Едно дребно на пръв поглед престъпление се оказва непреодолим проблем за 60-хилядното МВР.
В последните 10 години се видя, че дори и големи мафиоти може да влизат в затвора у нас. Полицията обаче изглежда все по-безпомощна срещу армията от хиляди крадци в страната, които, от своя страна, тормозят безнаказано други стотици хиляди граждани.
Ако в средата на 90-те години най-задушаващият престъпен натиск срещу българите бе повсеместният рекет и всеки бе принуден да плаща такси на трибуквените групировки, то днес голямата епидемия са крадците.
Това престъпление по традиция винаги е било на челните места в статистиките на МВР, но сега, в годините на финансова криза, бележи нови и нови върхове.
След като преди месеци прокуратурата оповести много притеснителни факти за невъзможността на полицията да събира доказателства по подобни дела, и Центърът за изследване на демокрацията излезе с доклад, който показва нещо още по-смущаващо - служителите на МВР не само са безполезни, но и гражданите са напълно наясно с това - което е и причина вече всяка втора жертва на кражба въобще да не подава жалба.
Българинът не търси помощ, защото е убеден, че полицията не може да реши проблема му, според изследването на центъра. В същото време все повече села в Северозападна България сформират доброволчески отряди за охрана и постигат такава статистика на престъпността в района си, на която МВР може само да завижда. Така съвсем логично възниква въпросът: трябва ли да плащаме данъци за услуга, която не получаваме?
Но тъй като звучи несериозно да се въоръжаваме и сами да се защитаваме от тази напаст при наличието на цяло министерство, ще посоча три основни причини МВР да не може да се справи с този проблем.
1
Подценяване
Дълги години крадците са смятани за най-долнопробната прослойка в престъпния свят. Това обаче е голяма грешка. Крадците са много сръчни, комбинативни и за разлика от колегите си в другите кримижанрове са сърцати и с изключителна психика. От добрия крадец може да стане и грабител, и убиец, но не всеки грабител и убиец може да се превърне в успешен крадец. Неслучайно половината от босовете на големите мафиотски групировки от края на миналия век са започнали кариерата си в ъндърграунда точно като крадци.
2
Неравностойни противници
Директно с качествата на крадците е свързан и проблемът, че в МВР няма достатъчно добре подготвени кадри, които да им се противопоставят. Специализираните звена в регионалните дирекции и в РПУ-тата нямат достатъчен капацитет за тази епидемиологична напаст.
Дежурните патрули пък предпочитат да правят по-доходните пътни проверки, отколкото да ловят крадци във вътрешността на кварталите. Като цяло мотивацията у полицаите е твърде ниска, за да отговори на нивото на крадците.
3
Корупция
Всички по-сериозни групи крадци работят с действащи полицейски служители. Използват ги като информатори, като шофьори по време на подготовката на големи кражби. Не са малко и случаите, когато полицаи директно пазят крадци по време на обири.
Накратко казано, фактите сочат, че за момента МВР има твърде хаотичен подход срещу кражбите, които са гръбнакът на потискащата народа битова престъпност.
Ако не се набележат конкретни мерки и много силен контрол върху изпълнението им, след настоящия срив на доверието в полицията следва жертвите да вземат правосъдието в свои ръце.
Но къде е тогава държавата?