Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Тайните операции на Орешарски ОПИТ: Статистическите данни показват, че Орешарски купува дълг винаги на дъно.

Новият премиер Пламен Орешарски е моторът на едни от най-тайните операции с външния ни дълг, спестили милиарди на българските данъкоплатци. Избягва да говори за тях, освен с недомлъвки.
Предпочита да мълчи за пробивите си, които го нареждат сред едни от най-талантливите играчи на Уолстрийт. Той едновременно съчетава уменията на държавник и на трейдър от световна класа. Да купуваш дългови книжа винаги на най-ниска цена, е талант, на който всеки на пазара може да му завижда. Особено когато
стойностите на облигациите варират нагоре-надолу
всяка минута
Но това е и атестат за почтеност, казват финансистите. Защото Орешарски спокойно е могъл да купува тези книжа и на доста по-високи цени, осигурявайки печалби за големите инвестиционни банки, които след това със сигурност биха се отплатили. Статистическите данни от покупките му на най-ниска цена на дълга ни показват, че той не се е изкушил нито веднъж.
Може би затова, Орешарски стана и човекът намалил публичния ни дълг спрямо брутния вътрешен продукт от над 125% до под 15 на сто. Рекордно постижение в историята ни при това за невероятно кратък период - от 1998 г. до 2009 г. Като четири години от тях Орешарски бе извън управлението.
С подобен нисък дълг
в ЕС може да се похвали само Естония
Но за разлика от нас в началото на 90-те тя нямаше почти никакви задължения.
В кризисната 2009 г. Орешарски като финансов министър остави България с фискални резерви, които бяха 80% от целия ни публичен дълг. Тоест България бе като фирма, чийто собствен капитал щеше да е почти достатъчен, за да си изплати заемите.
Историята на този успех започва през 1997 г., когато Орешарски е зам. финансов министър, отговарящ за дълга, а Муравей Радев - министър.
Една от ювелирните сделки на Орешарски е с дълга с двете банки на СИВ - МИБ и МБИС.
"Общо им дължахме към 950 млн. долара - разказа Муравей Радев. - Преговорите бяха много тежки. Проблемът, от една страна, бе да отпишем лихвите, а от друга, да редуцираме претенциите. Месеци наред се водеха инфарктни преговори."
Бившият министър упорито мълчи как той и Орешарски пробиват пред руската страна, за да обърнат процеса в наша полза. Казва само, че пазарлъците били изключително сложни. Проведени са няколко смесени комисии. Без особен резултат.
"168 часа" научи, че дълго време
руснаците изобщо
не са отстъпвали,
просто са си искали дължимите 950 млн. долара. Тогава на Орешарски му хрумва невероятната идея с помощта на държавната Булбанк да проследят на кого двете СИВ-овски банки дължат пари.
Целта му е проста - да изкупят тези дългове и вече като кредитор да направи руснаците по-сговорчиви.
След като разузнавателната операция е проведена, екипът на Орешарски започва да дебне за удобен момент, когато цените поемат надолу.
Златна възможност в това отношение се оказва руската криза през 1998 г.
Тя сваля цените на руския външен дълг, а с това цените на дълговете на двете банки-кредиторки на България започват драматично да падат.
Тогава Орешарски прекратява преговорите и екипът му се концентрира върху дискретни сделки на международните пазари. Целта им е тихомълком да изкупят дълговете на двете банки. Като задачата е това да стане в размер, колкото са нашите задължения към СИВ-овските банки. След като
тайната операция
е проведена успешно,
екипът на Орешарски предлага на руската страна възобновяване на преговорите.
Но на тях България вече е в друга роля. Не само на длъжник, а и на кредитор на своя кредитор. Руснаците са в шок и капитулират. Въпреки сложните преговори по изчистване на взаимните задължения, крайният резултат за страната ни е повече от впечатляващ. Външен дълг от 950 млн. долара е изкупен обратно като за всеки долар е платено едва по 16 цента. При това без никакви наказателни лихви за забавянето.
За разлика от нас другите страни-длъжници на тези банки нямаха този успех. Една от тях, член на ЕС, няколко месеца по-рано реализира подобна схема, за да уреди дълга си. Но успя да го изкупи срещу 60 цента за долар. Или 4 пъти по-скъпо от България.
"Не мога да споделя подробности около тази операция, но в крайна сметка постигнахме една смайващо ниска цена от 16 цента за 1 долар дълг. Така отписахме 85% от този огромен заем. Това бе едно наистина голямо постижение за Министерството на финансите и за преговорния екип, начело на който бе Орешарски," разказа Радев.
По това време премиерът Иван Костов не е в течение на всички детайли.
"Но по отношение на крайните резултати, го информирахме", спомня си Муравей Радев.
По същото време заместникът
Орешарски води и преговори по намаляване на външния
ни дълг с правителствата
на Европа
"През 1997 г. нашето правителство завари доста неуредени международни задължения по външния дълг на страната, които бяха основно към Лондонския и Парижкия клуб - разказа пред "168 часа" бившият финансов министър Муравей Радев. - В Лондонския бяха частните кредитори на България, а в Парижкия - институционалните и правителствените. Водехме регулярни преговори с всички. Задълженията към Лондонския клуб в известна степен вече бяха уредени от бившия финансов министър Стоян Александров. Затова и повечето ни проблеми бяха с кредиторите от Парижкия клуб."
Тези дългове са натрупани, защото правителства и институциите по време на социализма са отпускали заеми на някогашните ни държавни банки, които след 1990 г. вече са частни.
"Тези кредити бяха без държавни гаранции - уточнява Муравей Радев. - Но натискът на правителствата и на тези кредитори бе да признаем, че тези дългове са държавно гарантирани. Най-остри в претенциите си бяха страни като Испания, Австрия, донякъде Италия. Тезата им бе, че тези дългове трябва да са държавни, защото когато са получавани банките ни, са били държавни."
Едва ли има нещо по-лесно от това държавник да се огъне в преговорите с големи държави, казват финансисти. Примери в най-новата ни история има много.
Но екипът на Радев и Орешарски избира другия вариант -
преговарят до дупка,
за да спестят колкото се може повече пари на българските данъкоплатци.
"Не можехме да си позволим да клекнем - казва Радев. - Щяхме неимоверно да натоварим бюджета, а и първите две години от управлението ни, ако си спомняте, нямахме пари. Затова с Орешарски решихме да водим преговори с всяка страна поотделно. Идеята му бе да им предложим схемата "дълг срещу собственост". По този начин сериозна част от дълговете на Испания, Австрия и Италия бяха уредени, а те наистина бяха големи. Прилагахме схемата чрез вземания от приватизацията. Примерно, ако испанска фирма иска да купи българско предприятие, парите идваха, но не в държавата, а погасяваха задължението ни към Испания. По този начин постигнахме много добро решение с дълга към тези страни."

