По време на репетиция на Найден Андреев му потекла кръв от носа, но той отказал да я прекъсне и продължил работата си с група "Трик", разказа пред "168 часа" вокалистът й Етиен Леви.
"Той отказа да иде на лекар и продължи записа. Снежка и Руми много се притесниха. Казах му: "Дай да прекъснем бе, човеко, ти се напрягаш." А той: "Няма време, Етиенов, трябва да се направи това нещо."
Впоследствие се оказа, че е спукал капиляр от напрежение.
Издържаше много на работа
и нас не ни щадеше,
но ето че след време това си оказа влияние на здравето му.
Имахме случаи да не излизаме по 2 месеца от студиата на НДК. Бяхме постоянно на кола и сандвичи. Когато имаше някаква почивка, му казвах: "Абе, дай да идем да хапнем нещо нормално, стига с тия сандвичи."
Хората си мислят, че всичко е купон в този бизнес, но истината е, че нервите са страшни и винаги трябва да си в кондиция."
Тези дни Найден Андреев бе погребан.

Съпругата на Найден Андреев:
Бе единственият по време
на социализма, отказал награда

По време на репетиция на Найден Андреев му потекла кръв от носа, но той отказал да я прекъсне и продължил работата си с група "Трик", разказа пред "168 часа" вокалистът й Етиен Леви.
"Той отказа да иде на лекар и продължи записа. Снежка и Руми много се притесниха. Казах му: "Дай да прекъснем бе, човеко, ти се напрягаш." А той: "Няма време, Етиенов, трябва да се направи това нещо."
Впоследствие се оказа, че е спукал капиляр от напрежение.
Издържаше много на работа
и нас не ни щадеше,
но ето че след време това си оказа влияние на здравето му.
Имахме случаи да не излизаме по 2 месеца от студиата на НДК. Бяхме постоянно на кола и сандвичи. Когато имаше някаква почивка, му казвах: "Абе, дай да идем да хапнем нещо нормално, стига с тия сандвичи."
Хората си мислят, че всичко е купон в този бизнес, но истината е, че нервите са страшни и винаги трябва да си в кондиция."
Тези дни Найден Андреев бе погребан.
Съпругата му си спомни през сълзи пред "168 часа" колко огорчен бил, когато песента му "Устрем", изпълнена от Маргарита Хранова, била класирана на трето място на "Златният Орфей".
"Тогава той не плака, плаках аз. Не заради това, че не взе наградата, а от обида, че не зачетоха една песен, от която всички се възхищаваха", обясни тя.

"Това бе единственият случай, когато по време на социализма композитор отказва да си получи наградата - допълни съпругата му. - Предурпедиха го да иде, защото може и да няма друга, но той така и не се яви. Нямаше и грамота. Хари де Грот бе в журито и когато чул на репетиции "Устрем"
казал на Данчето Христова, че иска да се запознае с композитора,
защото за първи път чува песен, която може да запее отраз и че тя заслужава голямата награда. Въпреки класирането Найден бе доволен, че песента продължава да се пее от Маргарита Хранова и да се харесва."
Зоя си спомня колко щастлив е бил Найден Андреев, когато в Палма де Майорка с песента Маргарита Хранова печели наградата на публиката. А в Сопот, Полша грабва голямата награда.
Съпругата на Найден Андреев винаги ще съжалява, че през 1982 г. не е имало видеокамери.
"Тогава се събирахме приятелски с Андрей Миронов, който в СССР бе истинска знаменитост, и съпругата му Лариса Голубкина, със Стефан Данаилов и други руски звезди. Бяха толкова приятни вечери, невероятно весело изкарвахме. Това си струваше да се заснеме", казва тя.
Според нея Найден често се шегувал със Стефан Данаилов, че той рецитирал в песента "Моето мъжко момиче", а Андрей Миронов пеел.
Найден Андреев се запознал с руската звезда през 1973 г. Тогава Миронов им гостувал на вилата в Кранево.
"Вечер ги водехме със съпругата му по заведения. Една вечер Андрей каза: Вече не искам в night-бар, най-добре е в Найден-бар", спомня си Зоя.
След това двамата им отиват на гости в Москва.
"Като човек бе неповторим. Помня как ни посрещна на летище "Шереметиево". Бе застанал между посрещачите и в ръце въртеше един шал в цвят бордо. И така го въртеше, все едно няма да го видим. Докато си бутахме багажа той спря пред летището едно БМВ и Найден го попита каква е тази кола, а Андрей много сериозно му отговори: "Не знаеш ли? Това е новото производство на заводите ЗАЗ. Нямате ли и в България вече от тях?"
Съпругата му Лариса Голубкина бе народна актриса и също голяма звезда. Тя ни чакаше вкъщи и когато той отвори входната врата на дома им, се провикна:
"Лара, встречай.
Турки приехали."
Всеки ден ни наричаше на майтап някак, бяхме всякакви, но не и българи," усмихва се през сълзи съпругата Зоя.
Тя си спомня, че в гилдията е имало ревност кой да вземе песен на Найден Андреев: "Имаше подхвърляния защо е дал най-хубавите си песни на Марги Хранова. Как е направил цяла плоча с Лили Иванова и Асен Гаргов. Защо е дал на Лили песни като "Любовта е живот", "Експрес танго", "Щурче" и др."
"Зоя бе най-верният приятел и фен на Найден Андреев. Тя винаги бе с нас, много дискретно седеше отстрани с едно грейнало лице. Тя бе първият човек, който чуваше всичките му произведения. Беше му невероятна опора. Бе отдадена на това той да работи и пише, съзнавайки, че е изключително талантлив", разказа Снежана Петкова от група "Трик", създадена от Найден Андреев. До 1989 г., когато се разпада, той е неин художествен ръководител.

