Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Държат внук на граф Игнатиев 13 г. в затвора. На 3 март му се извиняват ГОСТИ: Съпрузите Игнатиеви със сина си Леонид (вляво) в София по случай 25 години от Освобождението.

Внукът на великия орисник на българската държава граф Игнатиев е тикнат за цели 13 години в затвора у нас по времето на комунизма. И за да е още по-голям националният ни срам, Николай Леонидович Игнатиев е бил абсолютно невинен, разказаха пред в. "168 часа" стари политически затворници, които го помнят.

Старият граф Игнатиев, човекът, лично подписал свободата на България в Сан Стефано, е емблематична фигура в нашата история, чийто потомци наследяват и неговата любов към България. Завършил е с медал Военното училище и едва 26-годишен става генерал-майор, а на 28 г. вече е генерал-лейтенант. Кариерата му на дипломат започва през 1860 г., когато е изпратен на сложни преговори в Китай. По това време двете империи спорят за границата си и заради първоначалната неотстъпчивост на китайците мисията на руския пратеник е пред провал. Вместо да се примири с неуспеха и да се прибере, младият дипломат решава да

изчаква развоя на събитията.

По това време династията Цин води Втората опиумна война и голяма част от територията на Китай е окупирана от англичани и французи. След едногодишни усилия той си изгражда такъв авторитет, че става посредник между воюващите страни. Накрая китайците са в критично положение, английските и френските войски достигат Пекин и китайският император бяга от столицата. Но за всеобща изненада с умели преговори Игнатиев успява да предотврати щурмуването на града.

От благодарност за избегнатите разрушения и кръвопролития на 14 ноември 1860 г. китайците подписват договор с Русия за уреждане на граничния спор. Според него Русия получава огромни територии - общо 800 000 кв. км. В Петербург младият Игнатиев е посрещнат като герой, получава орден "Свети Владимир" лично от императора и е произведен в генерал-адютант. Наполеон ІІІ III също го награждава с ордена на Почетния легион за заслуги към Франция, която е получила права да търгува с Китай.

През 1861 г. Игнатиев оглавява Азиатския отдел на руското външно министерство. По това време за първи път е изпратен в Цариград, за да поздрави султан Абдул Азиз по случай възкачването му на престола. Чул за славата му от успешната мисия в Далечния изток, 

султанът дава тържествен обяд

в чест на Игнатиев. Затова и след три години, когато се търси кой да стане руски посланик при Високата порта, в Санкт Петербург не виждат по-подходящ от него.

Той е посланик на Русия в Цариград цели 14 години, които са и върхът на дипломатическата му кариера. Там задачата му е да способства с дейността си за освобождението от османска власт и

за привличане под руско влияние на християнските народи

на Балканите, най-вече на българите. Тази полуофициална мисия е увенчана с Руско-турската война от 1877-1878 г. Игнатиев участва в преговорите за сключването на Санстефанския договор между Русия и Османската империя на 19 февруари (3 март) 1878 г. Заради особените си заслуги получава титлата граф през 1877 г. След възкачването на император Александър III през 1881 г. е назначен за кратко за министър на държавното имущество, а после за министър на вътрешните работи.

За изключителния му принос за освобождението на България, освен централна улица в София, в негова чест у нас са наименувани с. Граф Игнатиево край Пловдив, улица "Граф Игнатиев" в Панагюрище и град Игнатиево във Варненска област.

Въпреки огромните заслуги на дядото към българската държава,

комунистическият режим вкарва внука му в затвора.

Великият дядо Игнатиев умира през 1908 г., а внукът е роден през 1909 г. и първоначално няма нищо общо с България.

Николай Леонидович Игнатиев израства в семейството на най-големия от синовете на Николай Павлович. Графът е имал общо 8 деца, но първият син Павел умира още като дете. Следват Леонид, Павел, Николай, Алексей, Владимир, Екатерина и Мария. Биографията на младия граф Николай Леонидович напомня сюжет на холивудски филм. Малко след болшевишката революция в Русия баща му, който е генерал, сражавал се на страната на белите, е принуден да емигрира. През 1920 г. той напуска фамилното имение близо до Киев и бяга със семейството си във Франция.

