В годините, когато шефът на комисията за разкриване на конфликт на интереси Филип Златанов посещаваше по два пъти седмично кабинета на класната на ГЕРБ Искра Фидосова, България неизменно се класираше на 77-о място по корупция в света.
Докато си записваше в скандалното тефтерче указанията на ментора кой враг на партията кога и как да бъде "ударен" и "неутрализиран", Златанов изхарчи 3,5 милиона лева в битката срещу конфликтите на интереси, но позорният корупционен индекс от 2012 г. се запази и през 2013-а.
Сега обаче страната ни вече разделя "двете седмци" с две държави, от които би трябвало да ни делят десетки позиции в тази компрометираща класация: Тунис, където вече 3-та година е обявено извънредно положение, а джихадисти се самовзривяват през ден в туристически центрове, и бедния и слаборазвит Сенегал, който бе колония до 1960 г., а само допреди 6 години беше място, където военните нямаха право да гласуват.
Колкото по-необяснимо е присъствието ни до тези иначе екзотични туристически дестинации, още по-обидно е, че тази година същият корупционен индекс нарежда на по-благоприятни места от нас Черна гора, Сърбия, Босна и Херцеговина, в които доскоро бушуваха унищожителни етновойни, че дори и бедната ни западна съседка с изключително богата история - Македония.
Ако опитаме обаче да бъдем честни и обърнем за момент гръб на комплексарските исторически претенции на Македония към България, няма как да не отчетем няколко факта.
Докато в края на миналия век управляващите в София (тогава дясна коалиция) раздаваха на олигарсите (в някои случаи и абсолютно безплатно) всички апетитни приватизационни обекти, в Скопие само при една операция на прокуратурата и полицията за корупция бяха арестувани общо 18 души, между които трима зам.-министри, директор на здравен фонд, на кадастъра, шеф на мобилния оператор, съдии, нотариуси, адвокати.
Разследванията за злоупотреби там обаче не са само неизменен инструмент за политически натиск на управляващите над току-що загубилите властта предшественици, каквато е практиката у нас. Става въпрос за разследвания, които се превръщат в съдебни дела и дори приключват с осъдителни ефективни присъди. Това потвърждава и едно съдебно решение от началото на лятото, когато между 2 и 3 години затвор получиха петима висши държавни служители на Македония, сред които и експремиерът Владо Бучковски.
Аз лично се съмнявам, че македонците са постигнали някакви страшни резултати срещу корупцията, но как да им отречеш, че си имат осъден цял бивш министър-председател?
У нас в същото време отбелязахме тотален провал по всички дела за злоупотреби най-вече срещу висши политици и чиновници. И причина за това не е само немощната в онзи момент прокуратура, но и перманентната липса на политическа воля.
Ако се върнем на назначения удобно за ГЕРБ Филип Златанов, фактите показват, че комисията му за две години е изхарчила 3,5 млн. лв. и е разкрила само 11 случая на конфликт на интереси. Чиновниците, ръководени от "мъжа с тефтерчето" под строгия поглед на класната Фидосова, са внасяли 80 процента от разследванията си със закъснение и почти 90 процента от тях са приключвали с провали в съда. Като се замислим обаче, точно толкова немощни бяха резултатите на всякакви комисии, създавани в последните 23 г., включително и на страховитата БОРКОР.
Но какво по-нормално от това, когато по правило в България в подобни комисии се назначават хора с единственото качество да са послушни и да работят в интерес на управляващата партия. Но нека не забравяме, че същият стил на "битка с корупцията" бе прилаган не само от ГЕРБ, но и от БСП, ДПС, включително и от вече останалите зад борда десни сили и НДСВ.
Така, колкото и да разсъждаваме по темата, неизменно стигаме до един и същи извод - реформите у нас срещу развихрилата се корупция след смяната на комунистическия режим бяха само имитация.
А т.нар. политически елит няма интерес от силна държава и от реални резултати срещу корупцията, защото те ще засегнат абсолютно всички, управлявали страната след 1989 г.