Някакъв ранобудник бе станал призори на 8 май, влязъл в сайта на в. "24 часа" и първата му работа за деня - започнал да пръска позитивен чар.
Точно в 6 часът, 49 минути и 39 секунди, когато хората още спят, под новината за победата на Григор Димитров над Новак Джокович той нахвърлил следния коментар: "Гриша (,) върха си, но манталитета (ът) ти е селски! Тази победа трябваше да посветиш на всички българи, а не на татко, каквито и заслуги да има към теб!"
В българските интернет форуми пишат основно възбудени от анонимност комплексирани хейтъри. Наскоро разгледах един бразилски сайт и под новина за български сериал, излъчван там, за когото коментарите у нас са 20-30 процента негативни, там имаше точно 24 мнения на зрители и всички те бяха положителни.
У нас обаче злобарите са хиперактивни. Толкова негативна енергия трудно ще намериш на едно място в мрежата другаде по света. Затова в първия момент почти не регистрирах поучителната забележка към Григор Димитров на този ранобуден мъжкар, нарекъл се "arietza".
После обаче се замислих, че точно в тази позиция - в тези два реда анонимен коментар, се корени причината за неуспеха ни като общество и нация. В светоусещането, че винаги някой ни е длъжен.
Желанието да обясняваме неуспехите си с действия на другите, на съдбата, на късмета, на атмосферното налягане, на османското робство, и да чакаме някой (нещо) да ни оправи, са се превърнали не само във философия на живот, но и в условен рефлекс за огромна част от българите.
И този условен рефлекс, който се предава на следващите поколения вече като безусловен, освен, че дърпа ръчната спирачка на развитието, защото търсим решенията само извън себе си, ни пречи да признаваме и да се радваме на успехите на другите.
А
нонимният публицист "аrietza" примерно е гневен, че Гришо не му е посветил лично победата си в Мадрид. След успеха трябвало да напише на обектива на камерата: "Благодаря ти, "аrietza"! Вместо някакви лиготии за баща си...
Стотици хиляди други пък са ядосани от сметките си за ток, за парно, за студена вода. Но вместо да излязат на улицата и да напомнят за какво протестираха през зимата, те вкупом се изнизаха за Гърция за Великденските празници. Над 300 хиляди са почивали в южната ни съседка, а още толкова в курорти в България.
За каква точно бедност става въпрос при този мащабен туризъм? Дори и пред гърците тази година въпросът бе дали въобще ще празнуват, а не в страната или в чужбина.
Я
вно част от нас са много лицемерни. Единни и целеустремени само, когато се празнува. Когато обаче трябва да се решават проблеми или добрите новини и постижения да ни обединяват (виж прекрасния коментар за успеха Гришо на Жоро от група "Остава" на 22-а стр.), тогава ставаме силни, единствено облечени в анонимност в интернет. И взискваме дори от героите си, вместо да се чудим какво всеки от нас можеше да направи за тях.
На изборите ще сме в същия сериал. Във форумите е пълно с негодувания за всички политически сили: "Махнете ги!", "Зачеркнете ги всички в бюлетината!" Българинът е ядосан, но на 12-и отива и гласува отново за същите. Или въобще не пуска бюлетина и се чуди защо се запазва статуквото.
И дори не разбира, че просто той е част от него.