Бежанският проблем превъзбуди много хора в София - националисти, които се правят на милиционери, патрулирайки в центъра, и интелектуалци, които пък издигат дискриминационни крайности срещу надигането на фашистка вълна.
Покрай призива към главния прокурор нови профашистки партии въобще да не бъдат регистрирани хиляди коментатори заляха интернет с настояване крайните националистически лидери въобще да не бъдат показвани от медиите, за да не бъдат легитимирани. Онлайн мислителите предлагат проблемът да се реши, като бъде изкуствено неглижиран и скрит в гардероба като скелет, от който всички се срамуват.
Като хора, чието всекидневно бойно поле на действие от години е единствено интернет пространството, те не си дават сметка, че заключеният скелет винаги излиза от гардероба и колкото по-късно се случи това, в толкова по-огромно чудовище се превръща той.
Нормално е онлайн интелектуалците да са неадекватни по въпроса. Те са предимно хора теоретици, които са се докосвали до реалните обществени проблеми само през екрана на компютрите си. Умни мъже и жени, които с лекота усвояват средства по всевъзможни проекти и програми, но изключително рядко дават решения, от които обществото реално се възползва.
Те си живеят в своя си затворен виртуално-интелектуален свят.
Ето поне 3 основателни причини, поради които новите националисти не трябва да бъдат цензурирани:
1. Нашите т. нар. фашисти - реално не са никакви фашисти. Участието им в няколко телевизионни предавания и вестникарски репортажи разкри пред зрителите и читателите комплексирани млади мъже, които са били твърде за кратко в казармата и понеже не са се наиграли достатъчно на войници - създават военизирани структури, осмисляйки ги с бежанския проблем в страната.
Лидерите на новите националистически формации не си дават сметка, че само като изглеждат страшно в ефир, прекъсват арогантно дамите в студиото и използват менторски тон и заучени движения с ръце - не изглеждат мъжкари, които ще поведат стотици хиляди към урните, а по-скоро дразнещи аутсайдери, които са забравили, че само с обличане на кафяво сако и черно поло никой не е печелил властта чак от далечната 1933 г.
2. Мен лично появата на тези псевдофашисти в ефир не ме притеснява по никакъв начин. Най-смелите тези, които дотук съм чул от тях, са за вдигане на железобетонна стена по границата с Турция. Само недооценен и нереализиран мъж може да прегради със стена пътя на бягащи от война жени и деца. И само необразован исторически, ненапускал квартала си човек може да си мисли, че каквато и да е преграда може да спре когото и да е във век, когато тенденцията е границите да падат.
Така че намирам за чудесно, че тези псевдофашисти могат да бъдат видени по телевизията от колкото се може повече българи. Защото съм сигурен, че така те ще отблъснат всички, които биха гласували за тях поради неосведоменост. А може би и много други, които до момента са им симпатизирали.
Да не говорим, че новите националистически партии нямат никакъв шанс да видят парламента отвътре при настоящата политическа конфигурация. Така че лидерите им ще изиграят наистина плашещо екзотична, но пък съвсем епизодична роля в този политически сезон.
3. Да забраниш обаче някой да бъде медийно отразяван, е не по-малко фашизъм от идеите, които той проповядва. Разбира се, ролята на журналиста е и да възпитава, но основната му задача е да бъде огледало на обществото и да показва новините и героите на деня такива, каквито са.
Призивите лицата на новия национализъм да бъдат скрити показват, че ние като общество не се учим от грешките си. Помните ли как мълчахме в зората на демокрацията за финансовите пирамиди, за мутрите, за сектите, за архивите на Държавна сигурност, за тайния контрол върху политиците и партиите.
Позволихме им да се превърнат в чудовища, които ни задушават и държат в зависимост и днес - 23 години след свалянето на Тодор Живков.
Нима трябва да крием и лицата на "патриотите", които пребиха зверски 28-годишния ни сънародник Метин, мислейки го за бежанец?
Не мисля. Точно обратно - трябва да покажем лицата им.
И точно журналистите ще свалят качулките им.