Чудя се дали, докато напиша последното изречение в тази статия, правителството "Орешарски" ще е още на власт.
Сривът пропука съвсем крехкото управление след втората серия назначения във високите етажи на властта - назначенията на зам.-министрите. Един от тях се оказа управител на провинциален офис на СИК. Естествено, най-удачно за него бе назначение във вътрешното министерство.
Иванов обаче бе разкрит и моментално отстрелян. Така той ще влезе във все по-екзотичната ни политическа история като най-краткия - двучасов - зам.-министър. Блесна като светулка в мрака на задкулисието и угасна.
Докато се вихреше скандалът с Иванов, тихомълком и съвсем незабележимо за ресорната комисия в парламента, която контролира службите, бе поставен човек, също тясно свързан с историята на групировката СИК. Но на този факт никой не обърна внимание.
Не защото тези взаимовръзки политика-мафия са неизвестни. А защото моралът на прехода приема този всекидневен цинизъм за нещо абсолютно нормално. Ето например за зам.-министър на земеделието бе назначен човек, станал известен в миналото със скандали с продажба на държавни имоти в защитени територии на морето.
В екоминистерството пък бе поставен човек, заради когото преди години в Брюксел стартира наказателна процедура срещу България - това е един любител на голфа, който искаше да застрои хиляди декари в защитената територия "Странджа" - е, кой по-добре от него би управлявал екоминистерство?! По същата схема пък в енергетиката бе поставено доверено лице на един от най-скандалните режисьори и лобисти в енергийната мафия.
Всички тези назначения (официално личен избор на г-н Орешарски) неофициално показват, че БСП и ДПС не са си направили абсолютно никакви изводи от скандала с кандидатурата на Пеевски за шеф на ДАНС и продължават да кадруват против обществения интерес.
Но не само тези партии, всички след прехода действат по-скоро като фирми, ООД-та, които се сливат в холдинги след избори, за да консумират власт. Дружества, в които отговорността е силно ограничена - и това пролича съвсем ясно на скандалния Консултативен съвет по национална сигурност при президента.
Пролича за пореден път, че когато има задкулисие, не може да има обществена отговорност и интерес.