Над 1 млрд. лева годишно губи държавата от обществени поръчки с корупционен риск. Сумата е горе-долу колкото годишния бюджет на МВР. И на Министерство на отбраната. 1 млрд. лв. са достатъчни, за да се повишат пенсиите с 10%. Или да се повиши бюджетът за здравеопазване с една трета.
"В нашите анализи установихме около 600 слаби места при провеждането на процедурите - каза пред "168 часа" и.д. директорът на БОРКОР Елеонора Николова. - Изследвайки целия обем обществени поръчки за периода 2008-2012 г., можем да кажем, че при 20% от тях проследяваме възможности за корупционни действия и прояви."
По данни на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност към МС за този период са възложени 81 847 обществени поръчки. Общата им стойност е малко над 31 млрд. лв. "Средногодишно се провеждат 16 369 поръчки, като
през тях се разпределят
по 6,3 млрд лв.
При 20% от тях ние установяваме корупционен риск. Не можем да се произнесем, че има корупция, защото все пак това е работа на разследващите органи", уточни Николова.
Така се получава, че за тези пет години може да е имало корупционни схеми при поръчки на стойност около 6 млрд. лв. Което е близо една четвърт от годишния бюджет на страната. Спецанализът стига до още един стряскащ извод.
"95% от тежестта в една процедура по Закона за обществените поръчки е административна - казва Николова. - Нашият извод е, че при 4 до 5 млрд. лв. годишно, които се разпределят чрез поръчки, повече от 1 млрд. се отклонява. Не работи за обществото. Оказва се, че тази огромна сума е погълната от административни такси по ведомства, съдилища, от различни тежести и материални натоварвания плюс корупционни практики, които проследяваме. На практика тези суми изобщо не влизат в реалната икономика."
Анализът на БОРКОР показва, че покрай тези неприемливи практики
търгове се печелят и от съмнителни фирми без квалификация
за определени специфични дейности.
"Проследихме обществени поръчки, при които проектите за водни цикли отиват в компании, които се занимават с внос и износ на употребявани коли", казва Николова. Тя отказва да каже от кои градове са те: "Избягваме да посочваме конкретни случаи, защото не сме разследващ орган. Само ще допълня, че нашите анализатори проследиха и значителен брой случаи, отразени в медиите. Сигналите за изкривени обществени поръчки са били анализирани в рамките на т. нар. "анализ на конкретни случаи". Ние сме аналитичен център, който установява слаби места (портали на корупция) и разработва ефективни мерки за тяхното неутрализиране или поставяне под ефективен контрол."
Обикновено когато фирми с несвойствена дейност печелят сложни обществени поръчки, се оказва, че това са консорциуми, регистрирани дни преди решението на възложителя.

"Тоест те са създадени, за да спечелят обществената поръчка - казва Николова. - За да избегнем този субективизъм и за да подредим браншовете, предлагаме да се създадат центрове за преквалификация." В тях фирмите ще имат електронно досие с всички необходими документи, ще се следи и как те се справят с изпълнението на обществените поръчки. С ясни критерии за добри практики.
"Веднъж регистрирани, фирмите ще могат примерно цяла година да участват в поредица от обществени поръчки, без да са принудени всеки път да
представят тонове хартия
при всеки възложител и да разходват средства за това. В момента за всяка позиция трябва да се представят едни и същи документи и цялата тази хартиена планина и пари се повтарят търг след търг", казва Николова.
Информацията от Търговския регистър, НАП и общините може да се ползва по електронен път. От досието на фирмата ще са видни наличието на актуална регистрация, отсъствие на правни пречки (примерно несъстоятелност), свидетелство за съдимост плюс покрити критерии за добро изпълнение съобразно спецификите на дейност.
"Искаме да мотивираме браншовете да разработят стандарти за добро изпълнение по подобие на Строителната камара - казва Николова. 