 

Снежана Петкова,
група "Трик":

Найден Андреев буквално спаси живота на баща ми, на мен също два пъти ми помогна, разказа пред "168 часа" Снежана Петкова от група "Трик".
"Той имаше много приятели лекари, изключително качествени хора. В момента, в който той им се обадеше, те абсолютно безкористно и всеотдайно бяха насреща. Започваха да помагат веднага. Помня, че когато бях зле, се наложи да отида в болница. Лекарят бе в отпуск и отидохме в дома му, за да прецени какво да се предприеме и доколко е спешно.
Така помогна и на баща ми. В момента, в който му споделих, че той трябва да влезе в болница, Найден моментално ме посъветва къде и при кого да отида. Ставаше дума за
спешна операция
Буквално каза: "Отивай да спасяваш човека." И го спасихме. Баща ми е жив и здрав и на крака. След това още веднъж му помогна. По този начин два пъти реши и мои здравословни проблеми. Тези лекари продължават да помагат и на мен, и на мои близки. Найден дори не е разбрал какво е направил и на колко хора продължава да помага и сега. На погребението дори казах на дъщеря му Ади, че той спаси татко, а аз не можах да направя нищо за него.
Найден бе такъв. Приеме ли те за приятел, може да му звъннеш винаги и той моментално започва да ти помага с конкретни неща. Обикновено при много важни въпроси първо се обаждах на него. Беше изключителна човешка опора, най-лошото е, че сега никой нищо не можа да направи. Нищо, най-ужасното е безсилието", разказва Снежана.
Познанството й с Найден Андреев започва със създаването на група "Трик", на която той е главен художествен ръководител до разпадането й през 1989 г.
"Тогава ние сме били на 25 и 28 години, а Найден на 40 г. Въпреки това той много свежо влизаше в нашия тон, хем бе като настойник, хем приятел - спомня си Снежана. - През 1985 г. в Белгия сме се смели със сълзи, когато на Евровизия спечелихме трета награда. Настаниха ни в хотела и Етиен и Найден бяха застанали пред прозореца в стаята. С Руми ги видяхме на лунна светлина. Двата силуета бяха невероятни -
все едно пред теб стоят истинските Дон Кихот и Санчо Панса
Единият - висок и слаб, а другият по-нисък и закръглен. Бяха толкова сладки. С Руми само се спогледахме и прихнахме, а двамата започнаха: "Ама вие какво сега? Я стига сте се занасяли." Смяхме се буквално със сълзи.
Помня, че заради конкурса тогава Найден специално си купи хронометър, с който да мери темпата. Вървяхме вечерта по улиците преди конкурса и той казва: "Пейте ми една по една песните, за да засека темпата." Самият Найден дирижираше оркестъра. Регламентът бе такъв, че ако просрочим времето, щяха да ни декласират. Затова заедно мерехме улиците и пеехме, за да зададе той правилните темпа. Представяте ли си какво напрежение е понесъл, водейки съвсем млади изпълнители на най-големия конкурс в Европа? И така ние си вървим по тихите улици и пеем, а той засича.
На конкурса се оказахме единствената соцстрана и никой не ни броеше за конкуренция. Останалите бяха с големи екипи, с мениджъри. И в тия трудни времена ние
взехме трето място
на Евровизия,
което е уникално постижение за тогава.
Малко след като се върнахме от Белгия, един ден Найден ни извика в къщата си и ни каза, че има ново парче за нас. Започна да свири в октави, а ние тримата стоим зад него и се чува само едно та-та, та-та. Съвсем естествено аз като едно 26-годишно момиче правя една ужасена гримаса зад гърба му, но така си бяхме свикнали, че той усети напрежението и се обърна: "Снежо? Какво?" И аз започнах: "Ами какво е това?" "Ама чакай сега, ти още не си чула припева", отвръща той и продължава с та-та, та-та. След което се обръща към мен и казва:
"А тук ще има едно
голямо уф"
"Е, тогава това вече за нищо няма да става", му отговорих аз. А той чуваше парчето си в главата и знаеше как ще звучи. Затова се обърна и ми каза: "Ще видиш как готино ще стане, ще ти хареса."
Вместо това можеше да каже на някаква 26-годишна: "Я си гледай работата." Но у него нямаше и грам егоцентризъм. Много държеше на екипната работа, приемаше нашите идеи и винаги искаше всички да сме съгласни с всяко нещо.
Занесохме песента на Волен Николаев, за да напише текст, и му казахме, че искаме да е нещо по-шантово. Когато ни донесе песента, видяхме, че са разни стандартни неща, и му я върнахме с думите, че точно това не искаме: "Волене, и ти си шантав като нас, не искаме това да е обикновено парче." И той каза: Окей.
На подобни забележки нито Найден се е сърдил, нито Волен. Работихме, докато на всички ни хареса. След няколко дни той ни донесе новия текст на "Шесто чувство. Беше страхотен. Найден направи аранжимента и след 6 месеца чухме по "Музикална стълбица", че и "Би Джийс" се явяват с нов албум, който се казва "Шесто чувство". Иди доказвай, че ти си пръв. Ако бяхме в САЩ, щяхме да кажем, че ние сме измислили заглавието първи. Впоследствие песента спечели "Мелодия на годината".
Според мен Найден
беше докоснат
Но не остана на нивото, на което беше, а непрекъснато учеше и се развиваше. Искаше да знае всичко - до последно държеше да работи с най-съвременните технологии и компютри. Купи техника за студиото си и се научи сам да записва, работеше с цялата тази сложна техника. Бе ходил на частни уроци по пеене, за да учи певците да пеят. Завърши консерваторията, за да се самоусъвършенства. След "Молението", което бе за симфоничен оркестър, хор и солисти продължи да пише детски песни. Той можеше всичко, изключителен диапазон на професионално можене. И не спираше. За мен той е един от незаменимите хора.
Няма да забравя как до последно се радваше, като му казвахме как като пеем с Васил Найденов песента му "Сигурно", публиката пее с нас. Беше щастлив, че шлагерите му си останаха във времето."

