление

По-рано Пиночет се е разправил и с други военни, участвали в преврата, но после застанали срещу него и методите му на управление. Някои от тях са уволнени от армията. А ген. Оскар Бония умира при загадъчна катастрофа с хеликоптер. Друг генерал - Аугусто Луц, е отровен.

Наричат 30-те чилийци в Търново ЧК, т.е. чуждестранни курсанти

"Подготовката бе изключително тежка, но я изкарахме всички. Ставане посред нощ, марш на скок, превземане на височини, бягане през пресечена местност, газене до шия във вода... Всичко, което можете да си представите. Тъкмо заспим, грохнали от умора, и се разнася крясък: "Стани и действай по тревога!" Но пък се научихме да боравим без грешка с автомати и експлозиви. Обучихме се и на танкове и бронетранспортьори, но май бяхме кашици, нали така ни викаха у вас?", смее се Марко.

Той заедно с Валенсуела Леви и още един чилиец с бойно име Раул са обявени за отличници на випуска и завършват със звание старши лейтенант.

Междувременно Марко се залюбва с красива българка. Двамата вече ще се женят, но изниква проблем. Чилиецът трябвало да докаже, че не е семеен. А България и останалите социалистически страни са скъсали дипломатическите си отношения с Чили след преврата. Тогава Марко се обръща за помощ към ЧКП. И лично генералният й секретар Луис Корвалан изпраща от Москва бележка, че младежът не е женен. Документът е приет у нас като юридически валиден и Марко сключва брак със своята любима,

с която живее

щастливо и до днес

Понеже няма възможност да прилагат знанията си в България, на 30-те ЧК е предложено да заминат за Куба и да преподават наученото у нас. Само 13 от тях, сред които Марко и Валенсуела Леви, се съгласили.

Марко обучавал местни курсанти на тактическа подготовка във втория по големина град на острова Сантяго де Куба. Възпитаниците му били готвени за Никарагуа, където да се бият за сандинисткото правителство срещу подкрепяните от САЩ контри.

В Куба чилийците са наричани "българите" от другите свои сънародници, каращи военно обучение. 13-те великотърновски възпитаници впечатлявали с отличните си военни умения. Но събудили и завист. Салвадор, командир на намиращите се от по-рано в Куба чилийци, ги гледал лошо. Опасявал се, че ще го измести безспорният водач на "българите" Хосе Хоакин Валенсуела Леви.

През 1983 г. "българите" и други обучени в социалистическия лагер чилийци влизат в редиците на създадения от ЧКП Патриотичен фронт "Мануел Родригес" (ФПМР). Организацията има за цел да извършва подривна дейност в Чили. В нея освен комунисти има и други хора с леви убеждения.

През 1984 г. десет от 13-те "българи" в Куба отиват в Никарагуа. Те вече са повишени в капитани от кубинската армия.

"Всеки от нас командваше по една рота. Бяхме на истинска война. Когато срещу тебе стрелят, ти също си принуден да отговаряш на огъня, без да се замисляш дали ще убиеш някого. Но съм почти сигурен, че лично аз не съм застрелял никого в Никарагуа", казва Марко.

През 1985 г. ЧКП взема решение да прехвърли бойци от ФПМР на малки групи в родината. Всички са снабдени с фалшиви паспорти и влизат в Чили от съседните страни - Перу, Боливия и Аржентина. Оръжията им пристигат с лодки от Куба.

Чили по това време е благоприятна страна за подривна дейност

Много военни вече открито се противопоставят на Пиночет и генералът трябва да отхлаби железния юмрук. Генерал Сесар Мендоса напуска хунтата, след като командваните от него карабинери са обезглавили трима комунисти.

"Нямаше по-удобен момент от този", разказва Марко. Той обаче е оставен за последната група и така и не успява да се върне в Чили. Преди него влиза Валенсуела Леви, който вече е известен с две прозвища - Бернардо и Команданте Ернесто. Именно Валенсуела Леви организира единствения атентат, извършен срещу Пиночет. Диктаторът е причакан на пътя от резиденцията му в градчето Ел Мелокотон към столицата Сантяго.

Операцията по ликвидирането на генерала носи кодово име "ХХ век". За свой помощник в нея Валенсуела Леви взема чилийката Сесилия Магни, обучена в Куба. За атентата са подбрани още 20 души, които научават същинската си задача чак след пристигането им в Чили.

На 7 септември 1986 г. атентаторите залягат зад хълмче край шосето от Ел Мелокотон. Носят 16 автоматични пушки М-16, 10 гранатомета М-72 и много ръчни гранати.

В 18,35 часа се появява кортежът на Пиночет от пет коли. Диктаторът пътува във втората - брониран мерцедес. С него е и внукът му Родриго. Първата кола се движи на доста голяма дистанция отпред. Щом водачът на ескорта преминава, нает от атентаторите

автомобил с каравана излиза на пътя и го препречва

Мястото е такова, че 4-те коли от кортежа са в капан. Валенсуела се надига пръв и открива огън. Охраната на генерала отговаря и започва престрелка. Колата с Пиночет е улучена с изстрел от гранатомет, но той не се взривява. Шофьорът на генерала проявява невероятни умения, бързо прави обратен завой и отпрашва към Ел Мелокотон.

Престрелката трае 6 минути. Убити са петима души от охраната на Пиночет, 11 техни колеги са ранени.

"Първата ми мисъл бе да изскоча от колата. Но се сетих, че с мен е моят внук, и прикрих тялото му с моето", спомня си по-късно Пиночет.

Атентаторите успяват да избягат, убедени, че са ликвидирали диктатора. Той обаче няма и драскотина. Част от нападателите напускат Чили веднага с фалшивите си паспорти и преминават в Аржентина. Други обаче остават и

след време са издирени и заловени от тайните служби

Първо ченгетата откриват пръстови отпечатъци от атентаторите в обитавана от тях къща. Десетина от тях са задържани през октомври 1986 г., месец след нападението. Спипват ги, докато провеждали физическа подготовка под формата на бягане за здраве в парка "О'Хигинс" в Сантяго. Пиночет обаче е омекнал още повече. Заловените са пратени в затвора и бягат оттам през 1990 г. при т. нар. Голямо бягство.

Главатарят Хосе Хоакин Валенсуела Леви е убит. Той се укрива чак до 16 юни 1987 г., когато е заловен на излизане от скривалището си заедно със своя съратник Рикардо Ривера. Двамата са откарани в казармата "Боргоньо" и разстреляни с още петима членове на Патриотичния фронт "Мануел Родригес", които не са участвали в атентата. Операцията на службите срещу атентаторите е с кодово име "Албания".

Първата помощничка Сесилия Магни е заловена и убита на 28 октомври 1988 г.

Тялото й е открито в река Тингиририка със следи от жестоки мъчения.

Заради активизирането на тайните служби след атентата Марко не е прехвърлен в Чили. Малко по-късно идва краят на хунтата и плановете за подривна дейност са окончателно изоставени.

Пиночет управлява Чили до 1990 г., когато след референдум страната преминава към гражданско управление. След оттеглянето му той е арестуван неколкократно. Срещу него се водят стотици дела за убийства. Дементният вече генерал обаче е признат за невменяем. Той умира неосъден на 10 декември 2006 г. По ирония на съдбата това е Международният ден за защита на правата на човека.

 

Коментара ()

Вашият коментар