В бизнеса с антики има хора, които са способни на нечовешки жестокости, смята нумизматът Лъчезар Митев.
“С Мирослав се запознахме покрай моето хоби някъде около 1994 г. - разказва Митев. - С него имахме общ познат, колега нумизмат - Емил Пенчев. Бях му дал заем, за който има нотариално заверен документ -
бях му заел 18 000 марки
с цел да му помогна. Той беше започнал да развива ресторантьорски бизнес, правеше разни инвестиции. След това фалира и беше взел доста пари от различни хора, мисля, че даже и от Мирослав.
Имаше добра колекция от монети, която по-късно му беше прихваната като дълг. Аз повече от 3-4 години не успявах да взема по никакъв повод пари от него. В началото дори не съм го притеснявал на тази тема. След време обаче
 реших да си взема дължимото
и започнаха едни сложни отношения.
Стигнахме до момент, когато той беше изчезнал за известно време - повече от година, пребиваваше в Сърбия при друг колега нумизмат. Връщайки се оттам, носеше някакви златни монети. Една от тях показа на мен - вариант за изчистване на взаимоотношенията между нас.
Договорихме цена и аз взех монетата с идеята да си прихвана част от дължимото. Струваше около 8000 марки, целта беше да започнем отнякъде. След около два дни Мирослав Лазаров ми се обади и ми каза: "Ти си взел една монета от Емил. Тя е моя. Вземи бързо решение дали ще я върнеш или ще ми донесеш стойноста ."
Аз му обясних, че Емил наистина ми е дал тази монета, но не съм предполагал, че е на Мирослав. Той знае какви отношения имаме и че трябва да си взема дължимото. Лазаров обаче ми каза, че трябва на всяка цена на следващия ден по обяд да отида при него. Обясних му, че не искам никакви взаимоотношения с него и той побесня. На следващия ден започва Емил да ми звъни: "Дай ми монетата." Аз му казах обаче, че тази монета я прихващам и остава да оправим остатъка.
След около 10-15 дни
започна едно постоянно предупреждаване
за това нещо. Емил идва да ми говори, докато се стигна до инцидента през декември 1997 г. Бях извикан от Емил Пенчев в неговия апартамент в Горна Оряховица, който се намира непосредствено до районното полицейско управление.
Трябваше да отида, за да видя други неща, пак с цел да си оправим отношенията. Пристигнах в апартамента някъде към 8,30 вечерта с братовчед ми Зарко, който ме придружаваше. Емил ни посрещна. Започнахме да гледаме някакви предмети, да обсъждаме цени. След около 15 минути неговият телефон звънна.
Прозвуча, че е неговата приятелка, за да го пита кога ще се видят. По телефона Емил  каза: "Руми, да, тука сме с Лъчо, ще свършим малко работа и ще излезем на вечеря." Явно това бяха кодовите думи, за да се стартира акцията срещу мен.
След като той говори с нея, може би не повече от 20 минути по-късно, започна да се звъни на вратата. Емил отвори и си спомням, че чух: "Миро, стига с тия работи. Пак ли?" В кухнята, където бяхме седнали,
влетя Мирослав със стари дрехи,
предназначени явно за работа, която предстоеше да бъде свършена, заедно с още двама маскирани мъже. Грабнаха братовчед ми и го хвърлиха в съседната стая, същото направиха и с Емил.
Мирослав връхлетя върху мен, разби ми лицето с удар и след това ме накараха да се хвърля на пода. След него връхлетяха и другите трима и започнаха да ме ритат зверски. Това продължи около 15 минути, след това имаше почивка, през която ми беше обяснено, че тези момчета не са обикновени мутри, а действащи полицаи и да внимавам как ще се държа.
След това ме съблякоха по бельо и започна побой на почивки. Когато губех съзнание, бях хвърлян на мивката и свестяван с ледена вода. Малко по-късно, след няколко такива тура, Мирослав извади лист и химикалка. Накара ме да пиша къде и с кого съм се срещал и за колко съм го продавал.
Тъй като лицето ми беше в кръв,
 капеха капки върху листа
 Написаното не беше годно да се използва. Вадеше се нов лист и започвах да пиша отново. Аз не бях в състояние да мисля, той ми диктуваше сделки. Това, което той считаше, че съм извършил.
След като написахме онзи екземпляр, който според него беше годен да бъде използван, той го прибра и боят продължи. Аз бях сложен по очи на една кушетка и се опитаха да ми счупят краката с една полицейска палка. Започнаха да ми говорят, че сме съсипвали бизнеса, че не можело така да продължава. Аз го разбирам като своеобразна конкуренция. Явно според представите на Лазаров идеята за добре организиран бизнес е да има определен брой участници, които да спазват правила - неговите.
През следващите 18-20 години това в действителност се случи.
Страхът властва от години
 Основните, важните сделки биват прихващани и контролирани.
Този човек доста отдавна бленуваше за силов контрол, диктат и мисля, че до голяма степен успя да направи това нещо. След като приключихме с писането и ми беше казано да спра да се занимавам с това, което правя, и че може да бъде притиснявано семейството ми. Беше директна заплаха.
Носех в себе си 3200 марки, бяха ми отнети още когато ми съблякоха дрехите. Беше ми определена сума от 16 000 марки, а именно удвоена стойността на златната монета, която бях взел от Емил. Тези пари трябваше да занеса във финансовата къща "Абдера", за да се изчистят отношенията ни.
Часът вече беше станал към 12,30 през нощта. Бяхме изведени пред сградата и натъпкани в моя автомобил на задната седалка. На шофьорското място седна Мирослав, а до него един от полицаите, който си махна маската и започна да фамилиарничи с мен.
Бяхме изведени извън града
 на някакво място, където видях джипа на Мирослав. Виждал съм го да идва по клубове с този автомобил. В него имаше четвърти маскиран мъж.
Явно там трябваше да се качат и да заминат. В момента, когато Мирослав правеше последни уговорки с мен, влетяха 2 патрулни коли на РПУ Горна Оряховица. Най-вероятно бяха научили от съседите, защото имаше силни викове по цялото време. Започна хаотично задържане.
Мирослав започна да обяснява на току-що пристигналите полицаи. Искаше да представи нещата като инцидентно спречкване, но външният ми вид даваше представа какво се е случило. Бяхме закарани в районното, където бяхме разделени в две стаи. В едната - аз и братовчед ми, и дежурният полицай започна да изяснява какво се е случило. Беше ми оказана медицинска помощ, след това дежурният ме освободи, защото видя, че съм в много тежко състояние.
Прибрах се в дома си, впоследствие
пуснах жалба за това, което се беше случило
След това установих, че златната монета, която взех от Емил и стана повод на Мирослав за конфликт с мен, за да мога да бъда смачкан и отстранен от бизнеса, се оказа фалшификат. Всичко това се оказа една постановка.
След време аз се срещнах с Мирослав, върнах му монетата във Велико Търново. Попитах го защо всичко това се случи. Той най-нагло ми обясни някакъв абсурден мотив за това и така започнаха отношенията ми с него.”