Етиен от група "Трик": Искаше да се съберем за бенефис

През 1985 г. с Руми Георгиева го поканихме да ни е художествен ръководител. Иначе се сприятелихме предната година, когато с неговата песен "Искра на любовта" спечелихме втора награда на конкурса за песни в Росток, ГДР.
Веднъж ми каза: "Етиен, ти си ми от най-добрите приятели, споделял съм с теб много неща, които не съм казвал на никого."
Помня, че спечелихме трета награда на Евровизия за изпълнители в град Кнок, Белгия. При това във времена, когато България бе член на Интервизия.
Изпяхме песента на четири езика, публиката полудя. На генералната репетиция ни предупредиха, че може да пресрочим времето и да ни дисквалифицират. Затова докато се разхождахме по улиците на града Начо ми каза: "Етиенов, пей, за да засичам времето." Вървеше до нас с един хронометър и се оказа, че имаме едно от най-добрите времена."
Когато започвахме репетиции, той казваше:
"Етиенов, кажи
някой нов израз,
за да ни тръгне денят"
Опитвахме да сме група от нов тип, да сме артисти, танцьори, във всяка песен имахме актьорска задача, той изцяло ни се доверяваше.
Песните "Шесто чувство", "Чуй ме", "За една любов", "Компромис", "Движение" не спираха да се пускат.
Често Найден ми казваше: "Етиенов, да знаеш, малко изпреварихме времето." Аз му отговарях, че това е по-добре, отколкото да изостанем.
Със сигурност имаше и хора от гилдията, които ни завиждаха, защото всеки искаше Начо да напише хит за тях. Често му казваха: "Ти само с "Трик" ли ще работиш?"
Затова и ние полагахме невероятни усилия, за да докажем, че той работи с качествени изпълнители, а не пише за нас само защото ни продуцира. Не искахме да се срамува.