Впоследствие Игнатиеви се преместват в Швейцария. От семейството се отделя само най-големият син Николай, който постъпва във Френския чуждестранен легион в Алжир. Там се отличава като храбрец и бързо печели уважението на легионерите. При едно от сраженията Николай спасява живота на американеца кап. Едуард Уинслоу. Офицерът също минава за "аристократ", защото е пряк потомък на един от отците-пилигрими. Прапрадядо му със същото име е пристигнал в Америка с кораба "Мейфлауър" и е от първите заселници в тогавашната колония Масачузетс. За благодарност, че му е спасил живота, капитанът подарява на младия граф изображение на Света Богородица, която е купил от католически манастир в Охайо.

В навечерието на Втората световна война Игнатиев е изтеглен във Франция

Военната му част е разположена северно от линията Мажино под командването на френски маршал. Но започва стремителното нападение на генерал-полковник Фон Рундщедт и частта на Игнатиев се оказва в центъра на сраженията за град Саумур. Графът е ранен тежко и попада в немски плен. Закарват го в болница, където заради гангрена левият му крак е ампутиран. След оздравяването е откаран в лагер.

"Разбрал за съдбата на сина си, баща му Леонид Игнатиев звъни на своя съвипускник от Руската императорска военна академия - финландския президент и главнокомандващ маршал Манерхайм. Онзи се обажда на Хитлер и се застъпва за Игнатиев. В резултат графът е освободен", разказва Никола Куртоклиев, който е бил в затвора заедно с внука.

До края на войната, а и след нея ветеранът работи като журналист. Сътрудничи на известни френски издания като "Монд" и "Фигаро". Като репортер през 1947 г. е акредитиран на Парижката мирна конференция, където се подписва мирният договор с България.

В състава на българската делегация като журналист от в. "Земеделско знаме" тогава е и Румяна Оббова, дъщеря на земеделския деец Александър Оббов.

Двамата се запознават, харесват се и много скоро сключват брак.

Графът, който от дете е слушал семейните разкази за България, с удоволствие идва да живее в София. Урежда си и работа като кореспондент на френски вестник, но скоро става жертва на шпиономанията на режима.

"Озовал се е в затвора в разгара на студената война. Точните причини не са ми известни, защото пребиваваше там много преди аз да вляза. Но както казваше Фратишек, директорът на Горнооряховските захарни заводи, присъдата е била за "малко шпионаж, малко саботаж, малко няма нищо". По времето, когато аз го помня, той беше в Старозагорския затвор вече от години. Като инвалид графът често имаше нужда от чужда помощ, а най-много му помагаше Иван Първанов Божилов, известен в нашите среди като Джони", разказва Куртоклиев.

Американската дева на граф Игнатиев става повод за написването на химн на политическите затворници в България.

"Граф Игнатиев подари на Джони най-ценния си сувенир - иконката от Едуард Уинслоу, и Джони я държеше винаги под възглавницата", разказа Куртоклиев. "На Коледа през 1968 г. в 11 часа нас ни изкараха на "каре". Граф Игнатиев заради ампутирания крак се разхождаше само в коридора между килиите. И видял, че Кънчо, който се водеше възпитател в затвора, влиза в килията на Джони, бави се малко и излиза. Вечерта Джони ми каза, че иконката липсва. Полегнал следобеда, а

надзирателят с прякор Шкембо влязъл

и му се скарал, че лежи.

Той отговорил, че е болен от грип. (Заради лошите условия и недостатъчната храна - 360 г хляб и мижава чорба, почти всички затворници бяха повалени от грипната епидемия.) На сутринта Джони изчезна. На Стефановден излязохме на каре и на втората обиколка писателят Георги Заркин започна да вика, като сочеше лечебницата. На прозореца й зад решетките се беше показал Джони, целият овързан с бинтове. В този момент се чу изстрел от вишката. Част от мазилката до прозореца се посипа - явно не го уцелиха. Ние притичахме към входа и охраната набързо ни върна по килиите", продължава Куртоклиев.