Две години се криеше зад "Булбанк", купувайки брейдита на най-ниски цени

Другата сделка, с която се прочу тандемът Муравей Радев-Пламен Орешарски, е тайното изкупуване на дълга на България под формата на брейди-облигации.
"Помня, че тогава бях в летен отпуск, а Пламен Орешарски бе в Министерството на финансите - разказа Радев. - Чрез държавната тогава Булбанк много дискретно и внимателно изкупувахме тези книжа, без пазарите да се усетят, че зад тези операции стои българското Министерство на финансите. Ако инвеститорите бяха разбрали, че това се прави от държавата, веднага щяха да вдигнат цената на дълга на 90 цента за долар. А ние успяхме да го изкупим на цени между 73 и 75 цента за долар. За целта похарчихме около 350-400 млн. долара, за да намалим брейди-облигациите.
Помня, че много пъти, когато наближаваше осъществяването на конкретна сделка,
Пламен се обаждаше
да ме пита дали да
купуваме при тази цена
Булбанк наистина проведе операцията, без да се разбере, че зад нея стоим ние.
В този период Пламен така и не получи отпуск, свързваше се с мен по няколко пъти на ден, за да иска съгласието ми да изкупуваме дълг. Така на малки количества на практика закупихме брейдита за над 500 млн. долара. Но с тайни и дискретни операции постигнахме невероятна редукция и спестихме на данъкоплатците много пари."
През 2000 г. също са изкупени брейдита за 200 млн. долара - по 75 цента за долар.
На въпрос на "168 часа" как успява да купи "на дъно", за да спести максимум пари на данъкоплатците, Орешарски казва: "Това е занаят. Не е за всеки."
Идеята му е така постепенно да се изкупят тези дългове на ниски цени и да се заменят с глобални облигации. През 2001 г. обаче приближените на Симеон Сакскобургготски обявиха, че започват активно управление на външния дълг и Орешарски напусна Министерството на финансите.
През 2005 г., когато отново се върна, вече като финансов министър, той продължи да действа по стария план. Като начало изплати предсрочно последните останали брейдита.
През следващите две години Орешарски успя да си осигури финансиране и
изплати предсрочно
всичките ни заеми към МВФ
С това той сложи край на налагането на техните правила в българската политика. И с което на практика премахна тавана на заплатите, поискан от чиновниците от Вашингтон. Малко след това Орешарски погаси и част от заемите ни към Световната банка.
Въпреки че той бе един от критиците на сделките с дълга на царския кабинет, през 2008 г. той се зае с изкупуването и на тези глобални облигации. Подходящият момент за операцията дойде с фалита на "Лийман брадърс" и стартирането на финансовата криза. Съвсем логично нашият дълг поевтиня и цената му падна под номиналната си стойност. Трейдърът Орешарски е в стихията си именно в такива моменти, когато цената е на дъно. Без никой да разбере, при абсолютна конфиденциалност той стартира обратно изкупуване на книжата ни.

