Докато държавата ваканцува, кризата с бежанците от Сирия набира стремглаво скорост и е на път да се превърне в горещ проблем за неподготвената ни за подобно нашествие страна.
Репортаж на "168 часа" показа, че затворените в лагери сирийци бедстват, изоставени на произвола на съдбата без елементарни медицински грижи (виж 9-а стр.), а тези, които са се промъкнали нелегално в България, се самонастаняват на цели катуни в изоставени къщи в центъра на София или спят по градинки в ларгото на града (виж текста на 12-а стр.).
Като оставим настрана иначе тревожния въпрос има ли измежду тях терористи от "Ал Кайда" (виж разследването на 10-11-а стр.), засилващото се нашествие тотално излиза извън контрол, а държавата не реагира на проблема с нужното внимание.
Ние сякаш сме се вторачили във въпроса дали да има военен удар на САЩ и съюзниците срещу Сирия и не виждаме какво се случва в собствения ни двор. Питам се: на кого по света, а и у нас му пука, че, виждате ли, президентът Росен Плевнелиев подкрепял изцяло позицията на президента на Съединените щати Барак Обама по въпроса?
Вместо да свика на момента Консултативния съвет по национална сигурност да разисква проблемите, пред които сме изправени с вълната от бежанци, държавният ни глава излишно се прави на играч на голямата международна политическа сцена.
Единственият, който изглежда загрижен и в час със сирийското нашествие, е вицепремиерът и вътрешен министър Цветлин Йовчев. Никой обаче не обръща внимание на неколкократните му предупреждения за хуманитарната криза, която ни очаква, и на конкретните факти, че издръжката на бежанците вече гони 10 милиона лева.
Вече стана ясно, че Европейският съюз, който по принцип отпуска пари и за невероятни глупости, като например спакомплекси за крокодили, няма да ни подкрепи по никакъв начин финансово, въпреки че сме външна граница на съюза.
От нас се изисква стриктно да се напъваме да сме на ниво за Шенген, но когато спираме притока на бежанци към Западна Европа и си ги държим в лагери у нас, това се оказва лично наш си проблем.
Искам само да си представя какво щеше да се случи, ако на наше място беше Гърция. Южните ни съседи щяха да нададат такъв вой, че към страната им вече да са потекли финансови потоци от милиони евро от ЕС.
Ако евродепутатите ни, които с малки изключения са просто едни безлични хрантутници, бяха малко по-активни, може би Европа щеше да обърне внимание на това, което се случва в България.
Защото проблемът с бежанците, които се озовават у нас, търсейки спасение от войната, не е в никакъв случай просто български.
Проблемът с бежанците е международен и държавата ни трябва да направи всичко възможно това да стане пределно ясно на партньорите ни в Европейския съюз.
Защото засилващият се всекидневен наплив от сирийци ще се окаже твърде сериозен удар за крехката ни икономика.