От електронния каталог, който предлагаме, ще става ясно, че фирмата произвежда стоките с определено качество и трябва да посочи устойчива цена за тях за 6 месеца."
Анализаторите от БОРКОР се натъкват и на други фрапиращи примери.
"При възлагането на поръчките
забелязваме доста дискриминационни условия
Примерно при процедура за изработване на винетки изискването бе фирмата вече да има опит в отпечатването", казват от БОРКОР.
Така фирмата печели веднъж, след което ако изискването е да има опит в тази дейност, тя става пожизнен печатар. И така победителят, случайно или не, е посочен предварително.
От БОРКОР посочват и друг подобен случай.
"Гръцкият участък от магистрала "Тракия", току-що направен, вече влиза в процедура на ремонт - обяснява Елеонора Николова. - Ето как данъкоплатецът ще плати различни пари от обявените, защото тези дейности ще доведат до по-висока цена, въпреки че поръчката може да е спечелена с критерий най-ниска цена."
"След договора започват
поредица от компенсационни сделки,
които реално променят договорената цена - казва Николова. - Оказва се, че след спечелването на търга за строителство например се възлага изследване на сеизмичността на района или на наличието на подпочвени води. По този начин се формира цена, различна от вече договорената. Така българските данъкоплатци плащат много по-скъпо от обявените публично разходи."
Подобна бе сделката на министерство, което веднъж плати за софтуер, а сега дава нови средства, защото се оказа, че той не работи. "Това може да е пример за компенсационна сделка - твърдят от БОРКОР. - Корупцията се реализира по различни начини. Често страните договарят параметрите много преди самата процедура, като се решава предварително кой ще е победител. "

Бизнесмен описва как 21
години е прецакван на търгове

В скандално писмо до БОРКОР и до премиера бизнесмен призовава да се прекрати порочната практика, когато институции така пишат заданията за обществените поръчки, че точно определена фирма да спечели.
Експертите на БОРКОР вече имат уговорена среща с него. От писмото му става ясно, че от 1992 г. той участва в процедури с обществени поръчки и много точно познава слабите места в системата. Историята му е показателна за всеки малък и среден бизнес у нас.
Бизнесменът дава фрапиращ пример за това как възложител иска търсеният от него прах за пране да е в кутия точно от 475 грама. А такъв се предлага от една-единствена френска фирма.
"Това
анулира автоматично изискването за
най-ниска цена
на доставката", пише бизнесменът.
В друг пример той посочва как възложител търси препарат за машини за миене на съдове с фосфати, които да са не по-малко от 30%. Въпреки че според Еврокомисията от 1 януари 2013 г. съдържанието им трябва да не е повече от 0,5 на сто от теглото на продуктите за ЕС. Целта е да не се замърсяват водите и отпадните води да се пречистват по-лесно.
"Условието за класиране на първо място е "най-ниска цена", а наличието на фосфати увеличава цената два пъти", пише човекът. Когато той изпратил запитване защо трябва да има фосфати, които трябва да се намаляват, от ведомството на възложителя отговорили: "Спазвайте нашите изисквания, в противен случай ще ви елиминираме от тръжната процедура." Според него непрекъснато институциите публикуват "брутално насочващи текстове", за да станат определени фирми изпълнители на поръчката. След което дава примери как институцията търси пълнител за течен сапун и посочва конкретна фирма. Процедурата се повтаря и за санитарна найлонова хигиенна торбичка от друга компания, течен сапун на фирмата Х и т.н.
"При спазване на тези условия
победителят в търга е предизвестен", пише бизнесменът
Според него освен тези бариери, които отказват фирмите от участие, пред тях има купища други пречки.
"Независимо че сме регистрирани в Агенцията по вписванията и ежегодно подаваме отчети за приходи и разходи, баланси за дейността, независимо че имаме електронен подпис и е-банкиране, на всеки търг за подаване на документи, дори за процедури извън обхвата на ЗОП, възложителите масово изискват серия от документи", пише бизнесменът. След което изброява 15 документа - като всеки струва между 3 и 12 лв. Те са за актуално състояние, документ за отсъствие на несъстоятелност, банкова комисиона, свидетелство за съдимост, свидетелство от общината по регистрация на фирмата, за отсъствие на задължения към НАП, че няма назначени чужденци във фирмата и т.н. Много от тях трябва да се вадят периодично, защото са валидни само за определен срок. При това тези 15 документа трябва да са заверени нотариално.
"Всички те са на
около 50 стр. плюс
още няколко плика",
пише човекът.
Възложителят на поръчката изисква целият този пакет да е в четири варианта, защото по една и съща процедура има четири подпозиции, уточнява бизнесменът и пита: "Кому е нужно това?" Според него всичко това може да се провери в сървърите на Агенцията по вписванията, а не фирмите да хабят тонове хартия, труд и пари.
Бизнесменът призовава да се спрат и "безумните обяви за търгове и процедури чрез "Покана за участие". Той недоумява и какво значи терминът оторизация, който се изисква от възложителите.
"Защо в условията на свободен пазар трябва да искам от представителя на фирма Х в България да ме оторизира, за да предлагам намиращите се във всяка квартална лавка сапуни на тази марка? Съществува ли въобще в ЕС подобно понятие, за да имаш право да оферираш дадена стока", пита фирмаджията.

