Главозамайваща сметка от 8 млрд. лв. главници и лихви по външния дълг чака новото правителство. При това само за първите три години от мандата му. Средно това прави по 3 млрд. лв. на всеки 12 месеца. Общата сума е горе-долу една трета от данъчно-осигурителните приходи за тази година, които в най-добрия случай ще са 23 млрд. лв.
За тази година плащанията по външния дълг са на стойност 1,8 млрд. лв. по глобалните облигации. Остават да бъдат погасени още 950 млн. лв. по вътрешния. Според тригодишната бюджетна прогноза за посрещането им, както и за запушването на дупката в бюджета ще са необходими държавни ценни книжа. Тоест
ще печатаме нов дълг,
за да погасяваме стар
Което автоматично означава, че след няколко години ще трябва да плащаме още по-високи главници, а през това време ще текат и лихви.
През 2014 г. ситуацията също няма да се подобри. Очакванията в тригодишната прогноза на кабинета до 2016 г. са, че бюджетът ще има нужда от вътрешен дълг под формата на държавни ценни книжа в размер на 1 до 1,3 млрд. лв. По външния плащанията ще са за 1,8 млрд. лв. Така отново ще се печата дълг, за да се плащат стари заеми.
За 2015 г. сметките също не са розови. Тогава ще са необходими между 1 и 1,3 млрд. лв. вътрешни заеми. Кабинетът трябва да намери още 3 млрд. лв., необходими да се посрещнат вноските по външния дълг.
И това не е всичко. През 2016 г. общо за плащанията по външните кредити трябва да бъдат осигурени още 2 млрд. лв. За целта отново ще се печата вътрешен дълг около 1,3 млрд. лв.
Освен това правителството се е застраховало, че
може да пусне и нови
глобални облигации
през тези години, които ще са пикови за плащанията.
Финансовият министър Калин Христов вече се застрахова, че през тази година правителството може да разчита на 2 млрд. лв. вътрешен заем - напечатан чрез държавни ценни книжа.
Именно затова изобщо не е ясно с колко ще набъбне дългът през мандата на следващия кабинет. Причината е, че никой не знае какви допълнителни заеми ще се теглят, нито при какви лихви ще става това. След случая с Кипър никой не иска да дава кредити на малки държави с ветровити икономики.
Тенденцията от 2009 г.
насам е държавните
кредити у нас
да растат

Само за последните 4 години от 2009 г. насам те набъбнаха с нови 4 млрд. лв. С тези пари се погасяваха стари заеми. Както ще се прави и през следващия мандат. Заради това вече четвърта година разходите за лихви ежегодно варират около половин милиард лева. Само за справка тази сума е малко по-малка от средствата, необходими за пенсии за един месец. За тази година са предвидени около 650 млн. лв.
Дали новият кабинет ще прибегне до нови заеми, зависи от приходите в бюджета. Засега те са в пълна мъгла, особено след като финансовият министър обяви, че са неустойчиви. А те са такива, защото предишното правителство абсолютно пред-изборно реши да повиши доходите и за целта заложи много по-голям растеж през тази година. В унисон с теорията си записа много по-високи приходи, но при задълбочаващата се финансова криза в Европа вече е ясно, че те няма как да бъдат изпълнени.
Дефицитът за първите
два месеца от 732
млн. лв. изкара
акъла дори на
най-скептично
настроените
икономисти

Подобен рекорд бюджетарите в Министерство на финансите никога не са регистрирали. Недостигът в хазната винаги е бил голям през първите месеци на годината, но този надмина дори най-смелите очаквания. Оказа се, че е по-висок с над 160 млн. лв. спрямо предишния рекорд, регистриран през януари и февруари на 2012 г. Той доста трудно бе преодолян и не случайно годината завърши с огромен дефицит, който се отрази и на опразнения фискален резерв. В началото на тази година той се оказа под екзистенцминимума от 4,5 млрд. лв. и бе 3,9 млрд. лв.
"Необходимо е
очакваните
приходи да са
по-консервативни,

но засега нямаме притеснения за бюджета", коментира икономистът от "Индъстри уоч" Георги Стоев. Не такова е мнението на проф. Иван Ангелов от БАН: "В сегашния си вид бюджетът е неизпълним. Предполагам, че една от първите задачи на новия парламент ще е да го преработи. Ако бъдещите управляващи все пак решат да положат усилия да го изпълнят във вида, в който е, те отново ще се сблъскат с протестите на улицата. Този път те ще са още по-масови и по-агресивни от януарските." Според него натискът за повишение на цените на енергоносителите ще продължи.
"ЕРП-тата вече имаха нахалството да поискат 20% поскъпване на тока и ако не се вземат мерки за индексиране на пенсиите и заплатите, особено на най-ниските, очаквам народът да побеснее. Положението ще стане много сериозно", смята професорът. Именно затова според него без нов заем новото правителство няма как да мине.