"Чак след 14 дни, когато пуснаха Джони от карцера, разбрахме какво се е случило. Кънчо викал Джони да му иска обяснения защо е лежал следобеда на Коледа. Джони пак казал за грипа и температурата. Тогава Шкембо и още двама надзиратели започнали да го налагат. Пребили го - спукани три ребра и един изкъртен зъб. Цялата му глава и особено около очите била в синини. Сложили го в одеало и го занесли в лечебницата. Там осъденият за шпионаж в полза на Израел Хаим Бохор Леви го превързва."

Какво e станало със Светата Дева от Охайо, изчезнала на Рождество, така и не се разбира. "Може би тя помогна на Джони и на мен да излезем живи от комунистическия зандан напук на вси врази", смята Куртоклиев. На 13 февруари 1968 г. Георги Заркин съчинява поема за случая, която по-късно станала марш на политическите затворници у нас.

"Затворен, гладен и пребит

лежиш в килия изтощен,

със бинтове ти цял обвит

за мъки и тегло роден

...

Отгде е тоя дух велик

Макар пребит си пак готов

да се изправиш срещу щик

намръщен, страшен и суров."

Това са част от строфите на химна, посветен на Джони. Авторът му е убит през 1977 г. в Пазарджишкия затвор по заповед на шефа на ДС Григор Шопов, твърди Куртоклиев. Самият граф Игнатиев е освободен навръх 3 март 1968 г. по случай 90-годишнината от Освобождението на България. При помилването му казали:

"Съжаляваме, погрешка си лежал, но за щастие всички 13 години, прекарани в затвор, ще ти се броят за трудов стаж за пенсия."

"Чуден, забележителен човек беше графът и

всички намираха за интересно да са в компанията му.

Освен че, доколкото знам, майка му е шотландка и беше католик, друго всичко у него си беше руско. Често ми казваше:

"Свещен народ са русите. Мъченичеството им под болшевишко иго ще ги възвиси до спасители на света от злините и пороците. Засега всичко в живота е повечето лошо, затова имай душа да се радваш, когато имаш хубав миг", спомня си Петко Огойски за срещите им в затвора.

"Беше осъден на 16 години, от които излежа 13. Съдът бил преразгледал делото му и установил, че е невинен и щели да му признаят годините за трудов стаж. "Малка" съдебна грешка."

В България са живели и други роднини на граф Игнатиев. Когато Октомврийската революция пръска многобройната фамилия по света, един от синовете му - Николай, се озовава с отстъпващата армия в Турция, после отива в Лондон.

Там го издирва българският посланик Стоян Данев, чийто тъст Тодор Бурмов, първият министър-председател на България, е бил личен приятел с граф Игнатиев. Данев предлага на Николай Николаевич да дойде да живее в България. И той идва. Отначало е учител, а после е назначен за каталогизатор в Народната библиотека, тъй като е знаел много езици.

Там работи почти до края на живота си,

до 90-ата си годишнина. В София се жени повторно за сестрата на Георги Стаматов и живее на ул. "Венелин". Умира през 1962 г. и е погребан в Централните софийски гробища.

В наши дни някои от потомците на граф Игнатиев живеят в Москва и Киев. В Шотландия правнукът проф. Паул Игнатиев дълги години работи за УНИЦЕФ. Той пази черновите на Санстефанския мирен договор.

В Канада има голяма клонка от рода. Правнук на граф Игнатиев е и Майкъл Игнатиев, лидер на Либералната партия на Канада. Проф. д-р Майкъл Игнатиев е сочен и за бъдещ премиер на Канада, а Николас Игнатиев е помощник на министъра на социалната политика.

Андрю Игнатиев е директор на благотворителната организация "Спасете децата - Канада", неговият баща Джордж е бил преподавател и през 1988 г. е идвал в България за празника на столичното 6-о училище "Граф Игнатиев". Наследници на фамилията има и в Швейцария, Германия и Австралия.

 

Коментара ()

Вашият коментар