През 2012 г. България официално бе призната за родината на олимпиадата по информатика.
Старт дава академик Благовест Сендов в далечната 1987 г. А първото състезание е, разбира се, в Правец, меката на социалистическите компютърни технологии и родно място на легендарната машина "Правец 8 М" и на генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков. След като през 80-те години научнотехническият прогрес е издигнат в основна цел на централизираната икономика, България и до днес няма равна в информатиката и в математиката.
Където и да се надвесят над задачите родните математици - връщат се с дузини медали. Независимо къде е състезанието - Словакия, Италия, Казахстан, Китай, Индонезия, Южна Корея или дори Япония, нашите ученици винаги са номер 1.
Само преди броени дни на световното в Бургас българчета взеха 72 купи и 44 медала от злато, сребро и бронз. Две седмици по-рано петокласничката Любомира от Свищов смачка в Стара Загора конкуренцията от Казахстан, Русия и Китай (държави с общо 1 милиард и 502 милиона души население - бел. авт.) и отнесе купата "Ум Белия делфин - свят" в малкия крайдунавски град, откъдето се качи на световната математическа сцена.
Успехите на българските ученици с числата са неоспорими. Когато обаче българските политици започнат да смятат, настава едно тотално изгубване в цифрите. Ето сега например върху едно и също нещо, което се нарича бюджетен дефицит, две групи наши политици, които изглеждат абсолютно нормални на пръв поглед, имат забележително различно мнение. Математиците от ГЕРБ твърдят, че този икономически показател е 0, а математиците от БСП+ДПС смятат, че е 2 милиарда лева (по един милиард от всяка от двете парламентарни групи - бел. авт.).
За учениците в 1-ви клас разликата в тази задача е просто 2, но реално 2 милиарда лева са 2 пъти годишния бюджет на Министерството на отбраната. А ако човек иска да си го представи по-нагледно, 2 милиарда лева представляват една пачка от банкноти, висока цели 200 метра - това е височината на комина на ТЕЦ "Бобов дол", 2 пъти Телевизионната кула в София или 4 пъти - Аспаруховия мост във Варна.
Така излиза, че в БСП и ДПС виждат двойно повече в цифри. А в някои области дори тройно - например дълга към бизнеса. Според новата управляваща коалиция той е 300 милиона лева, според ГЕРБ - 107.
Този прийом на "удвояване" и "утрояване" на негативите от предишната власт е характерен в българската политическа математика за управляващи в първите месеци от мандата. Формула, която не е открита от БСП и ДПС. Отлично я владее и ГЕРБ, но когато е на друга олимпиада.
Своеобразен връх в информатиката постигат същите партийци, когато се захванат с полетите на правителствения авиоотряд. Започва такова замеряне със сметки, че и Айнщайн е безпомощен да обясни във формули как едно и също нещо може да бъде толкова различно и относително.
Любовта към жонглирането с цифри на политиците размива услужливо истината. По тази причина българинът никога няма да разбере колко точно бонуси са си раздали чиновниците при Борисов и колко скандални заменки са направени от правителството на Станишев, колко реално сме загубили от еврофондовете при едните и колко сме спечелили при другите. Всяка партия си води статистика с цифри, винаги различни от опозиционните. Така е с всичко - от детските надбавки до цената на АЕЦ "Белене" - разминаване в милиарди, усвоени и обещани в комисиони.
Напоследък битката в цифри се пренесе и по улиците, за да преувеличава и омаловажава дори протестите. В шествието от площад "Независимост" БСП вижда хиляда души, МВР - 3 хиляди, независимите наблюдатели - 30 хиляди...
Битката в цифри е повсеместна. Навсякъде, където са замесени политици. А когато политиците са замесени, цифрите винаги са подменени.
Затова, както казва Ренета Инджова, (шеф на Националния статистически институт - бел. авт.): "Ако правиш статистика, стой далеч от политиката..."