Консултантска мафия препоръчва
изпълнители на общините

От БОРКОР установяват, че в страната действа добре изградена мрежа от консултантски фирми, които пишат заданията за поръчките. Общините, искат или не, са принудени да търсят услугите на консултантите, защото по места се оказва, че няма експерти.
"Установяваме дефицит на подготвени специалисти, които да направят примерно една процедура за воден цикъл или енергоспестяващо осветление - обяснява и.д. шефът на БОРКОР Елеонора Николова. - След което какво става? Фирми консултанти обикалят страната, предлагат услугите си, общините ги наемат, те правят техническото задание и формулировка и водят след себе си конкретна фирма изпълнител. Оказва се, че като наемеш консултанта, зад него несрамежливо наднича готовият изпълнител. При това тези консултантски компании не носят никаква отговорност."
От БОРКОР отказват да влязат в конкретика, но твърдят, че
тези компании са известни и може да бъдат проследени
Затова от центъра предлагат да има шест централни служби за възлагане на поръчки. Мярка, препоръчана от Еврокомисията, която вече има подготвена нова директива за обществените поръчки.
В нея тези служби са наречени "центрове на знанията", където е съсредоточен експертният капацитет.
"В тези центрове ще работят специалисти, които могат да съветват възложителите по отношение на изработването на заданието, избора на най-правилната процедура, извършването на пазарни проучвания - казва Николова. - Специалистите на тези центрове ще могат да заместят възложителя, да го консултират, да публикуват обявленията за стартиране на процедурата по ЗОП."
Разбира се, няма никаква гаранция, че консултантските фирми и сателитните им изпълнители няма да внедрят свои хора и в тези центрове.
"Съгласете се, че шест служби много по-лесно могат да се контролират, отколкото сегашните над 3000 възложители", казва Николова.
Услугите и консултациите на тези центрове за знания ще са безплатни за възложителите.

Големите компании
печелят, но не
плащат на малките

Много често мощните фирми в даден бранш печелят обществената поръчка и след това я превъзлагат на подизпълнител, който не отговаря на високите критерии за изпълнение.
"Вече има бунтове по пътните участъци от работници, които не получават възнаграждението си. Голямата компания е прибрала печалбата и не се разплаща с подизпълнителя. След което стигаме до лошо изпълнение", обяснява и.д. шефът на БОРКОР Елеонора Николова.
Според нея, ако се приеме предложението на центъра фирмите предварително да доказват своята пригодност за участие в процедурите по ЗОП, ще се преодолее този проблем.

Елеонора Николова, и.д. шеф на БОРКОР:

