Откакто започнаха протестите на площад "Таксим" в Турция, не спирам да мисля кое е по-тежко за човечеството: крайната бедност или липсата на свобода?
Кое робство е по-унищожително: икономическото, наложено от частни монополи в една сравнително демократична държава, или ограничението на граждански свободи от самозабравил се деспотичен премиер, управляващ обаче десетилетие страната си в икономически възход?
Сравнявам летните бунтове в Истанбул, Анкара, Измир със зимните в София, Варна, Благоевград и се чудя защо те успяват, а ние - не? Сравнявам протестиращите - техните и нашите, действията им, отговора на управляващите в Анкара и в София, обръщенията на президентите, подхода на полициите, реакциите на медиите...
Сравнявам старта там и финала у нас...
И разбирам, че явно не само в личен план стремежът към свобода е много, много по-мощен, красив и импулсивен от битката за социално оцеляване в икономическата безизходица. Волята за свобода е градивна, а битката за съществуване - примитивна.
И точно тази разлика обяснява успеха, на който са обречени хората на площад "Таксим", и провала на протестиращите на Орлов мост. Защото бунтовете у нас в крайна сметка бяха материални, а там са духовни.
В София искаха малки сметки за ток, в Истанбул се борят за идеи и за свободи.
Бунтовете на "Таксим" са революция, а тези на Орлов мост бяха протести на клетъчно ниво. На площада в Истанбул всеки ден се стича истинският елит на нацията. Млади, образовани и културни мъже и жени, подкрепени от Нобелови лауреати.
В София макар че протестираха достойни хора, излъчените лидери бяха маргинални - те не можеха да говорят нормално и с родилна мъка формулираха елементарни идеи и искания. Зад тях висяха сенки на нездрави политически интереси.
Но най-жалкото е, че още в началото на протестите хората на Орлов мост отказаха да припознаят интелигенцията.
Те обявиха, че не искат да ги представляват актьорчета, музикантчета и режисьорчета, защото се усещаха като водачи на нисшите маси. Не случайно тук тогава написах, че това е бунтът на санкюлотите (без кюлоти (гащи) - от френски).
Д
нес обаче не живеем в XVIII век и не се нуждаем от революция за подмяна на управляващата класа. Нуждаем се от революция на ценностите. Нуждаем се от чувствително и със самочувствие гражданско общество, което обаче така и не се състоя у нас.
Така в България недоволните свалиха правителството, но само два месеца по-късно върнаха същите политици в парламента. А в Турция градската интелигенция, създадена от превръщащия се в диктатор Ердоган, е на път да го свали от власт. Благодарение на икономическия възход и стабилност хората в Истанбул са със самочувствие и узрели да се борят за духовни идеали.
Затова лозунгите на Орлов мост бяха АНТИ политици и партии, а на площад "Таксим": "Моята страна е красива, когато е гневна"...