Така изчиства 300 млн. лв. дълг на цени около 95 цента за 1 евро. Впоследствие това се оказва историческо дъно за книжата ни. Само с този ход на България са спестени няколко десетки милиони евро, които иначе бихме платили, ако бяхме задържали книжата до падежа им през 2015 г.
Да си държавник на висок пост и да не се изкушиш
да пуснеш слух,
че купуваш дълг,
за да облагодетелстваш
притежатели на книжата ни,
е постижение за нашите географски ширини, казват финансисти. Малко хора не биха се изкушили да забогатеят по светкавичен начин. При това никой никога няма да те обвини за нищо. Купувал си дълг на по-високи цени, но можеш ли да изчислиш кога и как пазарът на книжа ще е най-изгоден? Един зам.-министър не е нито врачка, нито хвърля боб, за да знае накъде ще поемат цените. Ясно е, че и най-добрите трейдъри не могат винаги да купуват на дъно, тоест когато цената е най-ниска.
Факт е обаче, че Орешарски го е правил. При това той от години живее в стария си апартамент и доскоро караше 15-20-годишно рено "Клио". Едва отскоро го замени с ново, на изплащане.
"Този човек направи пътека, за да изкупи книжата ни на много изгодни цени - разказа финансистът Кольо Парамов. - България трябваше да продължи по този начин, това бе най-изгодният план."
"За разлика от нас юпитата през 2001 г. започнаха да говорят как ще правят обратно изкупуване и завишиха цената на брейдитата от 73 цента за долар, на 80-85 цента - припомни Муравей Радев. - И накрая, когато направиха замяната на брейдитата с еврооблигации, цената вече бе 95 и над 95 цента за долар. Което е с близо 20 цента за долар над цените, на които ние изкупувахме този дълг."
Факт е, че от 1997 до 2001 г. при Орешарски и Радев
непрекъснато гастролират представители на западните инвестиционни банки
"В един момент дори дойде синът на Симеон Сакскобургготски като представител на "Лийман брадърс", за да ни предложи същата схема, която по-късно през 2001-2002 г. бе реализирана - разказа Муравей Радев. - Отказахме. Представители на западните инвестиционни банки идваха почти всеки ден в министерството. Да, това им е работата, искаха да си пласират продукцията. Целта им бе България да прави подобни сделки, от които те винаги ще спечелят, защото ще са посредници. Но внимателният ни анализ показваше, че тези операции са много опасни и вредни за България."
Орешарски често казва, че когато ти предлагат нещо много сложно, което може да стане по прост начин, значи искат да ти бръкнат в джоба.

Взема $360 млн. от Ирак вместо $70 млн.

