Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Тайните тунели на властта

"Внимавайте откъде ще излязат депутатите! Възможно е да се измъкнат през тайните подземни тунели, построени при комунизма", викат протестиращи, докато обсаждат подстъпите към парламента в нощта на белия автобус на 23-ти срещу 24 юли 2013 г.

Почти всички са чували за секретните проходи под земята, но малцина знаят, че тунел под Народното събрание не съществува. Правени са опити да бъде прокопан, но покрай строителството на метрото е бил затрупан.

В различни периоди от историята на столицата под нейните улици и сгради за сигурността на управляващите са строени тайни тунели с аварийни изходи в случай на непредвидени опасности. Най-много са прокопани по времето на Тодор Живков. Тогава плановете на катакомбите са били тайна, за която се е грижила директно Държавна сигурност.

Има и тунели от царско време, а след 1989 г. е копано само за станциите и пътя на метрото. Общо според различни източници на вестника над 200 километра катакомби опасват земята под София. Малка част от тях обаче са

строени за тайна евакуация на власта,

показва разследване на "168 часа".

Най-възловият проход минава три нива под земята под бившия мавзолей на Георги Димитров (сега градинка) до експартийния дом и сегашна сграда на Народното събрание, свидетелстват различни източници. Друго трасе пак от минус третия етаж под мавзолея стига до мазетата на БНБ.

Подземната част на мавзолея,

която го свързва с партийния дом, е част от схемата за евакуация и сигурност, която е въведена по времето на Тодор Живков. Там е поддържана добра климатизация, вентилация и състояние на настилката. Идеята е била първите мъже да бъдат спешно евакуирани в случай на инцидент в мавзолея по време на манифестация. Предполагало се е, че може да има враждебни сили, които да атакуват комунистическата номенклатура, която от трибуните посреща парада.

По плановете за провеждане на манифестациите всички членове на политбюро на ЦК на БКП са били в президиума на мавзолея. Подземният тунел е бил в готовност винаги, когато е имало такива масови мероприятия, за да може Тодор Живков и обкръжението му да бъдат светкавично изведени при евентуален инцидент

Манифестации се провеждат четири пъти годишно - на 1 май (Ден на труда), на 24 май (Ден на славянската писменост и култура), на 9 септември (национален празник до 1989 г.) и на 7 ноември (Ден на октомврийската революция). От друга страна, това е бил

авариен изход и ако се случи нещо по време на пленум на ЦК на БКП,

който се е провеждал в сградата на партийния дом. За сигурността на бай Тошо и останалите членове на политбюро тези тунели са поддържани в добро състояние целогодишно. След 1989 г. те не са унищожени, но вече не се почистват и не се поддържат. Тунелът под мавзолея, който отива към БНБ, е не по-малко важен за властта. От една страна, това е второ трасе за бягство на номенклатурата, ако има инцидент по време на манифестация. От друга, самата банка е достатъчно важна институция, която

трябва да бъде добре защитена и да има схема за евакуация.

Според запознати БНБ разполага с най-добре защитения трезор, който е обграден от воден буфер като средновековен ров пред вратите на града. От двете му страни имало дебели стени.

БНБ е свързана още от времето на цар Борис III и със Съдебната палата, разказват запознати.

"По време на бомбардировките над София през 1944 г. всички столичани са знаели, че под Съдебната палата има бомбоубежище. Голяма част от софиянци са си имали роднини в провинцията и са бягали там, но тези, които не са могли, са се криели под Съдебната палата. Знам от майка ми и баба ми, които са преживели бомбардировката през 1944 г.

Скрили са се точно там

А от Съдебната палата има тунели към БНБ, където също има бомбоубежище. Впоследствие са го свързали с мавзолея", разказва потомствена софиянка. Тунелите, построени след 1944 г., не са били използвани никога за евакуация на комунистическата номенклатура. Поддръжката, естествено, е била за сметка на държавния бюджет. Единствено са послужили за тайното извеждане на балсамираните останки на Георги Димитров. Точно по този тунел между средата и края на юли 1990 година тялото на комунистическия лидер беше извадено от мавзолея и погребано до майка му в Централните софийски гробища. По молба на осиновения син на вожда Бойко Димитров церемонията е извършена в пълна секретност в малките часове на нощта.

"Тялото вероятно е пренесено към партийния дом и оттам извозено с кола през бул. "Дондуков", където нямаше митингуващи", разказват очевидци.

Така колата с мумията на Георги Димитров

незабелязано преминава покрай стотици протестиращи,

които в този момент са пред мавзолея и скандират "Долу БКП!", "Червени боклуци!" Те изобщо не подозират, че в същото време се извършва секретна операция по изваждане тялото на вожда.

Близките му са пожелали изнасянето да стане тайно и далеч от очите на протестиращите, които по това време са се събрали в Града на истината пред президентството. Решението на правителството за погребване на Георги Димитров е взето на 17 юли 1990 г., но

няма документи кога е изпълнено

"168 часа" откри и човек, който е минавал в тунела под бившия партиен дом до мавзолея.

"Влизал съм в този проход. Представлява тясна пътека. Може би е широк 1,50 метра и висок 2 метра. Беше боядисано и поддържано преди 1989 г. Беше чисто, нямаше паяжини. Сега не се полагат грижи. След няколко метра се стига до една желязна врата, която се отваря само след специална заповед. През определено разстояние има лампи", разказа очевидец. Според него

под самия мавзолей е

имало 6 нива надолу

Там е съществувало голямо хранилище като бомбоубежище.

Схемата за спасяване е била различна за различните категории началници. Първо се е мислело за членовете на политбюро, след това за Централния комитет и чак след това за служителите в партийния апарат. Всички те е трябвало да използват различни трасета в случай на опасност.

Тези тунели са били поддържани и използвани за тренировки на персонала, който е трябвало да евакуира номенклатурата от опасния район. В такъв случай охраната е трябвало да се обади на дежурния, който

да даде различни трасета за всички началници и да се действа възможно най-бързо

Освен с мавзолея бившият партиен дом е свързан и с Министерството на отбраната. Идеята е била за нещо като бункер при евентуална военна опасност.

Недостроен тунел между парламента и Софийския университет

Според свидетели в последните години преди падането на Тодор Живков е имало план за строеж на тунел между Народното събрание и Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той дори е бил започнат, но впоследствие е отложен и така и недовършен.

По думите на източниците на "168 часа" този проход не е могъл да бъде използван за извеждане на депутатите от фаталната нощ на 23 срещу 24 юли при атаката на парламента, защото е бил срутен по време на строителството на метрото.

"Ако имаше такъв тунел, на 10 януари 1997 г. нас щяха да ни изведат оттам", коментираха бивши червени депутати. Според екскмета на столицата Стефан Софиянски под Народното събрание няма изход.

"Аз бях през 1997 г. и в парламента, и пред протестиращите. Знам, че тогава народните представители излязоха с коли. Няма изход отдолу", заяви Софиянски.

Сградата на парламента е построена през 1884 г. и е достроявана през 1925 г. Затова тя няма много дълбоки основи и не е могло да се направи надежден тунел, а нещо по-повърхностно, разказват запознати. Именно това според тях е причината той да бъде разрушен при строителството на метрото.

 

Коментара ()

Вашият коментар