Законът позлатява някои играчи

- Г-жо Николова, какви са препоръките ви, за да се отстранят слабите места в обществените поръчки?
- В областта на законодателството препоръчваме нов закон за обществените поръчки, въвеждането на електронни обществени поръчки, които правят много по-лесни и видими самите процедури. Освен това намаляват административната тежест и осигуряват прозрачност на процеса.
За съжаление при сега действащия закон наблюдаваме така нареченето "позлатяване". Ние сме транспонирали евродиректива, но сме направили процедурите тромави и тежки, с много бюрокрация. Шуробаджанащината и бюрокрацията са естествена хранителна среда на корупцията.
- Кой се "позлатява" от закона?
- Това е термин. Когато транспонираме европейските директиви, има престараване, тежка регламентация и засилване на формализма. Това "позлатява" избрани лица и фирми.
- Защо при толкова много контролни и надзорни органи няма резултат в борбата с корупцията?
- Независимо от одитните доклади на Сметната палата, АДФИ, които констатират поразително количество административни нарушения, независимо от многобройните жалби пред КЗК и Върховния административен съд,
разкритата и наказаната корупция граничи към нула
Което показва, че в цялата система няма взаимодействие между контролните институции, което да доведе до предотвратяване и ефективно наказание на корупцията. Затова специално за нуждите на одитните и контролните органи планираме две електронни платформи. Едната е за електронен мониторинг и на нея ще се публикуват договорите с всички параметри, които сега са обявени за търговска тайна. Там ще са и анексите, протоколите от преговорите, така че в реално време да се проследява процедурата.Чрез тази информация контролните органи ще могат да извличат данни за ревизии, статистики, доклади и предложения за мерки.
Друга платформа е т. нар. електронен одит - тя ще е за информиране на контролните институции за нарушения на закона и процедурите. Към нея ще има и възможност за онлайн комуникация, което ще позволява всеки заинтересован да съобщи за нарушаване на закона. Идеята ни е по този нов начин контролните и надзорни органи да повишат своята ефективност не само в разкриване на корупцията, а и в нейното предотвратяване.
- Кога ще сте готови с тези продукти?
- Ще ги направим, ако ни се възложи изработването им. Към тях
предлагаме и електронен регистър
електронно наддаване, електронен каталог и електронен търг. Заедно с мониторинга и одита са общо шест платформи, които са интегрална част от едно е-правителство. Ако мерките бъдат одобрени, можем да пристъпим към реализирането им с помощта на институциите. В момента в ЕС има 250 активно действащи електронни платформи. Ние можем да привлечем готови продукти, които да адаптираме за нашата действителност, отделно разработваме и мерки, които са само за България.
- Как ще се финансират тези проекти?
- При гостуването на г-н Реналдо Мандметс, който отговаря за България в Дирекция "Регионално и градско развитие" в ЕК, получихме категоричното обещание за финансова помощ, за да могат тези мерки да станат факт. Това може да се осъществи чрез средства от Оперативните програми. Идеята е тези проекти да се финансират в съотношение 80% от ЕК, 20 на сто с бюджетни средства.
- А дотогава?
- Имаме две преходни мерки, които са предпоставка и подготовка за въвеждането на електронните платформи. Това са службите за "преквалификация" и централните служби за възлагане.
Нашите експерти не са приключили с анализите. Специално внимание отделяме на факти и документи, които имат икономическа обвързаност с процесите по ЗОП и които разкриват все още непознати корупционни схеми.
- Как става това?
- С помощта на софтуер,
с аналитични техники се разбира какви нови схеми се създават
- Дайте пример?
- Нека не подсещаме нарушителите. Ще ги обявим само пред контролните органи и органите на съдебната власт.
- Бизнесът какво мисли за мерките?
- Проведохме множество консултации и получихме подкрепа от бизнеса и синдикатите.
- Кои са новите моменти в евродирективата?
- Акцентът е върху електронните обществени поръчки. До 2016 г. според ЕК всички страни членки трябва да минат поетапно на електронни платформи. Самата ЕК си е поставила за задача
нейните обществени поръчки от 2014 г. да се провеждат само чрез електронни платформи.
- Мнозина се питат, като имаме толкова много контролни и надзорни органи, защо няма разкрития за нарушения, които се виждат от всички?
- Органите работят съобразно правомощията си. Те извършват стотици, хиляди одити. Установяват стотици нарушения, за които санкционират възложителите и комисиите, провеждащи процедурите. Нашата администрация е дълбоко наплашена от тези проверки, почти няма кметство или община, която да не е получила наказания и за най-дребните административни нарушения. Изместен е фокусът. Той не е в доброто качество и добрата цена, а в различни административни тежести, от които
служителите изпадат в състояние на ступор
Големият проблем е, че малките и средните фирми са изключени от пазара на обществените поръчки. В период на сериозна криза те нямат достъп до европейските пари, които се разпределят през държавата. За фирмите няма надежда и ние искаме това да се промени. В новата евродиректива фокусът е именно върху малките и средни фирми. Там се препоръчва големите обществени поръчки да се разпределят на отделни позиции, като една фирма може да спечели до две позиции. Идеята е повече фирми да участват и да печелят.
- Кои схеми ви впечатляват?
- Впечатлява наглостта. Скоро КЗК изнесе факти, че на полето на обществените поръчки се наблюдават поредица от картелни споразумения. Когато се знае, че в един бранш ще има пет търга, големите играчи се събират предварително. На срещата се разпределят участията, предварително се решават конкурсите. Най-печалното е, че в голяма част от тези споразумения участва и възложителят. Както казва приятелят на Центъра д-р Константин Тренчев: "Лакомията, желанието за печалба е по-силно от инстинкта за самосъхранение."