90-те години България има да взема няколко милиарда от различни страни, като шансовете ни клонят към нула. Най-голямата сума е от Ирак - 1 млрд. долара и над 500 млн. долара лихви. След втората война в тази страна тя сключи споразумение с Парижкия клуб, с което намали с 80% дълговете си. Останалите 20% бяха разсрочени за 23 години. България, също като останалите страни бе потърпевша от това решение. Няколко страни, които първи започнаха разговори, успяха да получат 20 на сто от вземанията си в 23-годишни облигации. На пазара вървяха около 15 цента за долар, но никой не знаеше докъде може да стигне падането на цените им. Ако България бе сключила такава сделка, това означаваше да договорим сума максимум до 70 млн. долара.
Започват сложни и протяжни преговори. Орешарски изгражда стратегията си върху единствения компонент, който Парижкият клуб не се е сетил да фиксира - размера на вземането.
По неофициална информация се знае, че сумата и лихвите така са били трансформирани, че Орешарски успява да издейства еднократно изплащане на 360 млн. долара. Или шест пъти по-голямо от първоначално отредената ни сума от Парижкия клуб. Той и до днес мълчи по въпроса как е постигнал пробива. Знае се само, че това е станало не без помощта на висши политици от САЩ и договорки с иракските власти.

 

Секретните машинации около топенето на вътрешния дълг

Бившият зам. финансов министър осуетява мораториума му и блокирането на депозитите
в банките през 1997-1998 г.

 Заради огромните външни задължения и банковата криза през 1996-1997 г., България се оказва с огромен вътрешен дълг. Валутният резерв е под екзистенц-минимума. Заради срива на пазара никой не проявява интерес към държавните ценни книжа. Представителите на МВФ, притеснени от финансовото състояние на страната, предлагат да се наложи мораториум върху плащанията по вътрешния правителствен дълг. Както и блокиране на влоговете в търговските банки.
Орешарски не приема подобни идеи. Аргументите му тогава са, че това ще срине доверието в държавните книжа, което години след това няма да се възстанови. Затова той избира друг подход. Министерството на финансите започва да емитира 7- и 28-дневни съкровищни бонове. Заради кратките срокове банките бързо се преориентират към тези нови инструменти. Така Министерството на финансите макар и бавно започва отново да управлява ликвидността на пазара. Като същевременно избягва срива на пазара при евентуален мораториум върху плащанията по вътрешния дълг.
Орешарски обаче не спира дотук.
Той пише кратък план за действие
до представителите на МВФ,
с доста нестандартни предложения и идеи.
Тезата му е, че БНБ до въвеждането на валутния борд ще финансира Министерството на финансите, за да може то да плати книжата, чийто падеж изтича. На свой ред Централната банка ще избягва операции на пазара. Тайният план моментално е одобрен от МВФ. Така Орешарски с един куршум постига два ефекта. От една страна, той концентрира огромния вътрешен дълг изцяло в БНБ. С въвеждането на борда тези заеми се канцелират и на практика спират да тежат на бюджета. От друга, това осигурява така необходимата ликвидност на банките след невероятната девалвация, помела лева.
Разбира се, на няколко пъти Министерството на финансите конфиденциално тегли големи кредити от БНБ, но за това почти никой не разбира. Така България след една невероятна криза през 1996-1997 г. въвежда борда като една макроикономически стабилна страна.
За възстановяването през 1998 г. помогна и другата част от плана на Орешарски, който тотално промени начина на определяне на основната лихва. Новият подход предвиждаше да се следи доходността на тримесечните държавни ценни книжа. Именно така лихвите от над 18% месечно паднаха на 8 на сто за година.
По този начин
Орешарски попари надеждите
на западни инвестиционни банки
които се бяха "набълбукали" с държавни ценни книжа и разчитаха, че огромните лихви ще се задържат, а те ще спечелят милиони. Западните инвестиционни банкери разчитаха и че заради високите лихви бордът ще гръмне малко след създаването си. Играта им срещу лева обаче се провали и те се оттеглиха от България с огромни загуби. След което статистиката на БНБ отчете отлив на портфейлните инвестиции.
Може само да се гадае какво щеше да стане, ако Орешарски бе послушал съветите да обяви мораториум върху вътрешния дълг. И колко време щеше да е необходимо на бизнеса и домакинствата, за да се възстановят от шока, че държавата отказва да плаща задълженията си. Да не говорим какво би станало, ако бяха блокирани и депозитите на хората в банките.

 

Коментара ()

Вашият коментар