Преди 17 века стражите на древна Сердика са били като шенгенски гранични полицаи. Спирали са варварите до крепостните стени и са допускали вътре само местното население и хората, които са имали работа (тези с визи в паспортите), в главния град на римската провинция Дакия.
1700 години след тези славни времена обаче монетата се обръща - стражите се оказват отвън, а варварите вътре. И типично по варварски те дивашки отхвърлят установената култура в този много древен град.
Но понеже действието се развива в XXI век на територията на съвременна София, варварите не са пълчища от тежковъоръжени, брадясали и запотени мъже от необразовани племена. Те са костюмирани висшисти от Столичната община, главни архитекти, инженери от районни технически служби и дори кметове на София.
Те са хората, които развиват града и съответно издават разрешителни за строежи, а прекият резултат от културните им усилия е построяването на хотел върху най-големия древен амфитеатър на Балканския полуостров.
Не, действието не се развива в мутренския период на безвластие в началото на 90-те години, а през 2004-2006 г., когато България вече е лансирала за първи път идеята София да стане културна столица на Европа през 2019 г.
Историята на този град и последните археологически новини дават основания за подобни претенции. Две години по-рано при разкопките за строеж на хотел на ул. "Будапеща" са открити основите на амфитеатъра на Сердика. В следващите 24 месеца, докато реставрират артефактите, археолозите установяват, че той е бил само с 10 метра по-малък от прекрасния Колизеум в Рим.
Нашият е строен при императорите Диоклециан и Константин I Велики. Уникално съоръжение, върху което по-късно в древността е издигнат римски театър. И всичко това днес, през XXI век, може да бъде възстановено.
Вместо обаче да положат максимални усилия в защита на културния и обществения интерес на града - строежът на хотел да бъде спрян навреме, а собствениците на имота - овъзмездени, за да бъде парцелът отчужден още преди старта на скъпия строеж, кметът Борисов и главният архитект Диков примижават с очи и изливането на арматура и бетон върху древните зидове започва.
Така разрешителното за строеж, издадено в мрачния за София период на тандема Софиянски-Стуци Янев, става факт и 1/6 от амфитеатъра се оказва под хотела, макар и със свободен достъп за посетители.
Днес, когато общината стартира амбициозен проект за реставрация на амфитеатъра (след обществена дискусия, организирана от вестниците "24 часа" и "Труд"), става ясно, че дори и да бъдат отчуждени и съборени околните сгради, тази част от арената за гладиаторски борби ще остане завинаги откъсната от него. За каква културна столица говорим, когато с предимство не се ползва историята ни, а строителният бизнес?
Дано приоритетите се променят при реализирането на следващите проекти в разкриването на останките от древна Сердика.
Иначе ще сме столица на варварите.