Когато през август 2010 г. 33-ма миньори бяха затрупани в Чили на 625 метра под земята (само три години преди трагедията в българската мина "Ораново"), тяхното спасяване се превърна в национална кауза. Солидарен с нещастието на бедстващите миньори и техните близки беше целият свят.
Всеки ден телевизионните новини в Чили започваха и приключваха с репортажи за спасителните действия. Особено след 17-ия ден, когато се разбра, че 33-ма души са останали живи при аварията и оцеляват в недрата на земята с дажба от по 2 лъжици риба тон, половин бисквита и половин чаша мляко на всеки 48 часа.
В тези 68 денонощия до изваждането на миньорите на повърхността се случиха чудеса: пробит бе тунел с ширината на грейпфрут, през който се спускаше храна за тях, но не повече от 2200 калории - мъжете трябваше да са достатъчно слаби, за да се измъкнат по-късно през спасителната шахта, която бе широка едва 66 сантиметра.
През тесни пластмасови тръби, наречени "гълъби", започнаха да им спускат писма от близките. Оптичен кабел позволи и телефонни разговори и дори видеовръзка, а с биометричен колан лекарите следяха жизнените им показатели.
Чилийските миньори имаха режим - закуска, обяд, следобедна закуска, вечеря, физзарядка със специално подбрани упражнения, а на 8 септември, след повече от месец след аварията, успяха да гледат на почти 700 метра под земята футболния мач Чили-Украйна.
Към миньорите бяха спуснати и библии, броеници и музикални плейъри, благословени лично от папа Бенедикт XVI.
Наистина. Целият чилийски народ и целият свят бяха с тях в тези рекордни 68 денонощия под земята. А в деня, когато през октомври ги извадиха на повърхността, в пустинята Атакама бяха дошли над 700 журналисти.
Съвсем различна е ситуацията в България...
Нашите миньори, които вече повече от 10 дни бедстват в злополучната мина "Ораново", са само двама, но съм готов да се обзаложа, че 99 процента от българите не знаят дори и малките им имена.
Новините за Николай Михайлов и Иван Лазаров и във вестниците, и по телевизиите са в последните минути на емисиите и дълбоко навътре в печатните издания задължително след последните данни за кралското бебе във Великобритания.
Държавата също е бездушна и безразлична. От време на време до "Ораново" отскача по някой министър, но предвид резултатите от спасителната операция това по-скоро изглежда като бърза PR командировка. Някой да е чул да сме потърсили или получили помощ от други държави? Питам, понеже стана дума за Чили - там миньорите бяха извадени от американска машина, кръстена между другото "Феникс". И да не ни трябва машина от САЩ, все с нещо може да се помогне на спасителите - всяка минута е ценна за бедстващите на 460 м под земята.
Тази спасителна операция обаче няма подкрепата на нацията. Вяло върви и разследването срещу собственика на мината - местния деребей Красимир Михайлов, който е допуснал вече 6 жертви в "Ораново" в последните 6 години.
Изглежда, сякаш България прежали Николай и Иван. А от спасителите до тях остават някакви си 20 метра. Вярно, че страната ни е почти в състояние на революция.
Но подобна липса на съпричастност говори за тоталната омраза, която е разделила обществото ни.
А тази липса на солидарност говори за липса на нация.