Управляващите обсъждат различни сценарии за действие в случай, че цената на петрола продължи да расте заради кризата в Сирия. Западни анализатори очакват при международен военен конфликт цените да минат 130 долара за барел. Апокалиптичните прогнози са ръстът да стигне до 250 долара, а по-оптимистичните са цената да се задържи на нива до 150 долара.
На 5 септември Външната комисия към Сената на САЩ гласува за военен удар. След това може само да се гадае накъде ще полети цената на петрола. Проблемът е, че българският бизнес се задъхва и при сегашните 115 долара.
"Ако цената на петрола продължи да расте, рискуваме по-нисък ръст и неизпълнение на приходите в бюджета, но заемът от 1 млрд. лв. ще е буфер за подобно развитие на ситуация", обясни пред "168 часа" зам.-министърът на икономиката Явор Куюмджиев.
Според него не е изключено кризата в Сирия и покачващата се цена на петрола да увеличат дефицита в бюджета, но буферът със заема ще ни позволи да го държим под контрол в рамките на 2%. Каквито са и изискванията на ЕС.
"На този етап сме подготвени. Заемът ще ни помогне, ако покачването е до нива от около 150 долара за барел - уточни Куюмджиев. - Но ако цената продължи да расте, каквито апокалиптични прогнози има, това ще е катастрофа за цял свят, не само за нас."
Зам.-министърът уточни, че в момента се проверява и какъв е запасът от горива в Държавния резерв.
"Според евродирективата той трябва да е достатъчен за 90 дни. Резервът е именно за времена в криза, за да няма напрежение в потреблението", каза Куюмджиев.
Управляващите обсъждат
и различни стимули
за икономиката,
за да се преодолее евентуалният петролен шок, научи "168 часа".
Еврозоната все още е в стагнация, която може да се задълбочи, защото ЕС също като нас е нетен вносител на горива. От кризата в Европа неминуемо ще пострада износът ни, тъй като основната част от него е за там.
Според източника ни правителството вече прави проверка дали в Агенция "Държавен резерв" има наличните горива за 90 дни, каквито са изискванията на ЕС.
"България внася 100% от петрола си. От тази гледна точка всяко нарастване на цената му е в наш ущърб", обясни пред "168 часа" Благовест Белев, управител на "Тавекс".
Нефтът е суровина, която е част от себестойността на почти всяка стока и услуга заради транспорта и производството. Това е една от малкото стоки, чието поскъпване води до
покачване на цените
на почти всичко
"По-високите разходи водят до по-малки печалби, а това на свой ред до едно общо забавяне на икономиката," обясни Белев.
Според Белев този ефект ще съвпадне с глобалното забавяне на растежа, което само ще задълбочи кризата, започнала през 2008 г.
Преди години инвестиционната банка "Соломон Смит и Барни" публикува изследване, според което всяко повишение от 5 долара на цената на барел отнема по около 1% от икономическия ръст на България.
На този етап икономистите не се наемат да актуализират тези данни.
"За подобно изчисление ще ни е необходим микроскоп", смята Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии.
"Това е изключително сложна статистика, но е факт, че зависимостта я има - всяко поскъпване намалява ръста на брутния вътрешен продукт и производителността", смята Белев.
Според него на пазара на петрол се забелязват няколко тенденции.
От една страна, цената му расте до голяма степен заради обезценяването на парите в световен мащаб. Всъщност петролът не толкова поскъпва, колкото валутите губят своята стойност.
Твърде много пари и държавни дъгове се напечатаха под формата на ценни книжа
през последните няколко години в САЩ и Европа.
"В случая търсенето на петрол е нормално, дори е по-малко от това преди 5-6 години, но парите не са това, което бяха", обяснява парадокса Белев.
От друга страна, добивът на петрол става все по-скъп, защото се смята, че оставащите залежи са труднодостъпни. На свой ред бързоразвиващи се икономики, като Бразилия, Индия и Китай, постоянно увеличават търсенето си, докато потреблението на развивитите страни не намалява.
Сирия е на пътя на петрола за Европа и битката за нея ще се ожесточава.