Всичко минаваше на шега. Никога не ни се е карал, никога не си е изпускал нервите. Помня, че имаше една снимка с шлифер, на която седеше по такъв начин, все едно е министър-председател. И когато види, че не сме в кондиция, ни казваше:
Я погледнете снимката на вуйчо ви и ще видите как се прави
Тогава ще разберете за какво става дума."
Имахме и предложения за работа в чужбина. Тук бе дошъл продуцент от САЩ, беше ни гледал в НДК и получихме предложение за среща с него. Отидохме с Найден. Оказа се, че американецът е близък с продуцента на канала, излъчваш клиповете на Майкъл Джексън. Каза, че сме в близък коридор и че това, което правим, се харесва.
След това имахме среща с шефа на предаването за мозъците в СССР. Тогава дойдоха една плеяда звезди оттам, планувахме съвместно участие с Лайма Вайкуле. Затова Найден ми каза: "Етиенов, импресариото е евреин. Дано по еврейска линия да стане." "Ами навсякъде трябва да има по едно еврейче за комка, за да тръгне нещо," му казах аз.
Тежките моменти ги разреждахме с шеги и стари смешни случки.
Когато бе най-напрегнато, му разказвахме как веднъж тримата търсехме след концерт къде да ядем шкембе чорба във Варна. Знаех едно страхотно място, но то се оказа в ремонт. Върнахме се обратно в града и намерихме денонощен ресторант. Още като влязохме, всички започнаха да се обръщат, защото хората много ни обичаха: "Ето ги трикчетата." В сумрака виждам, че някой ни маха, оказа се колега от военен оркестър. Отидох да го видя и когато се връщам на нашата маса, гледам, че някакъв тъмен субект става от нея и си тръгва.
Попитах Снежка кой е бил и тя каза, че както си седели, се появил и им казал на диалект: "Въй дъ нъ съ прайти нъ интирйесни, че вий знаим ний."
Начо умираше от смях,
като му го разказвахме, много се смееше с нашите глупости.
Група "Трик" се раздели, защото се намериха хора, които сложиха спици в колелото. Бяхме млади и неопитни. Впоследствие си подновихме отношенията с Найден. Дори миналата година си говорехме да направим бенефисен концерт на групата по случай 30 години от създаването й. Аз исках да кажем по този начин сбогом на публиката, а той питаше: "А защо не здравейте?" Преди 4-5 месеца ми се обади: "Етиенов, нещата са задвижени."

Михаил Белчев:

Двамата организирахме купоните,
а от някои дори припечелвахме

Нищо чудно аз да съм запознал Найден с Маргарита Хранева. С него сме колеги от Минно-геоложкия институт. Там през 1966 г. направихме група "Пчелите", а година по-късно бе първият ни концерт. През 1968 г. участвахме на Световния младежки фестивал с песента "Кой София с обич заля", която влезе в 12-те най-добри и така се започна.
Беше чудесен, много весел, толкова сме се смели. Не само че ходехме заедно по купони, ами ние ги организирахме. Даже от това си докарвахме и по някой лев, защото в БТА ни канеха всяка събота да забавляваме с групата журналистите. Найден бе на клавишите, а аз пеех.
Помня, че за "Устрем" му бе много тежко. Преживя го доста зле. Беше велик талант, истински вулкан, създаваше прекрасни неща. Мир на праха му.

Маргарита Хранова:

Болеше ме главата от пеене, а той ми казваше: “Можеш”

С Найден се запознахме някъде през 1972 г. Той бе невероятен веселяк с много готино чувство за хумор, непрекъснато пускаше вицове. Много говорехме за работата, която той обожаваше. Обичаше да разказва какво е направил, как го е измислил, как го е аранжирал.
Със семейството му се събирахме приятелски, миналата или по-миналата година той и съпругата му дойдоха в нашата къща в Брезник, след това аз ходих в тяхната в Петърч.
Съпругата му е много скромна, изключително симпатична и мила. Много го обичаше и се грижеше за него, беше му голяма опора.
Много тежко му беше, когато на "Златният Орфей" песента "Устрем" получи трета награда, а всички казваха, че това е песента, достойна за първото място. Той бе млад композитор и беше много огорчен. След това музикални редактори, композитори, цялата гилдия каза, че това е песента номер едно. Но той бе толкова разочарован, съпругата му Зоя се опитваше да го успокои, но той не отиде да си вземе наградата. А да откажеш награда по време на социализма...
Не беше човек, който може да се откаже заради това или да се обезкуражи. Найден продължи и песента се доказа във времето. "Устрем" е една от най-емблематичните песни, направена е по невероятен начин, тя е уникат.
Не ме интересува дали в гилдията са ми завиждали, че написа едни от най-хубавите си песни за мен. Той прекрасно преценяваше коя песен за кого е, коя е за Васил Найденов, коя за Роси Кирилова, кои за "Трик" и т.н. Беше страхотен професионалист.
Помня, че като записвахме в студиото, буквално се изкривявах от пеене, защото той на момента измисляше вокали, гласове, линии. Хрумва му нещо и записваме.
От време на време му казвах, че вече ме боли главата, човек трябва да е изключително подготвен, за да направи тези вокали наведнъж. Но той ми имаше огромно доверие и само казваше: "Можеш, можеш." И аз какво да правя, оказва се, че мога.