Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Познавах един Джонатан от Англия, който където и да се намираше, второто нещо, което правеше всяка сутрин, беше да изтича до аптеката.
Оттам си купуваше лепенка, с която грижливо превързваше сгъвката на показалеца на дясната си ръка. Правеше го, защото първото нещо, към което посягаше всяка сутрин, щом се събудеше, бе бутилка бира.
Джон харесваше определена марка бира - от тези, които се отварят с остър метален пръстен. Толкова много я харесваше, че раната на пръста му никога не заздравяваше. Ако смятате, че си измислям тази история - грешите. Джонатан е действителна личност.
Баща му строеше по света голф игрища и стадиони и караше "Астън Мартин". С неговите пари Джон пристигна в България по време на строителния бум и стана предприемач. Искаше сам да проектира и строи. Вдигна една къща например, на която забрави да изгради стълби към втория етаж.
Истината е, че Джонатан, меко казано, не преуспя в строителството. Той бе вероятно единственият, който не само не спечели нищо в този бизнес, но и загуби доста пари - от тези на баща си.
Джонатан бе много, много по-добър в пиенето. Приятелката му - също. Винаги когато я видех, се сещах за една 500-килограмова британка, която на 50-ата водка в един български морски курорт крещеше в екстаз: "Обичам България!"
Да, вярно е, нашата страна прави англичаните истински щастливи. Вероятно защото у нас в баровете няма камбани, чийто звън напомня час преди полунощ, че е време за последна напитка.
Всъщност в Слънчев бряг в полунощ 95 процента от англичаните вече не са в състояние да чуят камбана, дори да са се озовали под кубето на църква. А останалите 5 процента се опитват да я ритнат, избирайки опасния спорт балконинг. Разбира се, всичко това се случва на тези британци, които не са паднали пияни в тунел от влак и са успели да стигнат до морето.
Сещам се за всички тези особености на английския туризъм в България, след като поредната стажант-журналистка пристигна от Лондон, за да напише, че причината за всичко това в никакъв случай не се корени във възпитанието и навиците на самите британци, а в евтиния и достъпен алкохол в нашите курорти.
26-годишната авторка на филма Стейси вероятно ще получи награди за разследваща журналистика и за праволинейност. Стейси преследва като хрътка тезата си.
И така се е вторачила в предварително замисленото послание на филма, че дори и не се замисля защо не се напиват до смърт германците, гърците и румънците, които са много повече от сънародниците в Слънчев бряг. Дори и руснаците, които обожават водката и я поглъщат опасно бързо, някак успяват да оцеляват много по-ефикасно в морските ни курорти, в които нормалните хора ходят, за да си почиват.
Стейси сигурно е забравила, че си има много конкретна причина в пъбовете в родината бронзовите камбани да ограничават алкохола преди полунощ. Великобритания, уви, не прави изключение от проблемните заради пиянството на населението северни нации.
Това е и причината Англия да е единствената страна, която кръщава лятната си кампания в България "Ваканционен махмурлук". А консулът им се събужда щастлив след туристически сезон, приключил само с 1 загинал при балконинг турист (при 6-има от лято 2012) и с една трета по-малко арестувани при инциденти сънародници.
Все факти, които Стейси не пожела да види при краткия си престой в Слънчев бряг.

Коментара ()

Вашият коментар